Законът за правата в Англия, официално известен като „Акт, деклариращ правата и свободите на субекта и уреждащ наследяването на короната“, е приет през декември 1689 г. Той е крайъгълен камък на британското конституционно право и основен документ в историята на развитието на парламентарната демокрация.
Законът за правата възниква от политическите сътресения и конфликти между монархията и парламента през 17 век. Основните събития, довели до създаването му, включват:
- The English Civil War (1642-1651): Този конфликт възниква от напрежението между монархията, под управлението на Чарлз I, и парламента по въпроси на управлението, религията и кралската власт. Войната завършва с екзекуцията на Чарлз I и създаването на Британската общност под ръководството на Оливър Кромуел.
- The Restoration (1660): Монархията е възстановена с Чарлз II, но основните напрежения остават неразрешени.
- The Glorious Revolution (1688): Тази безкръвна революция е свидетел на свалянето на Джеймс II, католически крал, чиято политика отчуждава както парламента, така и сегменти от протестантското население. Абдикацията на Джеймс II довежда до поканата на Уилям Орански (William of Orange) и съпругата му Мери, протестантската дъщеря на Джеймс, да поемат трона заедно.
Законът за правата от 1689 г. установява няколко ключови принципа, които ограничават правомощията на монархията и утвърждават правата на парламента и хората. Забележителните разпоредби включват:
- Ограничение на кралската власт: Монархът не може да отмени или да създава закони или да налага данъци без съгласието на парламента.
- Редовни парламенти: Законът за правата постановява, че парламентарните сесии трябва да се провеждат често, като се гарантира непрекъснат диалог и управление от избрани представители.
- Свободни избори: Парламентарните избори трябваше да бъдат свободни от кралска намеса.
- Свобода на словото: Членовете на парламента получиха свобода на словото в рамките на парламентарните процедури, принцип, известен като парламентарна привилегия.
- Право на петиция: Гражданите получиха правото да подават петиция до краля без страх от възмездие.
- Забрана за постоянни армии: Поддържането на постоянна армия в мирно време без съгласието на парламента беше забранено.
- Защита от жестоко и необичайно наказание: Законопроектът забранява жестоките и необичайни наказания и прекомерната гаранция.
Законът за правата от 1689 г. има дълбоко и трайно въздействие върху конституционния пейзаж на Обединеното кралство и извън него. Значението му включва:
- Основа на парламентарния суверенитет: Законопроектът установява твърдо принципа, че парламентът, а не монархията, е върховният законодателен орган, проправяйки пътя за развитието на конституционната монархия и парламентарната демокрация във Великобритания.
- Влияние върху други документи: Законът за правата повлия на следващите конституционни документи, включително Закона за правата на Съединените щати (1791), подчертавайки ролята му в по-широкия контекст на демократичната еволюция.
- Правно и политическо наследство: Много принципи, залегнали в Закона за правата, продължават да стоят в основата на британското конституционно право и демократичното управление. Нейният акцент върху гражданските свободи, върховенството на закона и проверките и балансите на правителствената власт остават актуални и са отразени в съвременните правни и политически рамки.
Законът за правата от 1689 г. е основополагащ документ в историята на демократичното управление. Той ограничава правомощията на монархията, установява ключови граждански свободи и поставя основите за развитието на парламентарната демокрация в Англия, оказвайки влияние върху демократичните принципи по целия свят.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
