Британските индийци са граждани на Обединеното кралство (UK), чиито корени са от Индия. Това включва хора, родени в Обединеното кралство, които са от индийски произход, както и индийци, които са мигрирали в Обединеното кралство. Към 2024 г. индийците наброяват около 1,8 милиона души в Обединеното кралство, което ги прави най-голямото етническо малцинство в страната поради исторически връзки с Индия, която е била част от Британската империя и все още е част от Британската общност на нациите.
Британската индийска общност е шестата по големина индийската диаспора, след тези в Съединените щати, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Малайзия и Непал. По-голямата част от британските индийци са от пенджабски, гуджарати, бенгалски и малаялски произход, с по-малки тамилски, конкани и маратски общности.
Хора от Индия се заселват във Великобритания, откакто Източноиндийската компания (EIC) наема индийски моряци (lascars), за да замени свободните места в техните екипажи докато пътуват до Индия. Първоначално това са били мъже от индо-португалските или лусо-азиатските общности на субконтинента, включително мъже от Бомбай, Гоа, Кочин, Мадрас и река Хугли в Бенгал. Тогава мнозина не успяват да пътуват обратно поради цената и нямали друга алтернатива освен да се установят в Лондон. Измежду формиращата се индийска общност тогава има домашна прислуга и детегледачки на богати британски семейства, които придружават своите работодатели обратно във Великобритания. Британските войници също понякога се женят за индийски жени и изпращат децата си обратно във Великобритания.
Първият западно образован индиец, който пътува до Европа и живее във Великобритания, е И’тисам-уд-Дин, бенгалски мюсюлмански духовник и дипломат, който пристига през 1765 г. по време на управлението на крал Джордж III. Той пише за своите преживявания и пътувания в своята персийска книга, Shigurf-nama-i-Wilayat (или „Чудната книга на Европа“). Това е и най-ранният литературен запис от британски индиец.
През 19 век Източноиндийската компания довежда хиляди индийски моряци, учени и работници във Великобритания, за да работят предимно на кораби и в пристанищата някои от които се установяват и вземат местни британски съпруги. Смята се, че около 8000 индийци са живели постоянно във Великобритания към 1850 г. Закономерно най-ранните индийски общности са открити в пристанищните градове. Идват и военноморски готвачи, много от тях от дивизия Силхет на днешния Бангладеш.
Един от най-известните ранни бенгалски имигранти във Великобритания е Саке Дийн Махомет, капитан от Британската източноиндийска компания. През 1810 г. той основава първия индийски ресторант в Лондон, Hindoostanee Coffee House. Той също така е ценен за въвеждането на шампоана и терапевтичния масаж в Обединеното кралство.
До края на 19-ти век във Великобритания е имало повече от 40 000 индийски моряци, дипломати, учени, войници, служители, туристи, бизнесмени и студенти, повечето от които са били моряци, работещи на кораби. Повечето индийци през този период посещават или пребивават във Великобритания временно, връщайки се в Индия след месеци или няколко години.
Преброяването на населението в Индия от 1931 г. изчислява, че по това време е имало най-малко 2000 индийски студенти в английски и шотландски университети от преобладаващо мъжкото население от 49 243 южноазиатци на континенталната част на Великобритания, от които 37128 са пребивавали в Англия и Уелс, 9000 в Шотландия, 3000 в Северна Ирландия.
След Втората световна война и разпадането на Британската империя индийската миграция към Обединеното кралство се увеличава през 1950-те и 1960-те години. Това отчасти се дължи на Закона за британското гражданство от 1948 г., който позволява миграция от Британската общност с много малко ограничения.
През 1960 г. вероятно е имало по-малко от 50 000 небели жители във Великобритания, почти всички родени в чужбина. Законът за имигрантите от Британската общност от 1962 г. и Законът за имиграцията от 1971 г. до голяма степен ограничават всяка по-нататъшна първична имиграция, въпреки че миграцията за членовете на семействата на вече установени мигранти все още е разрешена. В допълнение, голяма част от последвалия растеж на британската индийска общност идва от ражданията на второ и трето поколение индийски британци.
Могат да се разграничат следните етапи в следвоенната индийска имиграция:
- Работници се наемат, за да задоволят недостига на работна ръка, произтичащ от Втората световна война. Те включват англо-индийци, които да работят по железниците, както са правили в Индия.
- Работници главно от регионите Бенгал, Пенджаб и Гуджарат пристигат от Индия в края на 50-те и 60-те години на миналия век. Много от тях са работили в леярните на английския Мидландс (English Midlands). Голям брой гуджараци работят в сектора на текстилното производство в северозападните индустриални градове Блекбърн, Дюсбъри, Болтън, Ланкастър, Манчестър и Престън. Сикхите идват в Лондон или мигрират на изток, за да създадат малки бизнеси в търговията. Много сикхи се установяват в Западен Лондон и започват работа на летище Хийтроу и свързаните с него индустрии и в заводите и фабриките на големи марки като Nestle около него.
- През същия период медицински персонал от Индия е назначен в новосформираната Национална здравна служба (National Health Service). Тези хора са подбирани, от създадените от британците медицински училища на Индийския субконтинент, които отговарят на британските стандарти за медицинско обучение.
- През 60-те и 70-те години на миналия век голям брой източноафрикански индийци, предимно гуджараци, но също и значителен брой пенджабци, които вече притежават британски паспорти, влизат в Обединеното кралство, след като са експулсирани от Кения, Уганда и Занзибар. Много от тези хора са били собственици на магазини и търговци на едро в Африка и си отварят магазини, когато пристигат в Обединеното кралство. През 2011 г. източноафриканските индийци съставляват 16% от общия брой британски индийци.
До началото на 21 век британската индийска общност нараства до над един милион, което представлява 1,8% от населението на Обединеното кралство. Преобладаващото мнозинство от 99,3% са в Англия. С преброяването от 2021 те са нарастнали до около 1,8 млн.
Индийците наброяват над 600 000 в Лондон, което е най-голямата небяла етническа група в града и оказват значително влияние върху културата на британската столица. В рамките на Лондон, Саутхол, Хаунслоу, Брент, Кройдън, Редбридж, Илинг, Барнет, Тутинг, Хароу и Уембли, последният от които е едно от малкото места извън Индия, където индийците съставляват най-голямата етническа група. В британската столица има повече индийци, отколкото в Холандия, Германия, Франция, Италия и Португалия взети заедно.
Лестър е първият град с бяло етническо малцинство в Обединеното кралство като индийците съставляват най-голямата етническа група освен белите британци. С 25,7% от местното население през 2021 г., Лестър има един от най-високите проценти индийци на глава от населението сред всички местни власти в Обединеното кралство.
Индийската кухня е изключително популярна в Обединеното кралство. Хибридното ястие пиле tikka masala, което вероятно произхожда от Пенджаб, Индия, е наречено национално ястие. Първият изключително индийски ресторант е Hindoostanee Coffee House, който отваря врати през 1810 г. Кърито придобива популярност в Обединеното кралство през 40-те и 50-те години на миналия век.
Към 2023 г. има около 9 000 индийски ресторанта, разположени в Обединеното кралство. Популярността на индийското къри в Обединеното кралство идва главно от южноиндийските, бангладешките и пенджабските ресторантьори като 85 процента от индийските ресторанти в Обединеното кралство всъщност са собственост на Bangladeshi Sylheti Bengalis.
Над 2 милиона британци се хранят в индийски ресторанти в Обединеното кралство всяка седмица, като още 3 милиона готвят поне едно ястие на индийска основа у дома през седмицата. Veeraswamy, разположен на Regent Street в Лондон, е най-старият оцелял индийски ресторант в Обединеното кралство, открит през 1926 г.
Седем индийски ресторанта имат звезда Michelin – шест от които се намират в Лондон, включително Veeraswamey, с единствения оценен Michelin ресторант извън Лондон, базиран в Бирмингам – Opheem.
Известни британски индийски филми включват Bend It Like Beckham, чиято история се върти около живота на британските индийци, и Slumdog Millionaire, британски драматичен филм, чието действие се развива в Мумбай с участието на британския индийски актьор Дев Пател в главната роля. Последният е носител на четири награди “Златен глобус”, седем награди БАФТА и осем награди “Оскар”. Освен продуцирани във Великобритания индийски филми, има много продукции на Боливуд, които са заснети в Обединеното кралство, включително Dilwale Dulhania Le Jayenge, Yaadein, Kabhi Khushi Kabhi Gham и Jab Tak Hai Jaan.
Индийското влияние върху британската популярна музика датира от развитието на рага рока от британски рок групи като The Beatles и The Rolling Stones; няколко песни на Бийтълс (като “Within You Without You”) също включват базирани в Лондон индийски музиканти. Днес британските индийски музиканти съществуват в почти всяка област и жанр. Известни британски индийски изпълнители на Bhangra включват Panjabi MC, Rishi Rich, Juggy D, Jay Sean, DCS и Sukshinder Shinda.
Световноизвестният певец и автор на песни Фреди Меркюри (член на рок групата Queen) е роден на остров Занзибар в семейството на парси, родом от района на Гуджарат в Индия. Меркюри (роден Farrokh Bulsara) и семейството му бягат, когато той е на 17 години поради революцията в Занзибар; той остава не само един от най-известните британски индийски музиканти на всички времена, но и един от най-известните британски музиканти.
Британските индийци също са допринесли за британската литература. Добре известни примери включват автора Салман Рушди, който спечели наградата Букър през 1981 г. По-съвременни приноси идват от автори, включително Никеш Шукла, който е редактор на сборника с есета от 2016 г. „Добрият имигрант“, който изследва опита от живота на имигрантите и етническите малцинства в Обединеното кралство от тяхна гледна точка.
На общите избори през 2015 г. 69 % от британските индийци подкрепят лейбъристите и 24 процента консерваторите. На общите избори през 2017 г. приблизително 58% от британските индийци гласуваха за лейбъристите, докато 40% за консерваторите. Според същия доклад британските индийци са били по-склонни от повечето други етнически малцинства да гласуват за Брекзит, въпреки че 65% до 67% от британските индийци са гласували за оставане в Европейския съюз.
Риши Сунак е избран за министър-председател на Обединеното Кралство през октомври 2022 г.
Редица британски индуси все още се придържат към кастовата система и все още търсят брак с лица, които са от подобни кастови категории. Има няколко инцидента, включващи малтретиране на британски индуси от ниска каста, известни като далити, от хора от по-висока каста в училища и на работни места.
Индийците са с едни от най-ниските нива на бедност сред различните етнически групи във Великобритания, на второ място след белите британци. От различните етнически групи, бангладешците (65%), пакистанците (55%) и чернокожите африканци (45%) имат най-висок процент на бедност; черните карибци (30%), индийците (25%), белите други (25%) и белите британци (20%) имат най-ниски проценти.
Според официални данни на правителството на Обединеното кралство от 2022 г. британските индийци са имали най-висок процент на заетост от всички етнически малцинства – 76%; общото ниво на заетост в Обединеното кралство е 75%, като нивото на заетост за белите британци също е 76%. Нивото на безработица сред британските индийци е 7% през 2022 г., най-ниското от всички етнически малцинства. Общото ниво на безработица в Обединеното кралство през 2022 г. е 7%, като нивото на безработица за белите британци също е 7%.
Сикхите са средно най-богатите индийци и втората най-богата религиозна група след евреите в Обединеното кралство, със средно общо богатство на домакинството от £239 000/година.
Докладът на Националния панел за равенство от 2012 г. установи, че домакинствата на британските индийци са вторите най-богати сред основните британски етнически групи. Общото им средно богатство е около £204 000, което се доближава до второто място след белите британци.
Според официалната статистика на правителството на Обединеното кралство учениците от Британска Индия имат високо средно ниво на академични постижения. 77% от британските индийски ученици са постигнали оценки от A* до C по английски и математика през учебната 2015-16 г., на второ място след китайските ученици, от които 83% са постигнали оценки от A* до C по английски и математика.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
