Ерик Артър Блеър (25 юни 1903 г. – 21 януари 1950 г.), по-известен с псевдонима си Джордж Оруел, е роден в Мотихари, Бенгалия, Британска Индия в семейство, което той описва като “долна-горна средна класа”. Английски романист, есеист, журналист и критик. Творчеството му се характеризира с ясна проза, социална критика, противопоставяне на тоталитаризма и подкрепа на демократичния социализъм.
Неговият прадядо, Чарлз Блеър, е бил богат провинциален джентълмен и собственик на ямайски плантации, който се жени за лейди Мери Фейн, дъщеря на 8-ия граф на Уестморланд. Неговият дядо, Томас Ричард Артър Блеър, е бил англикански духовник, а бащата на Оруел е Ричард Уолмсли Блеър, който е работил като заместник-агент по опиума в отдела за опиум на индийската държавна служба, наблюдавайки производството и съхранението на опиум за продажба на Китай. Ерик има две сестри: Марджори и Аврил. Когато Ерик е на една година, майка му го завежда с Марджори в Англия.
През 1904 г. Айда Блеър се установява с децата си в Хенли на Темза в Оксфордшир. Ерик е отгледан в компанията на майка си и сестрите си и, с изключение на краткото посещение в средата на 1907 г., той не вижда баща си до 1912 г. На пет години Ерик е изпратен в манастирско училище в Хенли на Темза, което посещава и Марджъри. Това е римокатолически манастир, управляван от френски монахини. Чрез социалните връзки на брата на Айда Чарлз, Блеър получава стипендия в училището St Cyprian’s School, East Sussex от 1911 г. и през следващите пет години се връща у дома само за ваканциите.
Въпреки че не знае нищо за намалените такси, той скоро разбира, че е от по-беден дом. Блеър мрази училището и много години по-късно написва есе „Такива, такива бяха радостите“ (Such, Such Were the Joys), публикувано посмъртно, въз основа на времето, прекарано там. В St Cyprian’s Блеър се среща за първи път с Сирил Конъли, който става писател и който, като редактор на Horizon, публикува няколко от есетата на Оруел.
Докладите за академичните постижения на Блеър предполагат, че е пренебрегнал обучението си, но по време на престоя си в Итън той е работил с Роджър Майнорс за издаването на списание за колежа, The Election Times, присъединил се е и към издаването на други публикации — College Days и Bubble and Squeak. Родителите му не могат да си позволят да го изпратят в университет без друга стипендия и решава Блеър да се присъедини към Имперската полиция в Бирма през 1922 г. Там се заразява с треска през 1927 г. и докато е в отпуск в Англия и на почивка със семейството си в Корнуол той преоценява живота си и подава оставка от индийската имперска полиция, за да стане писател. Той черпи от опита си в полицията на Бирма за романа Бирмански дни (Burmese Days, 1934) и есетата „Обесване“ (A Hanging, 1931) и „Застрелване на слон“ (Shooting an Elephant, 1936).
През 1927 г. се премества в Лондон на Портобело Роуд (Portobello Road) като днес синя плоча отбелязва квартирата му там. В тези си дни той живее от случайни журналистически статии, а също така работи като учител и продавач на книги.
От края на 20-те до началото на 30-те години успехът му като писател расте и излизат първите му книги. Той е ранен в Испанската гражданска война, което довежда до първия му период на лошо здраве при завръщането му в Англия.
Неговите нехудожествени произведения, включително The Road to Wigan Pier (1937), документираща опита му от живота на работническата класа в индустриалния север на Англия, и Homage to Catalonia (1938), разказ за преживяванията му като войник на републиканската фракция в испанската Гражданската война (1936–1939), са толкова критично уважавани, колкото и неговите есета за политиката и литературата, езика и културата.
По време на Втората световна война работи като журналист за BBC.
Оруел създава литературна критика и поезия, белетристика и полемична журналистика. Той е известен с алегоричната новела „Животинска ферма“ (1945) и дистопичния роман „1984“ (1949).
Публикуването на Animal Farm му донася слава приживе. През последните години от живота си той работи върху книгата си “1984” и се мести между Джура в Шотландия и Лондон. Публикувана е през юни 1949 г., по-малко от година преди смъртта му.
Работата на Оруел остава влиятелна в популярната култура и в политическата култура, а прилагателното „оруелски“ — описващо тоталитарни и авторитарни социални практики — е част от английския език, подобно на много от неговите неологизми, като „Биг Брадър“ (Big Brother), „Полиция на мисълта“ (Thought Police) , „Стая 101“ (Room 101), „Новоговор“ (Newspeak), „дупка в паметта“ (memory hole), „двойно мислене“ (doublethink) и „мисловно престъпление“ (thoughtcrime).
През 2008 г. The Times класира Джордж Оруел на второ място сред „50-те най-велики британски писатели след 1945 г.“.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
