Крал Едуи, често наричан „Едуи Хубавия“ (Edwy the Fair) поради добрия си външен вид, царува като крал на Англия от 955 до 959 г. Неговото кратко и проблемно управление над Англия, особено Уесекс и част от Мерсия, е белязано от вътрешни борби, противоречия с мощни църковни служители и забележителни реформи. Животът му отразява политическата турбуленция на Англия от 10-ти век, белязана от играта на дърпането на въже между кралската власт и властта на църквата.
Едуи е роден около 941 г., най-големият син на крал Едмънд I (Edmund I) и съпругата му Елфгифу от Шафтсбъри (Ælfgifu of Shaftesbury). Баща му, крал Едмънд, управлява от 939 до 946 г., преди да бъде убит, оставяйки Едуи и по-малкия му брат Едгар да растат под попечителството на други. Когато чичото на Едуи, крал Едред, умира през 955 г., тийнейджърът Едуи е следващият на опашката за трона.
След като се възкачва на трона, Едуи се изправя пред една Англия, нуждаеща се от единство и стабилност. По това време кралството е постоянно заплашвано от набези на викингите и вътрешните разделения остават между Уесекс, крепостта на англосаксонската монархия, и Мерсия, съседен регион със своята различна идентичност и могъщо благородство.
Един от определящите аспекти на управлението на Едуи е връзката му с Църквата, особено със Свети Дънстан (St. Dunstan), архиепископ на Кентърбъри (the Archbishop of Canterbury) и важна политическа фигура в Англия. Дънстан е известен със своята програма за стриктна религиозна реформа и силно влияние върху предишните крале. В началото на управлението си Едуи се сблъсква с Дънстан по лични и политически въпроси, най-вече относно връзката на Едуи с Елфгифу, негов братовчед.
Според някои източници Едуи и Ælfgifu са романтично обвързани, вероятно дори женени, което противоречи на строгите разпоредби на Църквата относно брака и кръвното родство (брак между близки роднини). Съобщава се, че Дънстан и други църковни лидери, разглеждащи тази връзка като грешна и политически неподходяща, прекъсват кралски банкет, за да накажат Едуи, обвинявайки го, че е бил с Елфгифу, вместо да изпълнява своите кралски задължения. Съобщава се, че тази конфронтация е довела до временното изгнание на Дънстан във Фландрия, което отслабва подкрепата на Едуи сред духовенството и задава тон за нестабилни отношения с Църквата през цялото му управление.
Опозицията срещу управлението на Едуи кулминира в разделянето на неговото кралство. През 957 г. благородниците на Мерсия и Нортумбрия, недоволни от управлението на Едуи и насърчавани от влиятелни църковни водачи, избират да подкрепят по-малкия брат на Едуи, Едгар (Edgar), като свой владетел. Едгар, по-податлив на интересите на благородството и църквата, е направен крал на Мерсия и Нортумбрия, което ефективно разделя Англия на две царства. Едуи запази контрола над Уесекс и част от юга, но това разделение подкопава властта му и проправя пътя за по-късното управление на Едгар над по-обединена Англия.
Въпреки конфликтите му с църквата и разделянето на неговото кралство, царуването на Едуи не е лишено от постижения. Той предприема правни и икономически реформи, насочени към подобряване на административната структура на неговото царство. Въпреки че не са толкова добре документирани като тези на неговите наследници, политиките на Едуи вероятно са поставили някаква основа за законодателните и фискалните реформи, които по-късно са завършени при по-стабилното управление на крал Едгар.
Управлението на Едуи приключва внезапно със смъртта му през 959 г., на приблизително 18-годишна възраст. Обстоятелствата на смъртта му остават неясни; някои разкази предполагат, че той може да е починал поради заболяване, докато други предполагат, че може би е бил убит или е починал при подозрителни обстоятелства. След смъртта му брат му Едгар наследява трона и става едноличен владетел на обединена Англия, запомнен като „Едгар Миролюбивия“ заради хармоничните си отношения с църквата и успешното си консолидиране на властта.
Наследството на Едуи често е засенчено от това на брат му. Той е запомнен като трагична фигура, чието кратко царуване е помрачено от противоречия и конфликт с могъщи фигури на църквата. Неговите предизвикателства с фигури като Дънстан и последвалото разделение на кралството подчертават сложното взаимодействие между монархия, благородство и църква в англосаксонска Англия. Историята на Едуи служи като напомняне за борбата за власт и ролята на личните взаимоотношения при оформянето на политическия пейзаж на средновековна Англия.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
