Стивън Рънсиман, роден като Джеймс Кокран Стивънсън Рънсиман на 7 юли 1903 г. и починал на 1 ноември 2000 г., е изтъкнат британски историк и автор, известен най-вече с основополагащата си работа върху кръстоносните походи и византийската история. Пълният му тритомен труд „История на кръстоносните походи“ (A History of the Crusades), публикуван между 1951 и 1954 г., се счита за един от най-изчерпателните и достъпни разкази за тази ключова поредица от събития в средновековната история.
Рънсиман е роден във влиятелно семейство в Нортъмбърланд, Англия, и е получил образование в Итън Колидж и Тринити Колидж, Кеймбридж. В Кеймбридж той е ученик на Джон Багнел Бъри (John Bagnell Bury), забележителен историк, който значително повлиява на академичната посока на Рънсиман. Академичната кариера на Рънсиман започва със стипендия в колежа Тринити, където започва ангажиментът му през целия живот с византологията.
През цялата си кариера Рънсиман пътува много, което обогатява историческата му перспектива и позволява да събере материал от първични източници. Неговият стил на писане се отличава със своята елегантност, яснота и увлекателен разказ, което прави сложните исторически събития достъпни както за учените, така и за обикновените читатели.
В допълнение към работата си върху кръстоносните походи, Рънсиман е автор на няколко други важни книги, включително “Византийската теокрация” (The Byzantine Theocracy, 1977) и “Падането на Константинопол 1453” (The Fall of Constantinople, 1965). Интересът му към Византийската империя и източното християнство го кара да изследва различни аспекти на средновековната история и става известен със способността си да преплита подробни исторически разкази с проницателен анализ.
Сър Стивън Рънсиман е историкът, който нарече България империя. По принцип в Западна Европа българската история не е особено популярна, но западната историография има едно достойнство, което не може да се отрече – в техните научни трудове и учебници се употребяват изразите Първа българска империя и Втора българска империя. Понятия, които дълго време са тема табу за доста наши родни историци.
Голямата заслуга за налагането на термина „българска империя” в модерната европейска историография има точно сър Стивън Рънсиман. През 1930 година той издава една малка книжка с голямо значение. Тя носи името „The History of the First Bulgarian Empire” (История на Първата българска империя).
Книгата на Рънсиман е преведена у нас и то след 1989 година, но по доста странен начин вместо „История на Първата българска империя”, се казва „История на Първото българско царство”, а по-интересното е, че в българския вариант на текста почти навсякъде понятието „империя” е заменено с „държава”. Защо за преводачите и най-вече редакторите на книгата „еmpire” на английски се превежда като „държава” на български, е важен въпрос. Сам аристократ, дълбоко познаващ династическите правила, изключителен специалист по византология, Рънсиман много точно разбира защо всъщност средновековна България е била империя и какви са нейните връзки с Източната Римска империя.
Рънсиман е член на многобройни научни общества и получава много отличия за приноса си към историята, включително е посветен в рицар през 1958 г. Въпреки традиционния му подход към историческото писане, което понякога предизвиква критики от по-модерни историци, трудовете на Рънсиман остават влиятелни и често се цитират за тяхната богата детайлност и наративна сила.
Наследството на Стивън Рънсиман като историк се крие в способността му да вдъхне живот на средновековната история, като я направи достъпна и ангажираща, като същевременно поддържа строги научни стандарти. Неговите произведения продължават да бъдат ценен източник за всеки, който се интересува от историята на кръстоносните походи, Византия, България и средновековния свят.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
