Стоунхендж е праисторически паметник в равнината Солсбъри (Salisbury Plain) в графство Уилтшир (Wiltshire), Англия, на две мили (3 км) западно от Еймсбъри (Amesbury) и датиран от 3000 година преди раждането на Христос.
Състои се от външен пръстен от вертикални стоящи камъни сарсен, всеки около 13 фута (4,0 м) висок, седем фута (2,1 м) широк и тежащ около 25 тона, увенчан от свързващи хоризонтални преградни каменни блокове. Вътре има пръстен от по-малки сини камъни и в тях има свободно стоящи трилитони, два по-обемисти вертикални сарсена, съединени с един като преграда. Целият паметник, сега разрушен (реставриран през 20 в.) и е насочен към изгрева на лятното слънцестоене (the summer solstice). Камъните са поставени в земни насипи в средата на най-гъстия комплекс от паметници от неолитната и бронзовата епоха в Англия, включително няколкостотин гробни могили.
Археолозите смятат, че Стоунхендж е построен от 3000 г. пр. н. е. до 2000 г. пр. н. е. Околният кръгъл земен насип и ров, които представляват най-ранната фаза на паметника, са датирани от около 3100 г. пр.н.е. Радиовъглеродното датиране предполага, че първите сини камъни са издигнати между 2400 и 2200 г. пр. н. е., въпреки че може да са били на мястото още 3000 г. пр. н. е.
Оксфордският речник на английския език цитира речника на Елфрик от десети век, в който на henge-cliff се дава значението на „пропаст“ или камък; по този начин stanenges или Stanheng са „камъни, поддържани във въздуха“.
Стоунхендж може да е бил гробище от най-ранното си начало. Депозитите, съдържащи човешка кост, датират още от 3000 г. пр. н. е., когато канавката и насипът са били изкопани за първи път, и са продължили поне още 500 години. Стоунхендж е бил място за погребение от началото до зенита си в средата на третото хилядолетие пр.н.е. Погребението с кремация, датиращо от фазата на сарсеновите камъни в Стоунхендж, вероятно е само едно от многото от този по-късен период на използване на монумента. Стоунхендж еволюира в няколко строителни фази, обхващащи поне 1500 години. Има доказателства за мащабно строителство върху и около паметника, което може би разширява времевата рамка на пейзажа до 6500 години.
Постройките са били вероятно храм, посветен на Слънцето и астрономическа обсерватория. Друидите, които са висши келтски жреци в миналото, се събирали на събор по време на равноденствията. Затова всеки декември и всеки юни британци, облечени като друиди, посрещат изгрева на слънцето на Стоунхендж. В миналото в деня на зимното слънцестоене британците колели добитъка си, за да не го хранят през зимата. На този ден били отваряни буретата с бира и вино.
Има малко или никакви преки доказателства, разкриващи строителните техники, използвани от строителите на Стоунхендж. През годините различни автори предполагат, че са използвани свръхестествени или анахронични методи, като обикновено се твърди, че камъните не могат да бъдат преместени по друг начин поради огромния им размер. Въпреки това, конвенционалните техники, използващи неолитна технология са доказано ефективни при преместване и поставяне на камъни с подобен размер. Най-разпространената теория за това как праисторическите хора са премествали мегалити е, че създават пътека от трупи, по която са се търкаляли големите камъни. Друга теория за транспортиране на мегалитите включва използването на вид шейна, движеща се по писта, намазана с животинска мазнина. Такъв експеримент с шейна, носеща 40-тонна каменна плоча, беше успешно проведен близо до Стоунхендж през 1995 г. Екип от повече от 100 работници успява да бутне и издърпа плочата на 18 мили (29 км) от Марлборо Даунс.
Една от най-известните забележителности в Обединеното кралство, Стоунхендж се смята за британска културна икона. Той е законно защитен древен паметник от 1882 г., когато законодателството за защита на историческите паметници е въведено за първи път във Великобритания. Мястото и околностите му са добавени към списъка на ЮНЕСКО като обекти на световното културно-историческо наследство през 1986 г. Стоунхендж е собственост на короната и се управлява от организацията английското наследство (English Heritage). Земята наоколо е собственост на организацията Националния тръст (National Trust).
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
