Уилям Юарт Гладстон (1809–1898) е извисяваща се фигура в британската политика през 19-ти век, служи като министър-председател четири отделни пъти и се превръща в един от най-влиятелните лидери в историята на Обединеното кралство. Той е ключова фигура в Либералната партия и играе значителна роля в различни реформаторски движения.
Гладстон е роден в Ливърпул, син на богат търговец. Получава образование в Итън и Крайст Чърч, Оксфорд, където развива силен интерес към класическите изследвания и философията. Той влиза в политиката през 1832 г. като консервативен депутат от Нюарк, но политическите му възгледи се развиват с течение на времето, което го кара да се присъедини към Либералната партия.
Като министър-председател Гладстон е известен с ангажимента си към редица реформи, насочени към разширяване на гражданските свободи и намаляване на властта на вкоренените интереси. Неговото първо премиерство (1868–1874) отбелязва значителни постижения, включително премахването на Ирландската църква и въвеждането на тайно гласуване на изборите. Той също така се фокусира върху реформата в образованието, приемайки Закона за основното образование от 1870 г., който полага основите на задължителното образование в Англия и Уелс.
Вторият мандат на Гладстон (1880–1885) е белязан от усилията му да се справи с ирландските оплаквания чрез мерки като Закона за земята от 1881 г., който има за цел да подобри правата на фермерите-наематели. Въпреки това подкрепата му за ирландското самоуправление, което се стреми да предостави на Ирландия собствен парламент, довежда до дълбоки разделения в Либералната партия и допринася за евентуалното му падане.
Неговият трети и четвърти мандат (1886, 1892–1894) са доминирани от спорния въпрос за ирландското самоуправление. Гладстон представи два законопроекта за местното управление, като и двата са отхвърлени, като вторият причинява голямо разделение в Либералната партия и формирането на Либералната юнионистка партия.
През 1876 – 77 г. именно Гладстон е фигурата от най-голям мащаб в Англия и Европа, която привлича вниманието към България. В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се оформя движение за защита на българите, т.нар. „българска агитация“. Гладстон, който през този период се намира в опозиция, става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента и общественото мнение – в парламентарни дебати, множество речи и памфлети като „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1876), в който осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В него Гладстон напада правителството на Дизраели, което е на власт, заради безразличието му към насилието и потисничеството над българите в Турция. Там той красноречиво пише:
„Нека сега турците да изнесат оскърбленията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквернили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмездяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, така и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо. Няма ни един престъпник в европейски затвор, няма ни един престъпник в островите на Южните морета, чието възмъщение не би пламнало и избухнало при споменаването на онова, което бе извършено, което твърде късно е разгледано, но което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката гнусотия и всичките жестоки страсти, които го породиха и които могат отново да изригнат в друга душегубна жътва от почвата, напоена и вонеща от кръв, и във въздуха, омърсен от всяко въобразимо престъпно и срамотно деяние. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за този дял от нашия [човешки] род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света.“
През пролетта на 1877 г. той се опитва да предотврати до последния момент военно решение на Източната криза, като предлага да се даде автономия на българите и внася 10 резолюции в този смисъл в Камарата на общините. През 1878 г. Гладстон гневно осъжда Берлинския договор и позицията на тогавашното британско правителство на Дизраели.
Между 1881 и 1883 г. той защитава Търновската конституция и се противопоставя на нейната отмяна, защото смята българите за политически зрели и способни за демократично управление. През 1885 г. Гладстон подкрепя напълно акта на Съединението и предупреждава правителствата на съседните държави да не се противопоставят на „свободната волеизява“ на българския народ. През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество Френсис С. Стивънсън Гладстон употребява фразата „Македония за македонците“, която получава широка известност. В предговор към брошурата „Македонският въпрос“, включваща писмото, Стивънсън от своя страна пише, че Гладстон използва „македонци“ като колективно име на разнообразното население на областта. Гладстоновата идея е, че това население, подложено на всевъзможен натиск, включително от „въоръжени пропаганди“, трябва да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия. Това собствено е и искането на етническите българи в областта и на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
През цялата си кариера Гладстон е известен с ораторските си умения и дълбокото си чувство за морална цел. Той е плодовит писател и запален читател, като често се занимава с подробни изследвания на Омир и други класически автори. Неговата отдаденост на обществената служба му спечелва прозвището “Народния Уилям” (The People’s William), а наследството му включва значителен принос за либерализацията на британското общество и насърчаването на демократичните принципи.
Гладстон се оттегля от политиката през 1894 г. и прекарва оставащите години в имението си в Хауардън, Уелс. Той почива през 1898 г., оставяйки след себе си наследство като един от най-влиятелните и реформаторски настроени държавници на Великобритания.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
