Кралица Шарлот, родена като София Шарлот от Мекленбург-Щрелиц, е съпруга на крал George III от 1761 г. до смъртта си през 1818 г. Животът и наследството й са белязани от влиянието й върху изкуствата, ролята й в Британското общество по време на период на огромна промяна и нейното предполагаемо потекло от смесена раса, което вдъхновява дискусии в съвременните медии.
Шарлот е родена на 19 май 1744 г. в Миров, Германия, в семейството на херцог Чарлз Луи Фредерик от Мекленбург-Щрелиц и принцеса Елизабет Албертин от Сакс-Хилдбургхаузен. Германското княжество Мекленбург-Щрелиц е малко, сравнително бедно херцогство и възпитанието на младата Шарлот е скромно за принцеса. Въпреки това тя получава отлично образование, като научава няколко езика и е добре начетена по различни предмети, включително ботаника, философия и изкуства.
Животът на Шарлот се променя драматично, когато тя е избрана да се омъжи за крал George III. Съюзът е политически мотивиран за укрепване на връзките между британската монархия и германските държави. След кратко пътуване до Англия, тя се омъжва за крал Джордж III на 8 септември 1761 г. на пищна церемония, проведена в Кралския параклис в двореца Сейнт Джеймс (St. James’s Palace). Въпреки че бракът е уреден, той се оказва любящо и стабилно партньорство. Твърди се, че Джордж III не е имал любовници, което е рядкост за кралете от онова време, и е показвал голяма преданост към Шарлот през целия им брак.
Като кралица-консорт, Шарлот приема сериозно своите кралски отговорности и се превръща в централна фигура в двора. Тя е домакин на множество социални събития и често се изявява като покровителка на изкуствата, подкрепяйки музиката, живописта и литературата. Тя е известна като поддръжник на класическата музика и играе ключова роля в представянето на Йохан Кристиан Бах (най-малкият син на Йохан Себастиан Бах) и Волфганг Амадеус Моцарт в английския двор. Моцарт, само на осем години по това време, свири за кралицата и тя му става покровител в началото на кариерата му.
Кралицата също е пламенен ботаник, споделя интереса си към растенията със съпруга си и допринася за създаването на градините Кю (Kew Gardens). Тя поръчва ботанически илюстрации и се занимава дълбоко с озеленяването на градините, създавайки прецедент за кралско покровителство на градинарството.
Кралица Шарлот и крал Джордж III имат голямо семейство с петнадесет деца, тринадесет от които оцеляват в зряла възраст. Въпреки активната си роля в двора, Шарлот се сблъсква със значителни борби в семейството си, особено поради пристъпите на психично заболяване на крал Джордж III. Състоянието на краля, за което по-късно се смята, че е порфирия, води до периодични епизоди на лудост, особено в последната част от управлението му. Шарлот изиграва поддържаща роля, въпреки че стресът от справянето с болестта на съпруга й се отразява на собственото й психическо и физическо здраве.
Шарлот е известна като строга, но грижовна майка, която често наблюдава лично обучението на децата си. Джорджианския двор обаче е белязан от строги протоколи, които понякога водят до обтегнати отношения между кралицата и нейните деца, особено синовете й, които са нетърпеливи за независимост и от време на време се бунтуваха срещу ограниченията на двора.
Кралица Шарлот е най-известна със своето културно покровителство и подкрепа за изкуствата. Тя е важна фигура в джорджианския културен пейзаж, помагайки за оформянето на вкусове в музиката, литературата и модата. Нейното възхищение от музиката на Хендел е забележително и тя изиграва ключова роля в популяризирането на английски композитори и музиканти.
Изтънченият вкус на кралицата се разширява и до модата; тя популяризира “английската рокля” (English gown), прост, елегантен стил, който се отличава от по-пищните френски стилове на времето.
Шарлот също представя традицията на коледната елха в Обединеното кралство, като украсява такава за семейството си по време на празничния сезон. Този немски обичай по-късно ще стане централен елемент от британските коледни празници.
Наследството на кралица Шарлот продължава под различни форми. Тя е очарователна историческа фигура поради предполагаемия си африкански произход. Някои историци предполагат, че нейното далечно потекло може да включва хора от африкански произход през португалското кралско семейство. Въпреки че това остава спекулативно, тази перспектива стимулира интереса към живота на кралица Шарлот през последните години. Тя е представяна като първата черна кралица на Великобритания в медийни адаптации, включително популярния телевизионен сериал Bridgerton, който измисля живота й с това потекло.
Влиянието на кралица Шарлот се вижда на няколко места, наречени в нейна чест. Град Шарлот в Северна Каролина е кръстен на нея, както и площад Шарлот в Единбург, Шотландия. Освен това нейната благотворителна дейност, особено при създаването на болницата Queen Charlotte’s and Chelsea Hospital, подчертава нейния ангажимент към социални каузи и грижа за нуждаещите се.
По-късните години на кралица Шарлот са белязани от лошо здраве и влошаване на психическото състояние на съпруга й, което я оставя изолирана и скърбяща. Тя прекарва последните си години отделена от Джордж III, който живее в уединение в Уиндзор поради болестта си. Кралица Шарлот почива на 17 ноември 1818 г. на 74-годишна възраст в двореца Кю. Тя е погребана в параклиса “Св. Георги”, Уиндзор, заедно със съпруга си, който почива малко повече от година по-късно през януари 1820 г.
Животът на кралица Шарлот отразява жена с интелектуално любопитство, културно влияние и лична устойчивост. Нейното покровителство значително повлия на културното развитие на Великобритания и предполагаемото й потекло предизвика дискусии за раса, представителство и идентичност. Тя остава фигура на очарование както в историческите изследвания, така и в популярната култура, въплъщавайки сложната динамика на кралския живот през 18 век.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
