Кингс Крос и Сейнт Панкрас са две от най-емблематичните железопътни гари в Лондон. Те са разположени в непосредствена близост една до друга и заедно образуват един от най-натоварените транспортни възли в страната. Тези две станции имат богата история и са претърпели много промени през годините.


I. KING’S CROSS
Гара King’s Cross е открита през 1852 г. и е проектирана от архитект Луис Кюбит (Lewis Cubitt). Първоначално е била построена, за да обслужва Голямата северна железница (Great Northern Railway) и се е намирал на мястото на бивша болница за едра шарка. Гарата е кръстена на близкия път King’s Cross, който е кръстен на статуя на крал Джордж IV, която някога е стояла там.


Станцията претърпява значително разширение в края на 19 век, което включва изграждането на нова фасада, проектирана от архитекта Джордж Гилбърт Скот (George Gilbert Scott). Това лице все още е една от най-разпознаваемите характеристики на гарата днес.
По време на Втората световна война гара King’s Cross играе важна роля във военните усилия, тъй като е използвана като отправна точка за войници, които се отправят към фронтовата линия. Гарата също претърпява значителни щети по време на войната, като покривът на главния влаков навес е силно повреден при бомбардировка през 1940 г.
След войната Кингс Крос претърпява обстоен ремонт и модернизация, която включва подмяна на повредения покрив. Гарата продължава да служи като основен транспортен център през 20-ти век, с въвеждането на линията Виктория на лондонското метро през 60-те години на миналия век и изграждането на железопътната връзка в тунела под Ламанша през 90-те години за влаковете Eurostar.
II. SAINT PANCRAS
Гара Сейнт Панкрас е открита през 1868 г. и е проектирана от архитекта Уилям Хенри Барлоу (William Henry Barlow). Построена е за да обслужва железницата Midland, която разширява услугите си до Лондон. Гарата е кръстена на близката църква Св. Панкрас, която датира от 4 век.
Сейнт Панкрас първоначално е проектирана да бъде крайна спирка за услугите на Midland Railway, но по-късно е разширена, за да обслужва други железопътни компании. В края на 19 век гарата претърпява значително разширение, което включва изграждането на нов навес за влакове, проектиран от архитект сър Гилбърт Скот.


Подобно на Кингс Крос, Сейнт Панкрас играе важна роля във военните усилия, като гарата се използва като отправна точка за войници, които се насочват към фронтовата линия. Гарата претърпява значителни щети по време на войната, като покривът на навеса е силно повреден при бомбардировка през 1941 г.
След войната Сейнт Панкрас претърпява обстоен ремонт и модернизация. Гарата продължава да служи като основен транспортен възел през 20-ти век, но до 90-те години на миналия век изпада в занемарено състояние.
III. РЕКОНСТРУКЦИЯТА НА KING’S CROSS И ST. PANCRAS
В началото на 2000-те са въведени планове за преустройство на гарите King’s Cross и St. Pancras. Преустройството има за цел да подобри съоръженията на гарата и да създаде нови търговски и жилищни пространства в околния район.
Преустройството на King’s Cross и St. Pancras отнема няколко години, за да бъде завършено. Проектът включва обновяване на съществуващите гари, изграждане на нови сгради и съоръжения и създаване на нова обществен площад пред гара Сейнт Панкрас. Площадът разполага с фонтани, места за сядане и нова пешеходна зона, което го прави популярно място за туристи и местни жители.
Преустройството на Сейнт Панкрас е особено амбициозно, с планове гарата да се превърне в крайна спирка за новата високоскоростна железопътна връзка към тунела под Ламанша. Това налага изграждането на нов влаков навес и платформи, които са проектирани от известните архитекти Foster + Partners.
Днес Кингс Крос и Сейнт Панкрас са сред най-модерните и добре оборудвани жп гари в страната. Те обслужват милиони пътници всяка година и са важна част от транспортната мрежа на Лондон. Днес King’s Cross и St. Pancras са сред най-емблематичните и обичани гари в Лондон и продължават да играят важна роля в транспортната мрежа на града.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК