Битката при Кулоден, водена на 16 април 1746 г., е последната конфронтация на Якобитското въстание (the Jacobite Rising) от 1745 г. Тя се провежда в Кулоден Мур, близо до Инвърнес (Inverness) в Шотландските планини (the Scottish Highlands), и бележи решително поражение за якобитските сили, водени от Чарлз Едуард Стюарт, често наричан Бони принц Чарли (Bonnie Prince Charlie). Битката ефективно слага край на якобитската кауза за възстановяване на монархията на Стюарт на британския трон.
Якобитското въстание от 1745 г. е последният от поредицата опити на династията Стюарт (the Stuart dynasty) да си върне британския трон. Движението има своите корени в Славната революция (the Glorious Revolution) от 1688 г., при която Яков II, католик, е свален и заменен от протестантската му дъщеря Мери II и нейния съпруг Уилям Орански. Якобитите, поддръжници на Джеймс II и неговите потомци, се опитват да обърнат този резултат и да възстановят Стюартите.
През август 1745 г. Чарлз Едуард Стюарт пристига в Шотландия с цел да събере подкрепа за своя баща, Джеймс Франсис Едуард Стюарт. Първоначално успешна, якобитската армия успява да превземе Единбург и да спечели значителна победа в битката при Престънпанс (the Battle of Prestonpans). Окуражени от тези успехи, те маршируват в Англия чак до Дарби. Въпреки това, изправени пред логистични трудности и липса на достатъчна подкрепа, те се оттеглят обратно в Шотландия.
До април 1746 г. якобитските сили са в несигурно положение. Те са преследвани от правителствени войски, командвани от Уилям Август, херцог на Къмбърланд, син на крал Джордж II. Якобитската армия, наброяваща около 5000 души, е изтощена и лошо снабдена. За разлика от тях правителствените сили, наброяващи около 9 000 души, са по-добре оборудвани и обучени.
Сутринта на 16 април двете армии се изправят една срещу друга на Culloden Moor. Теренът не е подходящ за традиционната планинска атака, тактика, която преди е донесла успех на Якобитите. Вместо това равната и блатиста земя благоприятства правителствените войски.
Битката започва с артилерийски обмен, по време на който якобитските оръдия са победени. Под силен огън Чарлз Едуард Стюарт заповядва атака. Горците, възпрепятствани от терена и артилерийския огън, се борят да достигнат правителствените линии. Когато го правят, те са посрещнати с дисциплинирани залпове от мускетни стрелби и щикови заряди.
Правителствените сили нанасят големи поражения на якобитите. Битката продължи по-малко от час, което довежда до решителна победа за херцога на Къмбърланд. Оценките сочат, че около 1500 якобити са убити или ранени, в сравнение с приблизително 300 от правителствените войски.
Последствията от битката при Кулоден са брутални. Херцогът на Къмбърланд си спечелва прозвището “Касапинът Къмбърланд” (Butcher Cumberland) за безмилостното си потискане на останалите привърженици на якобитите. Много са екзекутирани и културата на Хайленд пострадва, тъй като са предприети мерки за разрушаване на клановата система. Законът за разоръжаване от 1746 г. и Законът за забраната, които забраняват облеклото на Хайленд, са част от усилията за асимилиране на Хайлендс в останалата част на Великобритания.
Чарлз Едуард Стюарт бяга на континента, живеейки в изгнание до смъртта си през 1788 г. Поражението при Кулоден бележи края на якобитската кауза и значително променя културния и политически пейзаж на Шотландия. Британското правителство прилага политики за по-тясно интегриране на Шотландия в Обединеното кралство, като по този начин консолидира властта на Хановерската династия.
Битката при Кулоден остава трогателен символ на шотландската съпротива и края на една ера. Бойното поле е запазено като историческо място и има годишни възпоменания в чест на онези, които са се сражавали и загинали. Якобитските въстания и битката при Кулоден са вдъхновили множество културни произведения, включително литература, музика и филми, отразяващи трайното въздействие на този исторически конфликт.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
