Британската империя, в своя разцвет, е най-голямата империя в историята и доминираща световна сила. До началото на 20 век тя обхваща територии на всеки континент, включително Африка, Азия и Америка с население около 500 милиона жители, което е над една четвърт от общото население на земята към него момент. Това е една от причините за разпространение на английския език по света. Фразата „империята, над която слънцето никога не залязва“ (the empire on which the sun never sets) често се използва, за да опише нейната необятност, тъй като слънцето винаги огрявало поне една от нейните територии. Империята е съставена от различни политически единици, като доминиони, колонии, протекторати и подмандатни територии.
I. ПРОИЗХОД И РАЗШИРЯВАНЕ
Ранни начала – Произходът на Британската империя може да бъде проследен до края на 16-ти и началото на 17-ти век с английски отвъдморски владения и търговски постове, създадени от компании, като Източноиндийската компания (East Indian Company) в Индия и Левантската компания (Levant Company) в Близкия изток. Тези ранни начинания са мотивирани от търговията, особено с подправки, и желанието да се разшири протестантското християнство.
Първият период на империята започва със създаване на задморските владения и превземането на Нюфаундленд през 1583 г., който се превръща в опорна база на Англия за завоюване на Новия свят. Вирджиния е първата английска колония в Северна Америка от 1607 г. През XVII в. възникват още някои английски колонии по източното крайбрежие на Северна Америка.
Епоха на откритията – През 17-ти и 18-ти век британците, заедно с други европейски сили, са въвлечени в епохата на Великите географски открития. Тази ера е белязана и от изследването и колонизацията на Америка и трансатлантическата търговия с роби. Американските колонии на Великобритания стават печеливши поради отглеждането на тютюн и памук с помощта на робски труд.
През 1600 г. група лондонски търговци основават Източно-Индийската компания (East Indian Company), която до 1640 г. създава мрежа от свои фактории (укрепени търговски крайбрежни селища) не само в Индия, но и в Югоизточна Азия и Далечния Изток. През 1690 г. компанията започва да строи град Калкута. Първоначално учредена като „Губернатор и компания на търговците на Лондон, търгуващи в Източните Индии“ (“Governor and Company of Merchants of London Trading into the East-Indies”), компанията се издига до половината от световната търговия през средата на 18 век и началото на 19 век, особено с основни стоки като памук, коприна, индигова боя, захар, сол, подправки, селитра, чай, кафе и опиум като компанията управлява в началото и Британската империя в Индия.
Битката при Пласи (Battle of Plassey) е голяма битка на 23 юни 1757 г. при Палаши, Бенгалия и е част от Третата Карнатска война и от световната Седемгодишна война, в която Франция и нейните съюзници се бият с Великобритания и нейните съюзници. Британската победа позволява на Британската източноиндийска компания да поеме контрола над източната част на Индийския субконтинент. През следващите сто години тяхната зона на контрол се разраства и над останалата част от Индия. Компанията започва да управлява големи райони на Индия, упражнявайки военна мощ и поемайки административни функции.
Американските колонии са печеливши източници на стоки като тютюн, памук и захар и също са разглеждани като стратегическа опора на Британия в Северна Америка и конкуренцията за суровини и пазари с Франция и Испания през този период. Напрежението между Великобритания и тринадесетте американски колонии започва да нараства в средата на 18 век. Колониите са недоволни от британското управление, главно поради липсата на представителство в парламента и налагането на британски данъци, като Закона за печатите и марките от 1765 (Stamp Act) г. и Закона за чая от 1773 г. (Tea Act) Лозунгът „Без данъчно облагане ако няма представителство в британския парламент“ (No taxation without representation) обобщава неудовлетвореността на колонистите от Британия.
Ситуацията ескалира със събития като Бостънското чаено парти през 1773 г. (the Boston Tea Party), където колонистите протестират срещу Закона за чая, като изхвърлят цяла пратка чай, изпратена от Източноиндийската компания в пристанището на Бостън. Британското правителство отговаря с поредица от наказателни мерки, известни като принудителни действия или нетърпими действия (the Coercive Acts or Intolerable Acts), целящи да утвърдят отново имперската власт в Масачузетс.
Тези действия довеждат до Първия континентален конгрес през 1774 г., където делегати от дванадесет от тринадесетте колонии (с изключение на Джорджия) се срещат, за да организират колониална съпротива срещу принудителните актове. Ситуацията се влошава още повече и на 19 април 1775 г. започват първите военни сблъсъци от Войната за независимост на САЩ (The American War of Independence, 1775–1783) в битките при Лексингтън и Конкорд.
Конфликтът включва не само британските и американските колонисти, но и различни индиански племена, други европейски сили като Франция и Испания (които предоставят решаваща подкрепа на американската страна) и други британски колонии. Войната завършва с подписването на Парижкия договор през 1783 г., който признава суверенитета на Съединените щати върху територията, ограничена от Британска Северна Америка на север, Флорида на юг и река Мисисипи на запад. Поражението оказва значително влияние върху Британската империя, отбелязвайки края на нейния период на безспорно глобално надмощие, въпреки че тя продължава да бъде най-значителната световна сила до края на 19 в. Американската революция вдъхновява и други колониални движения за независимост по света, поставяйки началото на модерната ера на национални държави през 19 и 20 в.
След признаването на независимостта на САЩ (1783 г) десетки хиляди колонисти отиват в Канада, където се е укрепило британското присъствие. Участието на Британската империя в Канада започва в края на 16 век с проучвания и търговия. Британското заселване се увеличава след победата над Франция в Седемгодишната война (1756-1763), което води до британски контрол над Канада за сметка на Франция. През 18-ти и 19-ти век се наблюдава по-нататъшно разширяване и развитие. Канада играе важна роля в Британската империя, икономически и воененно, особено по време на конфликти като Световните войни. Постепенното преминаване към самоуправление кулминира в Конституционния акт от 1982 г., който прекъсва оставащите законодателни връзки с Обединеното кралство и затвърждава статута на Канада като независима нация.
19-ти век: Епохата на Pax Britannica – През 19-ти век Британската империя се разраства бързо. Индустриалната революция укрепва икономическата и военната мощ на Великобритания, позволявайки по-широка колонизация, особено в Африка и Азия. Този период е белязан от събития като Опиумните войни в Китай, установяването на пълен контрол над Индия и борбата за Африка.
Започва с активизирането на английското проникване в крайбрежните зони на Нова Зеландия, Австралия и островите в Тихия океан. През 1788 г. в Австралия възниква първото английско селище – Порт Джексън, по-късно наречено Сидни. След Виенския конгрес от 1815 г. към Великобритания са прикрепени Южна Африка, Малта, Цейлон и др.
В средата на XIX в. завършва завладяването на Индия, колонизацията на Австралия, а през 1840 г. английски колонисти пристигат в Нова Зеландия. През 1819 г. е основано пристанището Сингапур. В средата на XIX в. са завладени остров Сянган (днешен Хонконг) и Кипър.
Установен е контрол над Египет и Суецкия канал, както и протекторат над Афганистан. Завоювани са обширни територии в Африка: Нигерия, Гана, Сиера Леоне, Родезия, Замбия, Ботсвана, Лесото, Свазиленд, Уганда, Кения. С актове от 1926 и 1931 г. се създава Британската общност от нации.
Максимално разширение империята достига след Първата световна война, когато получава мандат от Лигата на нациите да управлява части от Германската и Османската империя, сред които Палестина, Иран, Трансйордания, Танганика, Камерун, Того. След този период се засилват антиколониалните войни в различни части на империята. Постепенно част от колониите постигат своята независимост.
II. АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ
Британската империя не е хомогенна единица, а сложна колекция от колонии, протекторати, мандати, доминиони и други територии. Управлението варираше в широки граници; някои територии имаха значителна автономия (като Канада и Австралия), докато други са директно контролирани от Лондон (като Индия).
Администрацията и управлението на Британската империя са сложни и се развиват с течение на времето, отразявайки огромната и разнообразна природа на нейните територии. Тази система, която управлява земи, простиращи се на различни континенти, не е единна структура, а различни модели, съобразени с местния контекст на всяка колония, владение, протекторат или мандат. Централната администрация на Британската империя е в Лондон.
Колониалната служба, създадена през 19 век, играе решаваща роля в управлението на делата на империята. Този отдел отговаря за комуникацията с колониалните правителства и прилагането на имперските политики. Ключови фигури в Службата по колониите, като държавния секретар за колониите, притежават значителна власт над колониалното управление.
Структурите на управление в цялата империя се различават значително:
- Коронни колонии: Това са територии, администрирани от губернатор, назначен от британския монарх по съвет на британското правителство. Примерите включват Хонг Конг и Британските Карибски острови. В тези колонии местното население има малко или никаква дума в правителството.
- Доминиони: Територии като Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка получават статут на доминион, наслаждавайки се на по-голяма степен на автономия. Те имат свои собствени избрани парламенти и до голяма степен се самоуправляват, но остават част от империята и признават британския монарх за свой държавен глава.
- Протекторати и мандати: В региони като Близкия изток и части от Африка Великобритания установява протекторати и мандати. Тези области имат свои собствени местни владетели, но външните им работи и често вътрешната политика са контролирани от Великобритания.
- Неформална империя: В някои региони, като Китай и части от Латинска Америка, британското влияние се упражнява чрез икономическо господство и дипломация, а не чрез пряк политически контрол.
Забележителна характеристика на британското колониално управление е политиката на непряко управление, особено в африканските и азиатските колонии. Тази система се стреми да управлява чрез традиционните местни властови структури. На местните владетели е позволено да запазят позициите си на власт под надзора на британските администратори. Този подход се смята за по-рентабилен и по-малко вероятно да предизвика съпротива.
Администрацията и управлението на империята не са лишени от предизвикателства и критики. Има случаи на лошо управление, експлоатация и пренебрежение. Налагането на британските закони и културни практики често се сблъсква с местните традиции. Освен това липсата на представителство и самоопределение в много колонии подхранва националистически движения и призиви за независимост.
III. ВЛИЯНИЕТО НА ИМПЕРИЯТА
Икономическо въздействие – Империята играе решаваща роля в развитието на глобалните търговски мрежи. Британските инвестиции в колониите, съчетани с политиката на меркантилизъм, са насочени към облагодетелстване на британската икономика. Това често води до експлоатация на колониалните ресурси и незачитане на местните икономики и култури.
Културно и социално въздействие – Британската империя оказва дълбоко влияние върху културите на своите колонии. Английският се превръща в глобален език и британските културни практики са въведени по целия свят. Това обаче често става за сметка на потискането на местните традиции и езици.
Политическо въздействие – Разпространението на британските правни и политически системи има трайно въздействие върху много части на света. Концепции като парламентарната система и обичайното право са възприети под различни форми в много бивши колонии.
IV. СЪПРОТИВАТА И ПЪТЯТ КЪМ ДЕКОЛОНИЗАЦИЯ
През 20-ти век, особено след Първата и Втората световна война, управлението на империята все повече се насочва към предоставяне на повече автономия и в крайна сметка независимост на различни територии. Възходът на движенията за независимост, съчетан с финансовото и политическо напрежение върху Великобритания, довеждат до постепенното разпадане на империята и трансформирането на много колонии в суверенни нации.
Съпротивата срещу британското управление приема много форми, от въстания до интелектуални и политически движения. Най-забележителният пример е движението за независимост на Индия, ръководено от личности като Махатма Ганди (Mahatma Gandhi). След Втората световна война деколонизацията става неизбежна поради променящите се глобални нагласи към империализма и отслабената икономическа и военна позиция на Великобритания.
V. НАСЛЕДСТВОТО НА БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ
Наследството на Британската империя е сложно и многостранно. Тя оставя след себе си свят, силно повлиян от британската култура, език и институции, но също така белязан от отрицателните въздействия на колониализма, включително икономическа експлоатация, културна ерозия и политически вълнения в бившите колонии.
Днес Британската общност е известна като Общност от нациите и представлява междуправителствена организация от 53 страни-членки, като повечето от тях са територии на бившата Британска империя. В отвъдморските си територии, Кралят е представен от генерал-губернатори, които са независими от Британското правителство. 16 от всички държави-членки смятат за свой държавен глава краля на Великобритания.
Британската империя дълбоко оформя съвременния свят, като нейните ефекти все още се виждат в глобалната политика, икономика и култура. Въпреки че изиграва ключова роля в разпространението на определени положителни аспекти на западната цивилизация и е основен фактор за модернизацията на света, също така допринася за значителни геополитически и социални предизвикателства, които продължават да съществуват и до днес включително феномена на мултикултурното общество, което така и не постига необходимата степен на кохезия, за да бъде признато за успешно. Разбирането на историята на Британската империя е от решаващо значение за разбирането на сложността на съвременния свят.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
