Харолд Макмилън, 1-ви граф на Стоктън, е виден британски консервативен политик, министър-председател от 1957 до 1963 г. Неговият мандат се помни с икономически просперитет, значителни външнополитически инициативи и деколонизацията на Африка.
Харолд Макмилън е роден на 10 февруари 1894 г. в Челси, Лондон. Получава образование в Итън Колидж и Балиол Колидж, Оксфорд. Обучението му е прекъснато от Първата световна война, по време на която той служи с отличие в Гренадирската гвардия и е раняван няколко пъти. След войната той влиза в политиката, като през 1924 г. става член на парламента (МП) за Стоктън он Тийс.
Ранната политическа кариера на Макмилън е белязана от фокус върху социални реформи и икономически въпроси. Той губи мястото си през 1929 г., но си го връща през 1931 г. По време на Втората световна война изпълнява различни правителствени функции, включително министър-резидент в Средиземно море, където работи в тясно сътрудничество със съюзническите сили. Опитът му по време на войната затвърждава вярата му в необходимостта от следвоенно възстановяване и икономическа модернизация.
Макмилън става министър-председател през януари 1957 г. след оставката на сър Антъни Идън (Sir Anthony Eden) след Суецката криза (the Suez Crisis). Администрацията му се фокусира върху икономическата стабилност и растеж, често капсулирани в известната му забележка от 1959 г., че на британците „никога не им е било толкова добре“ (Britons had never had it so good). Под негово ръководство Великобритания преживява период на охолство, с повишаване на жизнения стандарт и ниска безработица.
Вътрешната политика на Macmillan се характеризира със смесена икономика, като публичният и частният сектор играят значителна роля. Той подкрепя продължаването на социалната държава, създадена от следвоенното лейбъристко правителство, инвестирайки в жилища, здравеопазване и образование. Неговото правителство построява голям брой нови домове и разширява социалните услуги, което помага за подобряване на условията на живот на много британци.
Едно от значителните постижения на Макмилън е управлението на процеса на деколонизация. Той ръководи прехода към независимост за няколко британски колонии в Африка и Карибите, след речта си „Вятърът на промяната“ (Wind of Change) през 1960 г., която признава неизбежността на африканския национализъм и края на колониалното управление. Неговият прагматичен подход помага да се осигури сравнително мирно предаване на властта в много региони.
Мандатът на Макмилън не е без трудности. В началото на 60-те години на миналия век се наблюдават нарастващи икономически предизвикателства, включително криза на платежния баланс и индустриални вълнения. Неговото правителство също е изправено пред политически скандали, по-специално аферата Профумо (the Profumo Affair) през 1963 г., която накърнява общественото доверие и репутацията на неговата администрация.
Позовавайки се на здравословни причини и под нарастващ политически натиск, Макмилън подава оставка през октомври 1963 г. Той е наследен от Алек Дъглас-Хоум (Alec Douglas-Home).
След като напуска поста си, Макмилън остава влиятелна фигура в Консервативната партия и е издигнат до ранг на граф Стоктън през 1984 г. Той продължава да пише и коментира политически въпроси до смъртта си на 29 декември 1986 г.
Наследството на Харолд Макмилън е белязано от усилията му да модернизира британската икономика, неговото управление на деколонизацията и стабилното му лидерство в период на значителна промяна. Неговият прагматичен и умерен подход помогна на Великобритания да премине през сложния следвоенен период, оставяйки трайно въздействие върху британската политика и общество.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
