ADAM SMITH

адам смит

Адам Смит (на английски: Adam Smith) е шотландски социален философ и един от основоположниците на политическата икономия. Една от основните фигури на шотландското Просвещение, той е автор на „Теория на моралните чувства“ и „Изследване на природата и причините за богатството на народите“. Втората от тези книги, обикновено наричана само „Богатството на народите“, се смята за неговия magnum opus и за първия труд на съвременната икономика. Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричан баща на съвременната икономика и на капитализма.

Произход и образование (1723 – 1746)

Роден е през 1723 година в шотландския град Кърколди. Негова майка е Маргарет Дъглас, а баща му, също с името Адам Смит, е юрист и държавен чиновник, който се жени за Маргарет през 1720 година и умира два месеца преди раждането на сина си. Точната дата на раждането му е неизвестна, но кръщението му е регистрирано на 16 юни (5 юни стар стил). Сведенията за детството на Смит са ограничени. Според неговия биограф от 19 век Джон Рай, на четиригодишна възраст той е отвлечен за кратко от цигани.

Адам Смит е близък със своята майка, която изглежда насърчава научните му амбиции. От 1729 до 1737 година той учи в училището Бърг в Кърколди, смятано за едно от най-добрите в Шотландия по това време. Там той изучава латински език, математика, история и писане.

Четиринадесетгодишен, Смит постъпва в Глазгоуския университет, където учи морална философия при Франсис Хътчисън. Тук той развива своята страст към свободата, разума и свободата на словото. През 1740 година получава стипендия, която му дава възможност да постъпи в Бейлиъл Колидж в Оксфордския университет.

Самият Адам Смит оценява обучението си в Глазгоу като далеч по-добро от това в Оксфорд, което намира за задушаващо в интелектуално отношение. По-късно той пише в „Богатството на народите“: In the university of Oxford, the greater part of the public professors have, for these many years, given up altogether even the pretence of teaching. („В Оксфордския университет по-голямата част от преподавателите са се отказали от преди толкова много години дори да се преструват, че обучават.“) Също там той коментира ниското качество на обучението и слабата интелектуална активност в английските университети, в сравнение с шотландските. Той отдава това на големите финансови фондове на колежите в Оксфорд и Кеймбридж, които правят доходите на преподавателите независими от тяхната способност да привличат студенти, както и на факта, че изтъкнати учени могат да живеят още по-удобно като висши свещенослужители на Англиканската църква.

Смит се оплаква на свои приятели, че когато служители на университета откриват, че чете „Трактат за човешката природа“ на Дейвид Хюм, му отнемат книгата и му налагат строго наказание. Според Уилям Робърт Скот Оксфорд почти не оказва влияние върху бъдещия принос на Смит към икономиката. Въпреки това, Адам Смит използва времето си в Оксфорд, за да се самообразова, прочитайки много книги от богатите библиотеки на университета. Съдейки по писмата му, останалото му време там съвсем не е щастливо. Към края на престоя си в Оксфорд той започва да страда от припадъци, вероятно симптоми на нервен срив. Той напуска Оксфордския университет през 1746 година, преди пълното изтичане на стипендията.

Академична кариера (1747 – 1763)

Адам Смит започва да изнася публични лекции през 1748 година в Единбургския университет с подкрепата на Единбургското философски дружество и лично на Хенри Хоум. Лекциите му са на тема реторика и белетристика, а по-късно и „напредъкът на изобилието“. По този въпрос той за пръв път излага своята икономическа философия за „очевидната и проста система на естествена свобода“. Макар че Смит не е особено умел в ораторското изкуство, лекциите му са приети добре.

През 1750 година Адам Смит се запознава лично с Дейвид Хюм, който е по-възрастен от него с повече от десет години. Въпреки това, в своите трудове в областта на историята, политиката, философията, икономиката и религията, Смит и Хюм са свързани по-тясно помежду си, отколкото с всеки друг от водещите фигури на шотландското Просвещение.

През 1751 година Смит получава професорско място в Глазгоуския университет, където преподава логика, а през следващата година е избран за член на Единбургското философско дружество. През 1753 заема катедрата по морална философия в Глазгоуския университет. Той преподава там през следващите тринадесет години, които сам определя като „най-ползотворният и следователно най-щастливият и почетен период“ в живота си.

През 1759 година Адам Смит публикува книгата „Теория на моралните чувства“ („The Theory of Moral Sentiments“), в която са включени и някои от глазгоуските му лекции. Този труд разглежда зависимостта на човешкия морал от симпатията между агент и наблюдател или между индивида и останалите членове на обществото. Смит дефинира „симпатията“ като изпитване на „морални чувства“. За разлика от Антъни Ашли-Купър и Френсис Хътчесън преди него, той основава своите разсъждения не на конкретно „морално чувство“, нито на полезността, както прави Дейвид Хюм, а именно на тази симпатия. След излизането на „Теория на моралните чувства“ Смит става толкова популярен, че заможни студенти пристигат в Глазгоу от чужбина, за да слушат неговите лекции.

През следващите години Адам Смит започва да отделя повече внимание в своите лекции на правото и икономиката, отколкото на своите теории за морала. Например, той преподава, че причината за нарастването на националното богатство е трудът, а не количеството злато или сребро в държавата, както твърдят последователите на меркантилизма, водещата икономическа теория в Западна Европа по това време.

Пътувания и „Богатството на народите“ (1763 – 1778)

В края на 1763 година Адам Смит получава предложение от Чарлз Тауншенд, с когото го е запознал Дейвид Хюм, да стане частен учител на неговия доведен син Хенри Скот, херцог на Баклу. Тауншенд му предлага годишна заплата от 300 паунда плюс разноските, както и пожизнена пенсия от 300 паунда, което е около два пъти повече от дохода му като професор. Смит напуска университета и прави опит да върне на студентите си получените такси, но те отказват да приемат.

Докато обучава Хенри Скот, Адам Смит пътува заедно с него из Европа. Първоначално те отиват в Тулуза, където остават около година и половина. По собствените му думи Смит намира града донякъде скучен и той пише на Хюм, че е „започнал да пише книга, за да му минава времето“. След обиколка в Южна Франция групата отива в Женева, където Смит се запознава с философа Волтер, а след това заминават за Париж.

В Париж Адам Смит се запознава с някои от водещите интелектуалци на епохата, които оказват влияние върху по-късните му трудове. Сред тях са Ан Робер Жак Тюрго, Жан льо Рон д’Аламбер, Андре Мореле, Клод Адриан Хелвеций и най-вече Франсоа Кене, водачът на школата на физиократите. Впечатлен от неговите идеи, Адам Смит възнамерява да му посвети „Богатството на нациите“, но Кене умира преди издаването на книгата. Физиократите се противопоставят на меркантилизма, като тяхното мото е „Laissez faire et laissez passer, le monde va de lui même!“.

Физиократите стават известни и с твърденията си, че истинско богатство създава само селскостопанската дейност, но не и търговията и промишлеността, макар че те не изразяват изцяло възгледите им, а са по-скоро аргумент в полемиката им срещу аристокрацията и църквата. По това време Франция е в тежко икономическо положение, предизвикано от войните и голямото потребление на стоки и услуги, за които се смята, че нямат икономическа стойност. Според физиократите, аристокрацията и църквата отклоняват ресурси от икономическото развитие, а селското стопанство е останало единственият сектор, допринасящ за богатството на страната.

Сравнявайки положението във Франция с това в Англия, Адам Смит стига до извода, че възгледите на физиократите са „с всички [техни] несъвършенства [може би] най-доброто приближение до истината, която тепърва трябва да бъде публикувана по темата за политическата икономия“. Разграничението между продуктивен и непродуктивен труд (при „стерилната класа“ на физиократите) се превръща в основна тема за формиращата се през този период класическа икономическа теория.

През 1766 година по-малкият брат на Хенри Скот умира в Париж и малко след това обиколката на Адам Смит като частен учител приключва. Той се завръща в родния Кърколди и посвещава следващите десет години на създаването на своя magnum opus “The Wealth of nations”. Там той се сприятелява с Хенри Мойс, сляп младеж, който вече показва забележителни способности. Освен че лично го обучава, Смит осигурява помощта на Дейвид Хюм и Томас Рийд за по-нататъшното му образование. През май 1773 година Адам Смит е избран за члена на Лондонското кралско дружество, а през 1775 – на Литературния клуб.

През 1776 година той издава „Богатството на народите“ („The Wealth of Nations“) и книгата се превръща в голям успех, като първото издание е продадено само за шест месеца. В нея застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи си с емпирично-описателния метод, като изхожда от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката.

Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всичките тези три части (б.а. – труд, капитал и земя) и във всяко цивилизовано общество и трите влизат повече или по-малко като съставни части в цената на повечето стоки.

Последни години (1778 – 1790)

През 1778 година Адам Смит е назначен на поста комисар на митниците в Шотландия и се премества с майка си в Единбург, където остава до края на живота си. През 1783 Единбургското философско дружество, в което той членува, получава кралска харта и е преобразувано в Единбургско кралско дружество, на което той автоматично става един от членовете основатели. От 1787 до 1789 година Смит заема почетния пост лорд-ректор на Глазгоуския университет.

Адам Смит умира в северното крило на Панмър Хаус в Единбург на 17 юли 1790 година след тежко заболяване и е погребан в близкия Канънгейт Къркярд. На смъртното си легло той изразява разочарованието си, че не е успял да постигне повече.

Адам Смит оставя литературното си наследство на двама свои приятели от шотландските академични кръгове – физика и химик Джоузеф Блек и геолога Джеймс Хътън. Той оставя множество бележки и непубликувани материали, но оставя указания всичко, което не става за публикуване, да се унищожи. Според него една преди непубликувана „История на астрономията“ („History of Astronomy“) вероятно е подходяща за издаване и тя наистина е публикувана през 1795 година, заедно с други неиздавани текстове, като „Есета на философски теми“ („Essays on Philosophical Subjects“). Личната библиотека на Адам Смит е наследена от неговия племенник Дейвид Дъглас, който живее известно време с него.

Цитати от “Богатството на народите”:

1. “При равни други условия работната заплата е обикновено по-висока в новите, отколкото в старите отрасли.”

2. “Човек, който не може да придобива собственост, не може да има друг интерес, освен да яде колкото е възможно повече и да работи колкото е възможно по-малко.”

3. “Търговията и манифактурите установяват постепенно ред и добро управление и с тях свобода и сигурност.”

4. “Свободата на търговията е не само най-доброто средство срещу скъпотията, но и най-ефикасното превантивно средство срещу глада.”

5. “Един самостоятелен занаятчия обикновено е по-трудолюбив от надничар.”

6. “Разточителството на правителството несъмнено е забавило движението на Англия към богатство… При всички изнудвания от страна на правителството капитал е бил безшумно и постепенно натрупван в резултат на частната пестеливост и доброто поведение на отделните лица.”

7. “Всеки град и всяка страна са забогатявали толкова повече, колкото повече са отваряли пристанищата си за всички нации.”

8. “В търговски и промишлени градове, където народът се издържа главно от прилагането на капитал, хората обикновено са трудолюбиви, трезви и преуспяващи. Докато в градове, които се издържат от това, че са резиденция на кралския двор и разходват доход, хората обикновено са лениви, покварени и бедни… Следователно съотношението между капитал и преразпределяне на доход регулира, изглежда, съотношението между трудолюбие и безделие.”

9. “Капиталът е запас, който може да носи доход.”

10. “Изгодното местоположение неизбежно привлича голям капитал.”

11. “Производителният труд на обществото може да нараства само пропорционално с нарастването на неговия капитал, а капиталът му може да нараства само пропорционално на това, което може да бъде постепенно спестено от неговия доход.”

12. “Навсякъде в Европа на един самостоятелен работник се падат двайсет, които работят за работодател.”

13. “Пестеливостта, а не трудът, е непосредствената причина за нарастване на капитала… Към пестеливост ни подтиква желанието да подобрим положението си.”

14. “Работната заплата е обикновено по-висока в голям град, отколкото в село.”

15. “Свободната търговия без всякаква намеса от страна на правителството винаги ще ни снабди с виното, от което се нуждаем.”

16. “Холандия, която е далеч най-богатата страна в Европа, има съответно най-голям дял от транзитната търговия на континента.”

17. “Печалбата от земеделието никъде в Европа не надвишава, изглежда, печалбата от другите приложения на капитала.”

18. “Търговецът обикновено е смел предприемач, земевладелецът – плах.”

19. “Парите образуват обикновено само малка и винаги най-нерентабилната част от националния капитал.”

20. “Външната търговия постоянно оказва големи и важни услуги на всички страни, между които се води. Тя придава стойност на националния излишък; не позволява ограничеността на местния пазар да стане пречка за по-съвършено разделение на труда; поощрява подобряването на производствените сили и така увеличава действителния доход и действителното богатство на обществото.”

21. “Не фактическата величина на националното богатство, а постоянното му нарастване води до повишаване на работната заплата.”

22. “Всеки основен капитал възниква от оборотен и постоянно трябва да бъде попълван от такъв.”

23. “Предназначението на основния капитал е да увеличава производителната сила на труда и да дава възможност един и същ брой работници да извършват много по-голямо количество работа.”

24. “Търговията и промишлеността в Глазгоу се удвоиха за 15 години след създаване на първите банки там. Няма съмнение, че кредитът е причината за това.”

25. “Дали капиталът е постоянно зает или не – зависи не от отрасъла на промишлеността, а от промишленика.”

26. “Трудът на свободните хора излиза в последна сметка по-евтин от труда на робите.”

27. “Несвободните хора рядко са изобретателни.”

28. “Всяко нарушение на естественото разпределение на капитала е вредно за обществото.”

29. “Едва ли има друго просто занятие, при което малък капитал да носи толкова голяма печалба, колкото при управление на хан или кръчма.”

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

Scroll to Top
Call Now Button