Англо-холандските войни са поредица от четири конфликта, водени между Англия (по-късно Великобритания) и Холандската република (the Dutch Republic) през 17-ти и началото на 18-ти век. Тези войни са основно водени в резултат на търговско съперничество, колониални амбиции и политическо напрежение, тъй като и двете нации се борят за господство в световната търговия и военноморско надмощие.
Ето преглед на всяка от тези войни:
First Anglo-Dutch War (1652-1654) – Първата англо-холандска война е предимно военноморски конфликт, който произтича от търговска конкуренция между Англия и Холандската република. Войната започва след поредица от морски сблъсъци, особено поради напрежението, произтичащо от английските навигационни актове (the English Navigation Acts) от 1651 г., които имат за цел да ограничат холандската търговия, като задължават стоките, внесени в Англия, да се транспортират на английски кораби или кораби от страната на стоките произход. Холандците, като основна морска търговска сила, са сериозно засегнати от този акт.
Войната се характеризира с няколко морски битки, най-забележителната от които е битката при Схевенинген (the Battle of Scheveningen) през 1653 г. Въпреки някои холандски победи, английският флот, воден от личности като адмирал Робърт Блейк (Robert Blake), в крайна сметка печели надмощие. Войната завършва с Уестминстърския договор (the Treaty of Westminster) през 1654 г., който потвърждава навигационните актове и налага ограничения върху холандската търговия.
Second Anglo-Dutch War (1665-1667) – Втората англо-холандска война е предизвикана от продължаващо търговско съперничество и териториални спорове в колониите. Англия, под управлението на крал Charles II, се стреми да прекъсне холандското господство в световната търговия, докато холандците се стремят да защитят позицията си.
Тази война видя няколко значими битки, включително Четиридневната битка (the Four Days’ Battle) през 1666 г., една от най-дългите военноморски битки в историята. Холандците, под командването на адмирал Михил де Рюйтер (Michiel de Ruyter), се представят изключително добре и войната кулминира в нападението над Медуей (the Raid on the Medway) през 1667 г., когато холандската флота плава нагоре по река Темза и унищожава значителна част от английската флота, нанасяйки тежък удар на английска гордост.
Войната приключва с Договора от Бреда (the Treaty of Breda) през 1667 г., който установява незначителни териториални корекции, но по същество запазва статуквото. Холандците запазват търговското си господство, но с цената на големи финансови разходи.
Third Anglo-Dutch War (1672-1674) – Третата англо-холандска война е част от по-голямата френско-холандска война, където Англия се съюзява с Франция срещу Холандската република. Английският крал Чарлз II, мотивиран от финансова подкрепа от Франция и в желание да отмъсти за унижението от предишната война, се опитва да смаже холандците.
Въпреки това холандците, водени отново от адмирал де Рюйтер, успешно защитават родината си и морското си надмощие. Войната завършва неубедително за Англия с Уестминстърския договор през 1674 г., до голяма степен поради вътрешната опозиция в Англия срещу войната и съюза с католическа Франция, който не е популярен сред предимно протестантското английско население.
Fourth Anglo-Dutch War (1780-1784) – Четвъртата англо-холандска война се случва много по-късно и е частично повлияна от Американската война за независимост (the American Revolutionary War). Холандците симпатизират на американската кауза и участват в тайна търговия с американските бунтовници, което разгневява британците. Войната също произтича от търговска и колониална конкуренция, особено в Карибите и Азия. Тази война е катастрофална за холандците, тъй като британците, с превъзходен флот, успяват да превземат много холандски колонии и да нарушат търговията им. Войната завършва с Парижкия договор (the Treaty of Paris) през 1784 г., който е част от по-големите мирни споразумения, сключващи Американската революция. Холандската република претърпява значителни териториални и икономически загуби, което бележи началото на нейния упадък като голяма сила.
Англо-холандските войни имат значителни дългосрочни последици. Докато холандците успяват да запазят търговското си надмощие в краткосрочен план, войните сериозно изтощават техните ресурси. Обратно, Англия излиза от тези конфликти с по-силен флот и в крайна сметка надминава холандците като доминираща морска и колониална сила до края на 17 век.
Тези войни също поставят основата за бъдещи европейски конфликти за колониални владения и търговски пътища и отбелязват промяна в глобалната динамика на силата, която ще издигне Великобритания във водещата световна сила през 18-ти и 19-ти век. Англо-холандските войни са ключови за оформянето на съвременния свят, тъй като те допринасят за възхода на Британската империя (the British Empire) и упадъка на Холандската република като голяма сила.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
