Скитайки из централен Лондон, може да се натъкнете на малки, невзрачни зелени колиби, разпръснати по улиците. На пръв поглед изглеждат неуместни като ненужни реликви от една отминала епоха. И все пак тези структури са сгушени в сърцето на оживения град, изникват в райони като Russell Square, Embankment и дори близо до емблематичната улица Oxford Street. Някои от тези колиби са умело преустроени в причудливи кафенета или сергии за цветя, докато други остават като тихи наблюдатели, стоящи стоически сред трафика и хаоса, изглеждайки уморени от непрекъснато променящия се град около тях.
Те предизвикват любопитството на минувачите. Разположени по средата на улиците без видима логика, те изглеждаха като неуместни парчета история. Но истинатаобикновена и същевременно очарователна. Тези малки зелени „убежища“ (shelters), както са официално известни, първоначално са проектирани като места за почивка на лондонските таксиметрови шофьори. Историята на техния произход датира от 1875 г., когато една особено бурна вечер оставя капитан Джордж К. Армстронг (Captain George C. Armstrong), виден военен деец, блокиран без превоз. По онова време такситата са теглени от коне каруци, а шофьорите им са по-скоро като кочияши – груби индивиди, които често търсят убежище от дъжда в близките кръчми, позволявайки си едно-две напитки (или повече), за да се стоплят.
Разочарован от ситуацията, капитан Армстронг стартира кампания за набиране на средства за изграждането на заслони, където шофьорите на таксита могат да потърсят подслон от стихиите, докато остават на служба и най-вече трезви. Армстронг знаел, че навикът да се търси топлина в кръчмите често води до не толкова трезви шофьори, така че той строго забранява алкохола в подслоните. Правилата са наложени от самото начало, като се гарантира, че таксистите могат да продължат да обслужват града, без да се поддават на изкушенията.
Въвеждането на тези убежища е революционна идея, предлагаща сухо, безопасно пространство за почивка на шофьорите, хранене и презареждане между работните места. С течение на времето 13 от тези убежища са построени в цял Лондон и днес те стоят като защитени исторически сгради. Те не могат да бъдат разрушени, преместени или дори пребоядисани без сложен процес на одобрение от местните власти.
Последното от тези исторически убежища, което получава правна защита, е това, разположено близо до Риджънтс Парк (Regent’s Park) в квартал Сейнт Джонс Ууд (St John’s Wood), което, подобно на другите, остава свидетелство за уникална глава в историята на транспорта в Лондон.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
