Кървавата неделя се отнася за няколко значими исторически събития, но най-известното се е случило на 30 януари 1972 г. в Дери (Лондондери), Северна Ирландия. На този ден британски войници откриват огън по невъоръжени демонстранти за граждански права, убивайки 14 души и ранявайки много други. Това събитие остава един от най-скандалните инциденти на периода на т.нар. Размирици (the Troubles), жесток и продължителен конфликт, който обхваща десетилетия в Северна Ирландия.
Проблемите се коренят в дългогодишния конфликт между протестантските юнионисти в Северна Ирландия, които искат да останат част от Обединеното кралство, и католическите националисти, които се стремят към обединение с Република Ирландия. До края на 60-те години напрежението ескалира поради дискриминацията срещу католическото малцинство, особено по отношение на жилищата, правото на глас и заетостта.
В отговор Асоциацията за граждански права на Северна Ирландия (the Northern Ireland Civil Rights Association – NICRA) започва да организира мирни протести с искане за равенство. Тези протести обаче често водят до ожесточени сблъсъци с полицията и лоялните паравоенни формирования. Британското правителство в крайна сметка изпраща британската армия през 1969 г., първоначално за възстановяване на реда, но нейното присъствие много скоро става спорно.
На 30 януари 1972 г. около 10 000 души се събират в Дери, за да маршируват срещу политиката на британското правителство за интерниране без съдебен процес, която е непропорционално насочена срещу католиците. Шествието е планирано да премине през националистическия район Богсайд, въпреки забраната за подобни демонстрации от властите. Въпреки че протестът е замислен като мирен, напрежението бързо нараства между демонстрантите и британската армия, която е издигнала барикади, за да им попречи да достигнат целта си.
Точната последователност от събития остава въпрос на дебат, но по някое време през следобеда войници от 1-ви батальон на парашутния полк на британската армия откриват огън по протестиращите. Войниците твърдят, че са били стреляни от въоръжени мъже от ИРА и са отговорили при самозащита, но множество свидетели, включително журналисти, свидетелстват, че протестиращите са били невъоръжени и не са представлявали заплаха.
Общо 14 души са убити – 13 през деня и един по-късно от наранявания – и много други са ранени. Нито една от жертвите не е била въоръжена, а някои са били простреляни, докато са бягали или са се опитвали да помогнат на ранените. Най-младата жертва е едва на 17 години.
Незабавната реакция на Кървавата неделя е реакция на възмущение, особено сред националистическата общност. Това довежда до нарастване на набирането на служители в Ирландската републиканска армия (IRA), която се стреми да сложи край на британското управление в Северна Ирландия. Кървавата неделя се превръща в мощен символ на британските репресии за много националисти и задълбочава цикъла на насилие в региона.
Британското правителство бързо свиква разследване, известно като Трибуналът на Уиджъри (the Widgery Tribunal), което до голяма степен оневинява войниците, твърдейки, че по тях е стреляно първо. Този доклад обаче е широко критикуван и само задълбочава чувството за несправедливост, изпитвано от семействата на жертвите и по-широката националистическа общност.
През 1998 г., след години на кампания от семействата на жертвите, британското правителство започва второ разследване, водено от лорд Савил (Lord Saville). След 12 години разследване, Разследването на Савил (the Saville Inquiry) публикува своите констатации през 2010 г., като заключава, че убийствата са “неоправдани” (unjustified and unjustifiable). Докладът установява, че нито една от жертвите не е представлявала заплаха и че войниците са загубили контрол. В отговор на доклада британският премиер Дейвид Камерън (David Cameron) поднесе официално извинение в Камарата на общините (the House of Commons), признавайки, че действията на войниците са били погрешни.
Кървавата неделя остава ключов момент в историята на Северна Ирландия и по-широкия конфликт, известен като Размириците. Тя допринася за десетилетия на насилие и безредици, като и двете общности – юнионисти и националисти – продължават да носят дълбоки рани от конфликта. Събитието също има трайно въздействие върху отношенията между Северна Ирландия и британското правителство и неговото наследство продължава да влияе върху политическите дискусии в региона.
Всяка година в Дери се провеждат мемориали и шествия в памет на жертвите на Кървавата неделя. Събитието също е увековечено в песни, литература и филми, най-вече в песента на U2 „Sunday Bloody Sunday“.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
