Сър Артър Чарлз Кларк (16 декември 1917 г. – 19 март 2008 г.) е английски писател на научна фантастика, научен писател, футурист изобретател, подводен изследовател и водещ на телевизионни сериали. Популярни негови книги са “Краят на детството” (Childhood’s End, 1953), “Градът и звездите” (The City and the Stars, 1956) “Одисея в космоса” (2001: A Space Odyssey, 1968), “Среща с Рама” (Rendezvous with Rama, 1973), “Окото на времето” (Time’s Eye, 2003) и “Земя имперска” (Imperial Earth, 1975).
Като момче живее във ферма, където обича да наблюдава звездите, да събира вкаменелости и да чете американски списания за научна фантастика. Получава средното си образование в училище Huish в Тонтън. Кларк приписва интереса си към научната фантастика на четенето на три неща: изданието от ноември 1928 г. на “Amazing Stories” през 1929 г.; „Последните и първите мъже“ (Last and First Men) от Олаф Стейпълдън през 1930 г.; и “Завладяването на космоса” (The Conquest of Space) от Дейвид Ласер през 1931 г.
В тийнейджърските си години той се присъединява към Младежка астрономическа асоциация и участва в Urania, списанието на обществото, което е редактирано в Глазгоу от Марион Иди. По молба на Кларк тя добавя раздел „Астронавтика“, който включва поредица от статии, написани от него за космически кораби и космически пътувания. Той се премества в Лондон през 1936 г. и се присъединява към Съвета по образование като пенсионен одитор. Той и някои колеги писатели на научна фантастика споделят апартамент на Gray’s Inn Road, където той получава прякора „Егото“ поради увлечението си по темите, които го интересуват, и по-късно нарича своя офис, пълен със сувенири, „стая на егото“.
По време на Втората световна война от 1941 до 1946 г. служи в Кралските военновъздушни сили като радарен специалист и участва в радарната отбранителна система за ранно предупреждение, която допринася за успеха на RAF по време на битката за Великобритания. След войната получава първокласна степен по математика и физика от Кралския колеж в Лондон. След това работи като помощник редактор във Physics Abstracts. Служи като президент на Британското междупланетно общество от 1946 до 1947 г. и отново от 1951 до 1953 г.
Въпреки че не е създателят на концепцията за геостационарни спътници, един от най-важните му приноси в тази област е идеята му, че те биха били идеални телекомуникационни предаватели. Той излага тази идея в документ, частно разпространен сред основните технически членове на Британското междупланетно общество през 1945 г. Концепцията е публикувана в Wireless World през октомври същата година. Кларк също така написва редица нехудожествени книги, описващи техническите детайли и обществените последици от ракетостроенето и космическите полети. Най-забележителните от тях са “Междупланетен полет: Въведение в астронавтиката” (1950), “Изследването на космоса” (1951) и “Обещанието за космос” (1968). Като признание за тези приноси, геостационарната орбита на 36 000 километра (22 000 мили) над екватора е официално призната от Международния астрономически съюз като орбита на Кларк.
Артър Кларк коментира директните телевизионни репортажи за експедициите до Луната на космическите кораби Аполо 11, Аполо 12 и Аполо 15 заедно с Уолтър Кронкайт и Уилям Шира.
Той е съавтор на сценария за филма от 1968 г. „2001: Космическа одисея“ (2001: A Space Odyssey), заснета от Стенли Кубрик, iшироко смятан за един от най-влиятелните филми на всички времена. Кларк е писател на научна фантастика, запален популяризатор на космическите пътувания и футурист с изключителни способности. Написва много книги и много есета за популярни списания по темата.
През 1961 г. получава наградата “Калинга” (Kalinga Award), награда на ЮНЕСКО за популяризиране на науката. Научните и научно-фантастични писания на Кларк му спечелват прозвището „Пророкът на космическата ера“. Неговите научно-фантастични писания му донасят наградите “Хюго” (The Hugo award) и “Небюла” (Nebula award), които заедно с голямата читателска аудитория го превръщат в една от открояващите се фигури в жанра. В продължение на много години Кларк, Робърт Хайнлайн (Robert A. Heinlein) и Айзък Азимов (Isaac Asimov) са известни като “Големите три” на научната фантастика.
Кларк имигрира в Цейлон (сега Шри Ланка) през 1956 г., за да преследва интереса си към гмуркането. През същата година той открива подводните руини на древния храм Конешварам в Тринкомали. Кларк увеличава популярността си през 80-те години на миналия век като водещ на телевизионни предавания като “Мистериозния свят на Артър К. Кларк”. Той живее в Шри Ланка до смъртта си.
Кларк е назначен за командир на Ордена на Британската империя (CBE) през 1989 г. „за услуги към британските културни интереси в Шри Ланка“. Посветен е в рицар през 1998 г. и е удостоен с най-високото гражданско отличие на Шри Ланка, Шри Ланкабхиманя, през 2005 г.
Известни мисли на Артър Кларк:
1. „Съдиите на хората могат да покажат милост. Срещу законите на природата обаче никой не може да обжалва.”
2. „Съществуват две възможности – или сме сами във Вселената или не сме. И двете са еднакво ужасяващи.”
3. „Информационната ера предлага много на човечеството и ми се иска да мисля, че ще се справим с предизвикателствата, пред които ще ни изправи. Но е жизнено важно да помним, че информацията – в смисъла на сурови данни – не е знание, че знанието не е мъдрост и че мъдростта не е предвидливост. Все пак информацията е първата съществена стъпка към всяка от тях.”
4. „Когато бележит, но възрастен учен заяви, че нещо е възможно, той най-вероятно е прав. Когато обяви нещо за невъзможно, той най-вероятно греши.”
5. „Единственият начин да открием границите на възможното е да рискуваме да ги преминем, навлизайки в невъзможното.”
6. „Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия.”
7. „Изглежда, че всяка революционна идея предизвика три фази на реакция. Те могат да бъдат обобщени с фразите: „Това е напълно невъзможно – не ми губете времето”, „Възможно е, но не си струва да го правим” и „През цялото време ви казвах, че това е добра идея.”
8. „Зад всеки жив в сегашния момент човек стоят трийсет призрака, защото такова е съотношението между броя на живите и броя на мъртвите.”
9. „Една от най-големите трагедии на човечеството е, че моралът е бил отвлечен от религиите.”
10. „Сигурен съм, че Вселената е пълна с интелигентни форми на живот. Всяка от тях е достатъчно интелигентна, за да не дойде тук.”
11. „Колко неподходящо сме нарекли нашата планета – Земя. Много по-правилно би било Океан.”
12. „Аз съм оптимист. Всеки, който е заинтересован от бъдещето, трябва да бъде. В противен случай просто трябва да се застреля.”
13. „Политиците трябва да четат научна фантастика, а не уестърни и детективски истории.”
БИБЛИОГРАФИЯ
I. Новели
- Against the Fall of Night (1948, 1953), original version of The City and the Stars
- Prelude to Space (1951)
- The Sands of Mars (1951)
- Islands in the Sky (1952)
- Childhood’s End (1953)
- Earthlight (1955)
- The City and the Stars (1956)
- The Deep Range (1957)
- A Fall of Moondust (1961)
- Dolphin Island – A Story of the People of the Sea (1963)
- Glide Path (1963)
- 2001: A Space Odyssey (1968), film with Stanley Kubrick
- Rendezvous with Rama (1973)
- Imperial Earth (1976)
- The Fountains of Paradise (1979)
- 2010: Odyssey Two (1982)
- The Songs of Distant Earth (1986)
- 2061: Odyssey Three (1987)
- The Ghost from the Grand Banks (1990)
- The Hammer of God (1993)
- 3001: The Final Odyssey (1997)
II. Кратки разкази
- Expedition to Earth (1953)
- Reach for Tomorrow (1956)
- Tales from the White Hart (1957)
- The Other Side of the Sky (1958)
- Tales of Ten Worlds (1962)
- The Nine Billion Names of God (1967)
- Of Time and Stars (1972)
- The Wind from the Sun (1972)
- The Best of Arthur C. Clarke (1973)
- The Sentinel (1983)
- Tales From Planet Earth (1990)
- The Collected Stories of Arthur C. Clarke (2001)
III. Научна литература
- Interplanetary Flight: an introduction to astronautics (1950), London: Temple Press, ISBN 0-425-06448-4
- The Exploration of Space (1951), New York: Harper & Brothers
- The Exploration of the Moon (1954), with R. A. Smith, New York: Harper Brothers
- The Coast of Coral (1955), London: Frederick Muller
- Boy Beneath the Sea (1958), New York: Harper, ISBN 0060212667
- Voice Across the Sea (1958), New York: Harper
- Profiles of the Future: An Inquiry into the Limits of the Possible (1962), New York: Harper & Row
- The Treasure of the Great Reef (1964), with Mike Wilson, New York: Harper & Row
- Man and Space (1964), Life Science Library, New York: Time Life
- Voices from the Sky: Previews of the Coming Space Age (1965), New York: Harper & Row
- The Promise of Space (1968), New York: Harper & Row
- Mars and the Mind of Man (1971), New York: Harper & Row ISBN 978-0-06-010443-6
- Report on Planet Three And Other Speculations (1972), New York: Berkley, ISBN 0-425-07592-3
- The View from Serendip (1977), New York: Random House, ISBN 0-394-41796-8
- 1984: Spring / A Choice of Futures (1984), collected non-fiction writings, New York: Del Rey / Ballantine, ISBN 0-345-31357-7
- Astounding Days: A Science Fictional Autobiography (1989), London: Gollancz, ISBN 0-575-04446-2
- How the World Was One: Beyond the Global Village (1992), London: Gollancz, ISBN 0-575-05226-0
- Greetings, Carbon-Based Bipeds! : Collected Essays, 1934–1998 (1999), New York: St. Martin’s Press, and London: Voyager
IV. Медийни изяви
- The City in the Image of Man: Ideas and Work of Paolo Soleri (1972)
- 2010: The Odyssey Continues (1984)
- The Day of Five Billion (1987)
- Fractals: The colors of infinity (1995), narrated documentary
- Future Fantastic (1996)
- Arthur C. Clarke: The Man Who Saw the Future (1997)
- Odyssey of Survival (1999)
- 2001: HAL’s Legacy (2001)
- Stanley Kubrick: A Life in Pictures (2001)
- To Mars by A-Bomb: The Secret History of Project Orion (BBC, 2003)
- The Martians and Us (2006)
- Planetary Defense (2007)
- Vision of a Future Passed: The Prophecy of 2001 (2007)
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
