Хенри VII, роден като Хенри Тюдор на 28 януари 1457 г., е първият монарх от рода на Тюдорите (the House of Tudor) и царува като крал на Англия от 22 август 1485 г. до смъртта си на 21 април 1509 г. Възкачването му на трона бележи края от Войните на розите (the Wars of the Roses), поредица от династични конфликти, които измъчват Англия от десетилетия, изправяйки рода на Ланкастър и Йорк един срещу друг.
Хенри е роден в замъка Пембрук в Уелс в семейството на Маргарет Бофорт (Margaret Beaufort) и Едмънд Тюдор (Edmund Tudor), 1-ви граф на Ричмънд. Чрез майка си той е пра-правнук на Джон Гонт (John of Gaunt), син на крал Едуард III, което му дава слаби претенции за английския трон. Баща му умира преди раждането му и ранните му години са белязани от политическа нестабилност и заплахи за безопасността му.
Хенри прекарва голяма част от младостта си в изгнание в Бретан и Франция, под закрилата на бретонските и френските дворове. Неговите претенции за трона са подкрепени от онези, които се противопоставят на йоркските крале, особено Richard III, чието управление е дълбоко непопулярно.
Възможността на Хенри да претендира за трона идва през 1485 г. С подкрепата на френски войски и английски изгнаници, той акостира в Уелс и събира сили, докато марширува към Англия. На 22 август 1485 г. армията на Хенри се среща със силите на Ричард III в битката при Босуърт Фийлд (the Battle of Bosworth Field). Хенри излиза победител и Ричард III е убит в битката, което прави Хенри първият монарх от почти век, който спечелва трона чрез завоевание.
Управлението на Хенри VII е известно с усилията си да стабилизира Англия след сътресенията на Войните на розите. Той създава династията на Тюдорите и работи за укрепване на кралската власт и финансовото здраве на монархията. За да затвърди претенциите си и да обедини воюващите фракции, Хенри се жени за Елизабет Йоркска, дъщерята на Едуард IV. Този съюз ефективно слага край на Войните на розите, като комбинира претенциите на Ланкастърската и Йоркската линии.
Хенри е проницателен във финансовите въпроси. Той подобрява ефективността на събирането на данъци и увеличава приходите чрез традиционни и нови средства, включително глоби, наложени на благородниците, за да гарантира тяхната лоялност. Неговата разумна фискална политика възстановява платежоспособността на короната.
Хенри работи за укрепване на администрацията на кралството. Той намалява властта на благородството и увеличава влиянието на монархията. Разчита на малък съвет от доверени съветници и създава Съда на звездната камара, за да се занимава с проблемите на закона и реда, заобикаляйки по-корумпираните местни съдилища.
Хенри се стреми да осигури мир и търговски споразумения с чужди сили. Той урежда стратегически бракове за децата си: най-големият му син, Артър, се жени за Катрин Арагонска, а дъщеря му, Маргарет, се омъжва за Джеймс IV от Шотландия, което помага да се осигури мир с Шотландия.
Управлението на Хенри VII полага основите на успеха на династията Тюдор. Внимателното управление на финансите на кралството и способността му да потуши оставащата йоркистка опозиция осигуряват относително стабилно и проспериращо управление на сина му Хенри VIII.
Хенри VII умира на 21 април 1509 г. в двореца Ричмънд в Съри. Той е наследен от втория си син, Хенри VIII, тъй като първият му син, Артър, почива през 1502 г. Хенри VII е погребан в Уестминстърското абатство (Westminster Abbey), до съпругата си Елизабет от Йорк.
Наследството на Хенри VII е важно заради ролята му в прекратяването на Войните на розите и установяването на династията Тюдор. Неговото управление донася стабилност на Англия, възстановява финансовото здраве на монархията и укрепва властта на короната. Неговите действия и политики поставят основата за бъдещите успехи и предизвикателства от периода на Тюдорите, оформяйки хода на английската история за идните поколения.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
