LONDON UNDERGROUND

Лондонското метро

Лондонското метро (известно също просто като Underground или с прякора си Tube) е бърза транзитна система, обслужваща Голям Лондон (Greater London) и някои части от съседните графства Бъкингамшър, Есекс и Хартфордшър в Англия. Годишно превозва 1.4 млрд пътници за 2023 г. Най-дългата линия на метрото е новата Елизабет Лайн (Elizabeth Line) – 117 км., а най-много спирки има Дистрикт Лайн (District Line) – 60. В метрото работят около 20 000 души.

Метрото води началото си от Metropolitan Railway, първата в света подземна пътническа железница. Откритa на 10 януари 1863 г., сега е част от линиите Circle, District, Hammersmith & City и Metropolitan. Първата линия, която управлява подземни влакове с електрическа тяга, City & South London Railway през 1890 г., сега е част от северната линия. Metro-мрежата се разширява до 11 линии и през 2021/22 г. е използвана за 296 милиона пътнически пътувания, което я прави една от най-натоварените метро системи в света. 11-те линии обслужват общо до 5 милиона пътнически пътувания на ден и обслужват 272 станции. До 1933 г. всички линии са били управлявани от различни компании, след това са национализирани и са част от Transport for London (TFL), чийто бюджет за 2022-2023 г. е 13.4 млрд. паунда.

Първите тунели на системата са построени плитко под земята, като се използва методът на изкопаване и покриване; по-късно, по-малки кръгли тунели – които са довели до прякора му, Тръбата – са били прокопани на по-дълбоко ниво. Системата обслужва 272 станции и има 250 мили (400 км) трасе. Въпреки името си, само 45% от системата е под земята: голяма част от мрежата във външните околности на Лондон е на повърхността. Освен това метрото не покрива повечето южни части на Голям Лондон и има само 33 станции на юг от река Темза.

Ранните тръбни линии, първоначално собственост на няколко частни компании, са обединени под марката Underground в началото на 20-ти век и в крайна сметка се сливат с подземните линии и автобусните услуги през 1933 г., за да формират London Transport под контрола на London Съвет за пътнически транспорт (LPTB). Настоящият оператор, London Underground Limited (LUL), е изцяло притежавано дъщерно дружество на Transport for London (TfL), законната корпорация, отговорна за транспортната мрежа в Лондон. Към 2015 г. 92% от оперативните разходи се покриват от пътническите такси. Билетът Travelcard беше въведен през 1983 г., а Oyster card, безконтактна система за продажба на билети, през 2003 г. Безконтактните плащания с банкови карти бяха въведени през 2014 г., първата система за обществен транспорт в света, която прави това.

ИмеЦвятГодинаНад/подДължинаСтанцииПътници/ден
Bakerloo lineBrown1906Deep tube23.2 km
14.5 mi
25401,123
Central lineRed1900Deep tube74.0 km
46.0 mi
491,021,084
Circle lineYellow1871Sub surface27.2 km
17.0 mi
36257,391
District lineGreen1868Sub surface64.0 km
40.0 mi
60842,991
Hammersmith & City linePink1864Sub surface25.5 km
15.8 mi
29231,193
Jubilee lineGrey1979Deep tube36.2 km
22.5 mi
27999,561
Metropolitan lineMagenta1863Sub surface66.7 km
42 mi
34352,464
Northern lineBlack1890Deep tube58.0 km
36.0 mi
521,123,342
Piccadilly lineDark blue1906Deep tube71.0 km
44.3 mi
53710,647
Victoria lineLight blue1968Deep tube21.0 km
13 mi
16955,823
Elizabeth linePurple2022Deep/surface117 km
73 mi
41600,500
Waterloo & City lineTurquoise1898Deep tube2.5 km
1.5 mi

LPTB поръчва много нови гарови сгради, плакати и обществени произведения на изкуството в модернистичен стил. Схематичната карта на метрото, проектирана от Хари Бек през 1931 г., е избрана за национална икона на дизайна през 2006 г. Друга известна марка на лондонското метро включва кръглия шрифт и шрифта Johnston, създаден от Едуард Джонстън през 1916 г.

Първоначално достъпът до платформите е с асансьор. Всеки асансьор имал персонал и на някои тихи станции през 20-те години на миналия век билетната каса е преместена в асансьора или е уредено, че асансьорът може да се контролира от билетната каса. Първият ескалатор в лондонското метро е инсталиран през 1911 г. между платформите District и Piccadilly в Earl’s Court, а от следващата година нови станции на дълбоко ниво са снабдени с ескалатори вместо асансьори. От 1921 г. записан глас инструктира пътниците да застанат отдясно. Пътуващите са помолени да застанат отдясно, така че всеки, който желае да ги изпревари, да има свободен проход от лявата страна на ескалатора. Първият ескалатор тип “гребен” е инсталиран през 1924 г. в Clapham Common.

През 20-те и 30-те години на миналия век много асансьори са заменени с ескалатори. След фаталния пожар на Кингс Крос през 1987 г. всички дървени ескалатори са заменени с метални и механизмите редовно се обезмасляват, за да се намали потенциалът за пожари. Единственият дървен ескалатор, който не беше сменен, беше на гара Грийнфорд, който остава до март 2014 г., когато TfL го замени с първия наклонен лифт в транспортната мрежа на Обединеното кралство през октомври 2015 г.

В системата на лондонското метро има 426 ескалатора, а най-дългият, 60 метра, е в Angel. Най-късият, в Стратфорд, дава вертикално издигане от едва 4,1 метра. Има 184 асансьора и броят им се е увеличил през последните години поради инвестиции в осигуряване на достъп до метростанциите. Над 28 станции ще имат инсталирани асансьори през следващите 10 години, с което общият брой на станциите без стъпала ще надхвърли 100.

През 2014 г. TfL стана първият доставчик на обществен транспорт в света, който приема плащане от безконтактни банкови карти. Това беше последвано от приемането на Apple Pay през 2015 г. и Android Pay през 2016 г., което позволява плащане с помощта на безконтактен телефон или смарт часовник. Над 500 милиона пътувания са извършени с безконтактно използване и TfL се превърна в един от най-големите безконтактни търговци в Европа, като през 2023 г. около 2 от 10 безконтактни транзакции в Обединеното кралство се извършват в мрежата на TfL. Тази технология, разработена вътрешно от TfL, е лицензирана и за други големи градове като Ню Йорк и Бостън.

В средата на 2012 г. лондонското метро, ​​в партньорство с Virgin Media, изпробва Wi-Fi горещи точки на много станции, но не и в тунелите, които позволяват на пътниците безплатен достъп до интернет. Безплатният пробен период се оказа успешен и беше удължен до края на 2012 г., след което премина към услуга, свободно достъпна за абонати на Virgin Media и други, или като платена услуга. Преди това не беше възможно да се използват мобилни телефони в повечето части на метрото (с изключение на услуги, работещи надземно или понякога под повърхността, в зависимост от телефона и оператора), като се използват собствени 3G или 4G мрежи. От март 2020 г. 4G сигналът е достъпен на части от линията Jubilee, между Уестминстър (Westminster) и Канинг Таун (Canning town), в гарите и тунелите. Предстои разширяване на покритието и към 2025 г. да покрие цялата метро система.

Метрото затваря през нощта през седмицата, но от 2016 г. линиите Central, Jubilee, Northern, Piccadilly и Victoria, както и кратък участък от London Overground работят цяла нощ в петък и събота вечер. Първите влакове се движат от около 05:00, а последните влакове до малко след 01:00, с по-късни начални часове в неделя сутрин. Нощните затваряния се използват за поддръжка, но някои линии остават отворени в навечерието на Нова година и работят по-дълги часове по време на големи публични събития като Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Някои линии от време на време са затворени за планирани инженерни дейности през уикендите.

Метрото предлага ограничена услуга на Бъдни вечер, като някои линии затварят рано и не обслужват на Коледа. От 2010 г. насам спор между лондонското метро и профсъюзите относно заплащането на празниците доведе до ограничено обслужване на Boxing day.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

Scroll to Top
Call Now Button