Третото издание на фестивала „Кеймбридж пее и танцува“ (2025), организирано от инициативата „Малката България“, се превърна в истински символ на единството, традициите и силата на българската общност зад граница. През тази година съборът се утвърди като най-мащабното и емоционално събитие до момента, привлякло повече от 2000 души – българи от цялото Обединено кралство и местни жители, любопитни да се докоснат до богатството на нашата култура.
I. Символично начало: знаме, носено на ръце
Събитието беше открито по въздействащ начин – 40-метрово българско знаме, развято гордо над събралото се множество, бе понесено на ръце от стотици наши сънародници. Тази гледка развълнува присъстващите и даде силен знак, че българският дух е жив и обединен, дори на хиляди километри от Родината.
II. Официално откриване и почетни гости
Фестивалът бе тържествено открит от г-н Тихомир Стойчев, посланик на Република България в Лондон. В своето слово той подчерта важността да пазим и споделяме богатата културна съкровищница на България, независимо къде се намираме по света.
Сред специалните гости бяха и видни представители на местната власт и партньори на българската общност:
- г-н Пол Бристоу, кмет на Комбинираната администрация на Кеймбридж и Питърбъро;
- г-жа Дайна Паундс, кметица на Кеймбридж;
- г-н Робърт Драйдън, известен с подкрепата си към българската общност в региона;
- Представители на Ордена на Св. Георги, чийто редици включват и двама членове на „Малката България“.
Тяхното присъствие бе не просто символ на сътрудничество, но и доказателство, че българските традиции намират своето достойно място сред многообразната културна мозайка на Кеймбридж.
III. Богата програма: песни, танци и младост
Една от най-емоционалните части на фестивала бе сцената, изпълнена с музика и танци. В него взеха участие 15 фолклорни танцови състава и 5 певчески групи, всяка от които вдъхна нов живот на стари обичаи и ритми. От звученето на гайдите до тежкия ритъм на право хоро – атмосферата бе наситена с енергия и гордост.
Особено трогателно бе изпълнението на детската фолклорна група „Малките приятели“, която е единствената по рода си българска формация извън граница, работеща специално с деца. Малките танцьори и певци доказаха, че духът на фолклора няма възраст и че традициите могат да бъдат предавани по най-естествения начин – чрез игра, радост и участие.
„В Кеймбридж отидохме с нагласата да подкрепим българската общност. Това е важно за нас, защото всяко участие е опит, който децата придобиват на сцена. Съборите са интересни, красиви, пъстри и шарени – нещо, което децата няма къде да видят другаде в Англия. И най-хубавото е, че те се правят с деца, които могат да се докоснат до българските традиции и дух“, сподели Таня Петрова – ръководител на групата.
IV. Цветен базар и каузи с мисия
Паралелно с богатата музикално-танцова програма, фестивалът предложи и базар с над 40 щанда, които събраха ръчно изработени шевици, автентични сувенири, свещи, бижута, както и вкусна традиционна българска храна – ароматна скара, сочни кебапчета, баница и сладки, които разтопиха сърцата и на най-големите гурме ценители.
Важен акцент бе и благотворителната страна на събитието – част от приходите бяха посветени на каузи като подпомагането на жени, борещи се с рак на гърдата. Така съборът показа, че българската общност е не само пазител на традиции, но и сила, която протяга ръка на нуждаещите се.
V. Повече от празник – мост между поколения и култури
„Кеймбридж пее и танцува“ вече трета поредна година изпълнява мисията си да съхранява и популяризира българските обичаи и ценности, да изгражда мостове между поколенията и да събира хората в името на нещо истинско и красиво. В свят, в който забързаният ритъм на живота често ни отдалечава от корените ни, този фестивал е жива нишка, която свързва всеки българин с родината – където и да се намира.
С всяко следващо издание фестивалът расте не само като брой посетители, но и като символ на сплотеността на българите в чужбина. Той се превърна в своеобразен посланик на българската култура, доказвайки, че традициите не са застинали във времето, а живеят чрез хората, които ги носят със себе си.
И когато знамето отново се развее над зелените поля на Кеймбридж, ще знаем, че там има едно малко кътче България, което ни кара да пеем и танцуваме заедно.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
