SOUTH SEA BUBBLE

балонът на южните морета

“Балонът в Южнoто море” е един от най-известните финансови балони в историята, случил се в началото на 18 век. Това е спекулативна лудост, съсредоточена около South Sea Company, британска търговска компания, създадена през 1711 г. Компанията получава монопол да търгува с испанските колонии в Южна Америка, особено в доходоносната търговия с роби.

По това време Великобритания се възстановяваше от войната за испанското наследство и беше изправена пред значителен национален дълг. South Sea Company предлага решение: тя ще поеме голяма част от държавния дълг (натрупан за финансиране на войните на Англия) в замяна на изключителни търговски права. Компанията предлага акции на обществеността, обещавайки значителни печалби от своя монопол и потенциала за облекчаване на държавния дълг.

Първоначалното публично предлагане на акциите на South Sea Company през 1719 г. е посрещнато с голям ентусиазъм. Хора от всички слоеве на обществото, включително благородници, търговци и дори широката общественост, се втурват да инвестират парите си в компанията. Цените на акциите скачат до небето и инвеститорите стават свидетели на значителни печалби за кратък период.

Вълнението около успеха на South Sea Company довежда до класическа спекулативна мания. Хората започват също да инвестират и в други компании, занимаващи се с презокеанска търговия, надявайки се да възпроизведат невероятните печалби на South Sea Company. Появяват се множество нови компании, често със съмнителни перспективи и екстравагантни обещания за богатство. Пазарът е наводнен с акции на тези спекулативни предприятия и цените на много от тях скачат.

Успехът на South Sea Company обаче е краткотраен. Обещанията за богатство се основавали на преувеличени очаквания и завишени оценки. Действителните търговски дейности на компанията с испанските колонии са ограничени и много по-малко доходоносни от очакваното. През 1720 г. цената на акциите на South Sea Company започва да пада, което предизвиква паника сред инвеститорите. Когато балонът се спуква, цените на акциите не само на South Sea Company, но и на много други спекулативни начинания се сриват. Много инвеститори претърпяват значителни финансови загуби и последиците се простират отвъд индивидуалните богатства. Самият Исак Нютън претърпява големи загуби като се оправдава, че може да предвижда движението на небесните тела, но не и на тълпата. Той дори забранява да се произнася фразата “Южни морета” в негово присъствие. Сривът на балона оказва дълбоко въздействие върху британската икономика и обществото като цяло. Много хора загубват спестяванията си и страната преживява тежък икономически спад.

Човекът, който излиза на преден план, за да разреши проблема, е не друг, а Робърт Уолпол (Sir Robert Walpole). Той е назначен за министър на финансите (Chancellor of the Exchequer) и няма съмнение, че справянето му с кризата е допринесло за издигането му на власт. В опит да се предотврати повторение на подобно събитие, “Законът за балоните” (the Bubble Act) е приет от парламента през 1720 г. Той забранява създаването на акционерни дружества като South Sea Company без специалното разрешение на кралска харта. Донякъде невероятно, но самата компания продължава да търгува до 1853 г., макар и след преструктуриране. По време на „балона“ са създадени около 200 компании „балон“ и въпреки че много от тях са измами, не всички са нечестни. Кралската борса и London Assurance оцеляват и до днес

“Балонът в Южното море” разкрива опасностите от спекулативни инвестиции и подчертава необходимостта от финансово регулиране. След кризата британското правителство въвежда по-строги разпоредби относно публичното предлагане и търговията с ценни книжа. Епизодът също така довежда до загуба на обществено доверие във финансовите пазари и период на икономическа несигурност.

Балонът в Южното море служи като предупредителна история и историческо напомняне за рисковете, свързани със спекулативните инвестиционни схеми. Той илюстрира как неконтролираната алчност и нереалистичните очаквания могат да доведат до опустошителни финансови последици. Уроците, извлечени от балона в Южното море, продължават да оформят финансовите регулации и поведението на инвеститорите и до днес. Днес има много коментатори, които правят сравнения между „криптовалутната мания“ и “балонът в Южното море” и отбелязват, че „популяризаторите на балона дават невъзможни обещания.“ Може би историците на бъдещето ще имат причина да погледнат назад с подобно недоверие към днешния пазар. Само времето ще покаже.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

Scroll to Top
Call Now Button