ALFRED THE GREAT

Алфред великия

Алфред Велики е една от най-известните и важни фигури в английската история. Той е роден през 849 г. и става крал на Уесекс през 871 г., управлявайки до смъртта си през 899 г. Въпреки че управлява по време на големи сътресения и конфликти, Алфред е запомнен като мъдър и справедлив владетел, помогнал за обединяването на Англия и за полагането на основите на нацията, която познаваме днес. В тази статия ще разгледаме живота и постиженията на Алфред Велики, като разкажем за ранния му живот, възхода му на власт, военните му кампании и приноса му към образованието и културата.

I. РАНЕН ЖИВОТ

Алфред е роден в село Уантидж в графство Бъркшир, в южната част на Англия. Баща му е крал Етелвулф от Уесекс (Æthelwulf of Wessex), едно от седемте англосаксонски кралства, съставляващи Англия по това време. Етелвулф бил благочестив християнин и умел воин, който се биел срещу викингските нашественици, които опустошават Англия в края на 8-ми и началото на 9-ти век.

Алфред е най-малкият от петимата сина на Етелвулф и е образован от различни учители, които го учат на латински, гръцки и други предмети. Той бил известен със своята интелигентност и любовта си към ученето и става един от най-образованите и културни крале в английската история.

II. ИЗДИГАНЕ ДО ВЛАСТТА

Възходът на Алфред на власт не е лесен. През 865 г. Великата езическа армия на викингите нахлува в Англия и започва завоевателна кампания, която ще продължи много години. Викингите са водени от няколко могъщи военачалници, включително Ивар Безкостния, Халфдан Рагнарсон и Гутрум.

Викингите завладяват повечето от кралствата на Англия, включително Нортумбрия, Мерсия и Източна Англия. Те също нападат Уесекс, което е единственото кралство, което устоява на техния напредък. Етелвулф умира през 858 г и най-големият му син, Етелбалд, го наследява като крал. Етелбалд управлява три години, преди да бъде убит от собствените си хора. След това Етелберт, следващият най-голям син, става крал, но скоро след това умира. Етелред, третият най-голям син, става крал, но е убит в битка срещу викингите. Алфред става крал на Уесекс през 871 г. след смъртта на брат си Етелред. По това време той е само на 22 години, а ситуацията в Англия е тежка. Викингите вече са завладели по-голямата част от страната и Уесекс е единственото останало кралство, което не е под контрола на викингите.

III. ВОЕННИ КАМПАНИИ

Алфред е умел военен командир и успява да победи викингите в няколко битки. Една от най-известните му победи е битката при Ашдаун (Тhe battle of Аshdown), състояла се през 871 г. сл. Хр. Викингите бяха разделили силите си на две групи и Алфред и брат му Етелред успяват да изненадат една от тези групи и да ги победят.

Въпреки това викингите продължават да представляват заплаха за Уесекс и Алфред е принуден да се оттегли в блатистия район на Съмърсет. Тук той изгражда мрежа от крепости и събра силите си. В крайна сметка той успява да победи викингите в поредица от битки, кулминиращи в битката при Едингтън (the battle of Eddington) през 878 г. Тази победа е повратна точка във войната и позволява на Алфред да си осигури позицията на крал на Уесекс.

След войната Алфред прави няколко важни реформи в армията на Уесекс. Той създава система от укрепени градове, наречени бури, които са предназначени да осигурят защита на населението по време на война. Той също така създава постоянна армия, която е съставена от смесица от професионални войници и местни доброволци.

Армията на Алфред е известна като fyrd и беше значително подобрение в сравнение с предишната система за набиране на армии чрез призоваване на отделни земевладелци да предоставят войски. Съгласно новата система на Алфред, fyrd беше организиран в единици въз основа на география и всяка единица е отговорна за защитата на собствената си територия. Това прави защитата на Уесекс по-ефективна и позволява на Алфред бързо да реагира на всякакви заплахи за неговото кралство.

В допълнение към военните си реформи, Алфред също прави важни промени в правната система в Уесекс. Той създава система от кралски съдилища, които отговарят за уреждането на спорове и правораздаването. Той също така въвежда набор от закони, известни като Книгата на съдбата, която се основава на традиционното англосаксонско право и предоставя рамка за разрешаване на правни проблеми.

IV. ПРИНОС В ОБРАЗОВАНИЕТО И КУЛТУРАТА

Алфред е не само умел военачалник и администратор, но и страстен поддръжник на образованието и културата. Той признава важността на ученето и ролята, която то може да играе в изграждането на едно по-силно и обединено кралство.

Самият Алфред е учен и превежда няколко важни произведения от латински на английски. Един от най-значимите му преводи е на „Утешението на философията“ от Боеций, което е едно от най-важните философски произведения на средновековния период. Той също така насърчава развитието на англосаксонската литература и поезия и създава придворно училище за обучение на синовете на благородниците.

Приносът на Алфред към образованието и културата надхвърля просто насърчаването на изучаването на литература и философия. Той също така признава важността на практическите умения, като земеделие и занаятчийство. Той насърчава развитието на търговията и създава система от кралски монетни дворове за производство на монети. Също така насърчава развитието на стандартизирана система от мерки и теглилки, което спомага за улесняване на търговията.

V. НАСЛЕДСТВО

Управлението на Алфред има трайно въздействие върху Англия и той е запомнен като един от най-великите крале в английската история. Неговите военни кампании помагат да бъдат отблъснати викингските нашественици и да се запази независимостта на Уесекс. Неговите реформи във военните и правни системи правят отбраната на Англия по-ефективна. А неговият принос в образованието и културата полагат основите за развитието на едно по-обединено и проспериращо кралство. Наследството на Алфред може да се види в множеството институции и традиции, оцелели до наши дни.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК

Scroll to Top
Call Now Button