Lombard Street е улица, забележителна с връзките си с търговската, банковата и застрахователната индустрия на лондонското Сити (City of London), датираща от средновековието. Често е сравнявана с Уолстрийт в Ню Йорк.
От кръстовището на Bank, където девет улици се събират в Bank of England, Lombard Street върви на югоизток, преди да се насочи наляво в по-източна посока, и завършва на кръстовище с Gracechurch Street и Fenchurch Street. Общата й дължина е 260 метра (280 yd). Lombard Street, след построяването на King William Street, има две отделни секции. Краткият участък между кръстовището на Bank и църквата St Mary Woolnoth е сравнително широк и носи двупосочен трафик, включително няколко автобусни маршрута, които продължават по King William Street. Lombard Street върви на изток и останалата част е много по-тясна (запазвайки средновековния си характер) и е еднопосочна. В източния край на улицата има редица модерни сгради от двете страни, за разлика от по-старите сгради и архитектурни стилове по голяма част от нейната дължина. Построенa през 1990-92 г., бившата централа на Barclays обхваща голям парцел в северния ъгъл на улиците Lombard и Gracechurch и е най-голямата и най-висока сграда в непосредствена близост до Lombard Street, с височина 87 метра.
Най-близките станции на лондонското метро до Lombard Street са Bank и Monument като един от многобройните входове на Bank station е на самата Lombard Street. Главните железопътни гари на Cannon Street и Fenchurch Street също са наблизо.
Улица Ломбард води началото си от един от главните римски пътища на Лондиниум. По-късно се формира на парцел земя, предоставен от крал Едуард I (1272–1307) на златари от частта на Северна Италия, известна като Ломбардия. Улицата е кръстена на банкерите от Ломбардия, които били поканени в Лондон да заместят банкерите от еврейски произход, изгонени от крал Edward I в 1290 г.
През 1537 г. сър Ричард Грешам предлага на лорд Томас Кромуел да:
Направят добра борса на улица Ломбард, на която търговците да плащат.
От това предложение произхожда Кралската борса, построена от сина му Томас. Lloyd’s of London, се премества на Lombard Street близо до General Post Office от Tower Street през 1691 г. Мястото, от южната страна на улицата, сега е заето на нивото на улицата от супермаркет. Lloyd’s сега се намира на Lime Street, където сегашната му сграда е завършена през 1986.
До 80-те години на миналия век повечето базирани в Обединеното кралство банки имат своите централни офиси на Lombard Street и исторически това е домът на лихварите в Лондон. № 54 е дългогодишното седалище на Barclays, преди финансовата институция да се премести през 2005 г. на One Churchill Place в Canary Wharf. № 71 е била централата на Lloyds Bank, а № 60 централата на Trustee Savings Bank (TSB).
Улица Ломбард има редица цветни знаци, висящи от сградите, изобразяващи (предимно исторически) организации и сгради, които някога са се намирали там.
От 1678 до 1829 г. Главната пощенска служба има седалище на улица Ломбард като това сега е отбелязано с името на страничната улица на Post Office Court. Разходите за непрекъснато разширяване на мястото на пощата в средата на финансовия район обаче в крайна сметка налагат преместване в St Martins-le-Grand.
Lombard Street: Описание на паричния пазар (Lombard Street: A Description of the Money Market) е книга от икономическия философ Уолтър Бейджхот, публикувана през 1873 г. Бейджхот е един от първите писатели, които описват и обясняват света на международните и корпоративните финанси, банкирането и парите на разбираем език. Книгата е отчасти реакция на колапса през 1866 г. на Overend, Gurney and Company, банка със седалище на No. 65, Lombard Street. Карл Маркс споменава Lombard Street във връзка с кредита и банкирането в Das Kapital.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
