Джон Нокс е основна фигура в протестантската реформация в Шотландия, известен с пламенното си проповядване и ключовата си роля в установяването на презвитерианството като национална църква. Роден около 1514 г. в Хадингтън, Източен Лотиан, Шотландия, ранният живот на Нокс е белязан от строго образование, вероятно в университета Сейнт Андрюс (the University of St Andrews), където е изложен на идеите на хуманизма и реформацията.
Първоначално ръкоположен като католически свещеник, религиозните възгледи на Нокс претърпяват радикална трансформация, след като се сблъсква с ученията на Джордж Уишарт (George Wishart), протестантски реформатор. Ангажиментът на Нокс към реформираната вяра се затвърждава, когато той става свидетел на мъченичеството на Уишарт през 1546 г., събитие, което дълбоко повлиява на следващите му действия и вярвания.
Ранното участие на Нокс в Реформацията го кара да служи като бодигард на протестантски проповедници и по-късно като роб на галера, след като е заловен от френските сили през 1547 г. Времето му като затворник е тежко, но това не намалява решимостта му. След освобождаването си през 1549 г. Нокс бяга в Англия, където става лицензиран проповедник при управлението на Едуард VI. През този период той допринася за развитието на англиканската църква, но възкачването на католическата кралица Мария I през 1553 г. го принуждава да избяга отново, този път в континентална Европа.
В Женева Нокс намира ментор в лицето на Джон Калвин, чиито учения за църковното управление и доктрина оставят трайно въздействие върху него. Нокс се завръща в Шотландия през 1559 г., където поема водеща роля в протестантската Реформация. Неговите проповеди изиграват основна роля за стимулиране на шотландския народ срещу католицизма и неговото влияние достигна кулминация в създаването на Реформираната шотландска църква през 1560 г. със структура, която набляга на конгрегационалното управление в съответствие с калвинистките принципи.
Писмените произведения на Нокс, включително „Първият гърмеж на тръбата срещу чудовищния полк от жени“ (The First Blast of the Trumpet Against the Monstrous Regiment of Women), разкриват неговия противоречив и конфронтационен стил. В този конкретен памфлет той спори срещу жените владетели, което го поставя в противоречие с могъщи фигури като Мария, кралицата на Шотландия, с която той има няколко забележителни конфронтации.
Въпреки полемичния си характер, Нокс е ключова фигура в оформянето на шотландската идентичност и религиозна практика. Неговото настояване за образование за всички, включително създаването на енорийски училища, оставя трайно наследство върху шотландската образователна система. Нокс умира през 1572 г., но влиянието му върху шотландското общество и по-широката протестантска реформация остава дълбоко. Животът и работата му са ключови за установяването на презвитерианството, което се превръща в определяща черта на шотландския религиозен и културен живот.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
