Джоузеф Ръдиард Киплинг (30 декември 1865 – 18 януари 1936) е английски романист, писател на разкази, поет и журналист. Той е роден в Британска Индия, която вдъхновява голяма част от работата му. Роден в Бомбай в семейството на Алис Киплинг и Джон Локууд Киплинг, който е професор по архитектурна скулптура в училището по изкуства Sir Jamsetjee Jeejebhoy в Бомбай.
Художествените произведения на Киплинг включват дилогията Книга за джунглата – The Jungle Book (1894) и The Second Jungle Book (1895). В допълнение към тях, Киплинг написва няколко други забележителни произведения, включително Kim (1901), роман, развиващ се в Британска Индия, който изследва темите за идентичността и империализма, и Just So Stories (1902), колекция от басни за произхода за деца и много разкази, включително The Man Who Would Be King (1888). Той е смятан за новатор в изкуството на късия разказ. Детските му книги са класика.
Неговата поезия също получава широко признание, особено произведения като If (1910) — стихотворение, често цитирано като едно от най-вдъхновяващите в английската литература. То въплъщава ценностите на викторианската епоха като стоицизъм, самодисциплина и постоянство. Други известни стихотворения включват Gunga Din (1890), „Mandalay“ (1890) и The White Man’s Burden (1899), което отразява противоречивите възгледи на Киплинг за колониализма, които предизвикват дебати за неговото литературно наследство. Също така „The Gods of the Copybook Headings“ (1919).
Писането на Киплинг е белязано от подробни, емоционални описания на местности, герои и обичаи, особено на Индия. Той рисува сцените от колониалния живот по начин, който пленява западните читатели. Диапазонът му включва сатирични скечове, военни балади, басни за животни и приключенски разкази.
Творбите на Киплинг често отразяват британския имперски мироглед на неговото време. Теми като дълг, чест, храброст и йерархичен авторитет се повтарят често. Стихове като „Бремето на белия човек“ (The White Man’s Burden) го поставят в центъра на дебатите относно колониалните нагласи, често разглеждани като призив към Запада да предприеме „цивилизационна мисия“ в своите колонии.
Хибридното възпитание на Киплинг както в Индия, така и в Англия му позволява да изследва културни срещи, расовите отношения и хибридни идентичности – особено в романи като Ким. Подходът му към мултикултурните среди понякога е амбивалентен, смесвайки възхищението от индийската култура със стереотипни колониални нагласи.
От 1883 до 1889 г. Киплинг работи в Британска Индия за местни вестници като Civil and Military Gazette в Лахор и The Pioneer в Алахабад. През 1886 г. публикува първата си стихосбирка, Departmental Ditties. Тази година има смяна на редакторите във вестника; Кей Робинсън, новият редактор, позволява повече творческа свобода и Киплинг е помолен да пише разкази за вестника.
Киплинг обаче е уволнен от The Pioneer в началото на 1889 г. след спор. По това време все повече мисли за бъдещето си. Той продава правата върху шестте си тома разкази за £200 и малък хонорар, както и на Plain Tales за £50; освен това получава шестмесечна заплата от The Pioneer, вместо предизвестие. Киплинг решава да използва парите, за да се премести в Лондон, литературния център на Британската империя. На 9 март 1889 г. той напуска Индия, пътувайки първо до Сан Франциско през Рангун, Сингапур, Хонконг и Япония. Киплинг е благоприятно впечатлен от Япония, наричайки нейните хора и начини на живот „милостив народ и справедливи маниери“. Комитетът за Нобелова награда цитира и писанията на Киплинг за нравите и обичаите на японците, когато му присъжда Нобеловата награда за литература през 1907 г.
Киплинг по-късно пише, че е „загубил сърцето си“ по една гейша, която нарича О-Тойо. След това Киплинг пътува из Съединените щати, пишейки статии за The Pioneer, които по-късно са публикувани в From Sea to Sea and Other Sketches в Letters of Travel.
Киплинг и съпругата му са на меден месец, който ги отвежда първо в Съединените щати, а след това в Япония. При пристигането си в Йокохама те откриват, че тяхната банка, The New Oriental Banking Corporation, е фалирала. Поемайки тази загуба в крачка, те се връщат в САЩ, обратно във Върмонт – Кари по това време е бременна с първото им дете – и наемат малка вила във ферма близо до Братълборо за $10 на месец. В тази къща, която те наричат Bliss Cottage, се ражда първото им дете. “Джоузефин, се роди в три фута сняг в нощта на 29 декември 1892 г.” В тази вила Киплинг забелязва първите изгреви на „Книга за джунглата“:
„Работната стая в Bliss Cottage е седем на осем фута и от декември до април снегът беше на нивото на перваза на прозореца. Бях написал разказ за работата в индийско горско стопанство, която включваше момче, отгледано от вълци. Вдъхновението за книгата дойде в тишината на зимата на 1892 г, от някакъв спомен за масонските лъвове от списание от моето детство и фраза в книгата на Хагард Нада. След като блокирах основната идея в главата ми, писателя в мен пое контрола и аз го гледах как започва да пише истории за Маугли и животни, които по-късно прераснаха в двете Книги за джунглата.”
Само за четири години той създава, заедно с “Книга за Джунглата” (Jungle Books), книга с разкази (The Day’s Work), роман (Captains Courageous) и изобилие от поезия, включително тома The Seven Seas. Колекцията от казармени балади е издадена през март 1892 г., публикувана за първи път индивидуално в по-голямата си част през 1890 г. и съдържа стихотворенията му „Мандалай“ и „Гунга Дин“. Особено му харесвало да пише Книга за джунглата и да си кореспондира с много деца, които му пишат за нея.
През 1907 г. той получава Нобелова награда за литература като първият англоезичен писател получил наградата на 41 г., най-младият й носител до момента. Номиниран от Чарлз Оман, професор в Оксфордския университет. В цитата за наградата се казва, че тя се присъжда:
„Като се има предвид силата на наблюдението, оригиналността на въображението, силата на идеите и забележителния талант за разказване, които характеризират творенията на този световноизвестен автор“.
Нобеловите награди са учредени през 1901 г. и Киплинг е първият носител на английски език.
Хенри Джеймс казва за него:
„Киплинг лично ме поразява като най-завършения гениален човек, с фината си интелигентност, който някога съм познавал.“
След смъртта му през 1936 г. прахът му е погребан в Ъгъла на поетите, част от южния трансепт на Уестминстърското абатство (Westminster Abbey).
АКО (IF)
Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател – еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата, градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани – и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал, която им повтаря: “Влезте в крак!”
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш; ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!
Последвалата репутация на Киплинг се променя с политическия и социален климат на епохата. Контрастиращите възгледи за него продължават през по-голямата част от 20-ти век. Литературният критик Дъглас Кер пише: „Киплинг все още е автор, който може да вдъхнови страстни разногласия и мястото му в литературната и културна история далеч не е определено. Но с отминаването на епохата на европейските империи той е признат за несравним, дори и противоречив, тълкувател на преживяванията на империята. Това, както и все по-голямото признание за неговите необикновени разказвачески дарби, го правят сила, с която трябва да се съобразяват.”
Литературните постижения на Ръдиард Киплинг остават монументални. Той е универсален писател, който може да очарова децата с въображаеми басни, да плени възрастните с кратки разкази и стихотворения и да предизвика дискусии със своите изображения на имперския живот. Неговата Нобелова награда за литература е признание на писател с огромни лингвистични умения и наративна сила. Сложността и противоречията на империалистическите теми на Киплинг обаче продължават да предизвикват критичен дебат. Днес творбите му се четат и анализират не само заради техния стилистичен блясък, но и заради светлината, която хвърлят върху по-големите въпроси на империята, идентичността и културата в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
