Движението за изкуства и занаяти е социално и артистично движение, което се появява в Обединеното кралство през втората половина на 19-ти век, около 1860-те години, и продължава в началото на 20-ти век. То е отговор на индустриалната революция (the industrial revolution) и широкоразпространената механизация на производството, за която мнозина вярват, че е влошила както качеството на занаятчийството, така и условията на работа на занаятчиите. Движението се стреми да съживи традиционното занаятчийство, да популяризира стойността на ръчно изработените стоки и да подобри качеството на дизайна на ежедневните предмети.
Движението за изкуства и занаяти до голяма степен е вдъхновено от писанията на Джон Ръскин (John Ruskin) и работата на дизайнера и занаятчия Уилям Морис (William Morris). Джон Ръскин е викториански изкуствовед и социален мислител, който заклеймява разделението на труда и механизацията на труда при индустриалния капитализъм. Той твърди, че истинското изкуство може да бъде постигнато само ако художникът е ангажиран с материалите и процеса на производство, подчертавайки достойнството на труда и връзката между художественото изразяване и моралното благополучие.
Уилям Морис се смята за централна фигура на движението. Дълбоко повлиян от Ръскин, Морис се опитва да интегрира изкуството в ежедневието, като се връща към принципите на средновековното майсторство, където занаятчиите се гордеят с производството на красиви и функционални предмети. Морис и колегите му отхвърлят стоките за масово производство и възхваляват ръчната изработка, висококачествените материали и значението на красотата в ежедневието.
Основни принципи на движението:
- Emphasis on Craftsmanship (Акцент върху майсторството): Движението дава приоритет на ръчно изработените стоки пред машинно произведените предмети. Занаятчиите се разглеждат като неразделна част от процеса на проектиране и производство, с акцент върху традиционните умения като дърворезба, тъкане и металообработка. Движението има за цел да издигне статуса на занаятчиите и да даде контрол върху работата им.
- Rejection of Industrialization (Отхвърляне на индустриализацията): Движението се противопоставя на техниките за масово производство, които са преобладаващи по време на индустриалната революция. То критикува лошото качество, бездушието и липсата на естетическо отношение към фабрично произведените продукти.
- Simplification and Honesty in Design (Опростяване и честност в дизайна): Движението се застъпва за прост, функционален и честен дизайн. Това включва отхвърляне на прекомерните орнаменти, предпочитане на естествените форми и демонстриране на естествената красота на материалите. Дизайнът трябва да бъде функционален и естетически приятен, без да е прекалено сложен или показен.
- Integration of Art into Everyday Life (Интегриране на изкуството в ежедневието): Едно от основните вярвания на движението е, че изкуството и красотата не трябва да се ограничават до галериите или домовете на богатите, а трябва да бъдат интегрирани в ежедневието и достъпни за всички. Това е отразено в дизайна на предмети като мебели, тапети, текстил и керамика.
- Return to Medieval Aesthetics and Traditions (Завръщане към средновековната естетика и традиции): Движението за изкуства и занаяти черпи до голяма степен от средновековното изкуство и архитектура. Това отчасти е реакция на неокласическите и прекалено богато украсени стилове, които са популярни по това време. Средновековните гилдийни системи, където занаятчиите се гордеят с работата си, също са романтизирани като модел за съвременното общество.
- Social and Moral Dimensions (Социални и морални измерения): Движението е обвързано с по-широка социална критика на индустриалния капитализъм. То не само насърчава възраждането на традиционните занаяти, но също така има за цел да подобри условията на труд и да повиши качеството на живот на обикновените хора. Много от лидерите на движението вярват, че разделението на труда във фабриките деградира работниците и че връщането към ръчната изработка би възстановило достойнството и почтеността на труда.
Основни фигури:
- William Morris: През 1861 г. Уилям Морис основава Morris, Marshall, Faulkner & Co., по-късно известна просто като Morris & Co., фирма за декоративни изкуства. Морис и неговата фирма стават известни с проектирането на тапети, текстил, витражи, мебели и други декоративни елементи, всички ръчно изработени и вдъхновени от природата и средновековното изкуство.
- John Ruskin: Както споменахме по-рано, писанията на Ръскин, особено “Камъните на Венеция” (The Stones of Venice) и “Природата на готиката” (The Nature of Gothic), поставят интелектуалната основа на движението. Той подчертава връзката между изкуството, труда и социалния морал, като се застъпва за интегриран живот, в който занаятчийството е централно.
- C. R. Ashbee: Ашби е дизайнер и архитект, който основава Гилдията на занаятите (the Guild of Handicraft) през 1888 г., кооперативна работилница, която има за цел да приложи идеалите на движението на практика, като произвежда метални изделия, бижута и мебели. Той играе ключова роля в разпространението на идеите на движението.
- Philip Webb: Уеб е архитект, тясно свързан с Уилям Морис и е проектирал Червената къща (the Red House) през 1859 г., която е една от първите сгради, въплъщаващи принципите на изкуствата и занаятите в архитектурата. Той вярва, че сградите трябва да се изграждат с внимание към детайла и в хармония със заобикалящата ги среда.
- Charles Voysey: Войзи е архитект и дизайнер, известен със своите дизайни на мебели, текстил и тапети. Той прегръща чистите линии и простотата, застъпени от движението, интегрирайки функционалност с артистична красота.
Въпреки че движението произхожда от Великобритания, идеалите му се разпространяват в други части на света, особено в Съединените щати и части от Европа.
- Съединени щати: В САЩ движението за изкуства и занаяти става популярно в началото на 20 век. Дизайнери като Густав Стикли (Gustav Stickley) прегръщат принципите на движението и създават мебели и архитектура, които подчертават простотата, майсторството на изработката и функционалната красота. Стилът American Craftsman се превръща в ключов архитектурен стил, който е свързан с по-широкото движение.
- Германия и Австрия: В континентална Европа движението за изкуства и занаяти повлиява на немския Deutscher Werkbund и австрийския Wiener Werkstätte, които са организации, посветени на насърчаването на занаятчийството в дизайна.
Движението за изкуства и занаяти има дълбоко и трайно въздействие върху дизайна, архитектурата и декоративните изкуства. Неговият акцент върху майсторството и интегрирането на изкуството в ежедневието повлиява на по-късни движения като Арт Нуво (Art Nouveau), Училището Баухаус (Bauhaus School) и дори скандинавските дизайнерски движения от средата на 20-ти век.
Въпреки възвишените си идеали обаче, движението е изправено пред критики, че е донякъде елитарно. Високата цена на ръчно изработените стоки означава, че много от произведените артикули са достъпни само за по-богатите хора, което противоречи на целта на движението да направи красотата достъпна за всички. Независимо от това, неговото празнуване на майсторството и отхвърлянето на бездушното масово производство поставят началото на бъдещи дискусии за ролята на дизайна в обществото.
Движението за изкуства и занаяти не е просто артистичен стил, а цялостна философия за живота, работата и дизайна. Тя се стреми да противодейства на дехуманизиращите ефекти на индустриализацията, като се застъпва за майсторството, естетическата красота и моралната стойност на труда. Въпреки че в крайна сметка изчезва с възхода на модернизма и масовото производство, влиянието му върху дизайнерското мислене, архитектурата и майсторството все още може да се усети днес.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
