Допреди тридесетина години масово в Обединеното кралство сутрешният ритуал включва тихото бръмчене на електрически камиони, които обикалят, доставяйки прясно мляко по домовете, преди слънцето да е изгряло. Тези млекари, каращи мляко влизат и излизат от улиците, докато градът все още спи. За новопристигналите в Обединеното кралство тогава, особено сред българската общност, тази сцена е едновременно завладяваща и озадачаваща. Защо тези тромави, стари от десетилетия електрически камиони, които тракат като реликви от отминала епоха, все още се използват? В края на краищата съвременният свят е тръгнал напред – фермерите и мандрите имат лъскави нови микробуси, които изглеждат повече от способни да свършат работата! Защо е това придържане към тези бавни, странни машини, когато по-ефективни опции са лесно достъпни?
Още през 50-те години на миналия век британците избрат електрически камиони, за да доставят мляко по домовете на хората. Тези камиони, за разлика от техните шумни дизелови събратя, са безшумни. Те се плъзгат по улиците, без да нарушават ценния сън на никого. Изглежда, че някой тогава се е замислил сериозно по въпроса за тишината и спокойствието на обикновените хора.
Тези стари електрически поплавъци за мляко са странна гледка. Движат се невероятно бавно, сякаш самото време няма спешност в техния свят, но притежават особен чар. Звукът, който издават е уникален — тихо бръмчене, като кухненски миксер, който леко се върти на най-ниската си скорост. Това е звук, който не дразни, а вместо това става част от успокояващия ранен сутрешен ритъм на живота в кварталите на Обединеното кралство след 50-те години на 20 век.
Но млекарите не доставят само мляко. Тези герои от ранната утрин донасят различни удоволствия на прага на чакащите ги квартални жители. Наред с прясното кремообразно мляко има бутилки мляко с вкус на розова ягода, наситено шоколадово мляко и дори най-вкусният портокалов сок макар и не прясно изцеден, от концентрат и разводнен все пак има фантастичен вкус, със свежест, но и с кратък срок на годност като бързо вкисва, ако не се консумира навреме.
Млякото идва в стъклени бутилки, покрити с меки алуминиеви капачки — точно като онези, които си спомняме от България върху бурканчетата с кисело мляко, само че по-малки. Английските домакини, подобно на нашите майки, винаги варят прясното мляко преди да го използват. То не е пастьоризираното дълготрайно мляко, което бихте намерили в супермаркетите днес; това е истинско, непреработено мляко и ако не го внесете веднага, то би се подсирило на топлина в рамките на 24 часа. Имаше нещо почти носталгично в това да знаеш, че млякото ти е възможно най-прясно, доставено направо от фермата до входната ти врата.
И портокаловия сок въпреки че не е прясно изцеден, има автентичен вкус, който много от нас не са усещали преди. Не е като дълготрайните сокове по рафтовете на магазините днес – този сок бързо се разваля, доказателство за неговото качество, и ако се остави твърде дълго, ще да вкисне. Но когато е пресен, е идеално допълнение към закуската.
За някой това може да звучи като обикновена история. И може би ще е прав. В голямата схема на нещата доставките на мляко и портокалов сок може да изглеждат обикновени в сравнение с известните забележителности и истории, които определят Лондон. Хората се тълпят, за да чуят историите за Тауър Бридж (Tower Bridge), Лондонското око (The London Eye) или суматохата на Пикадили Съркъс (Piccadilly Circus). Но в действителност тези тихи ежедневни традиции, като доставката на мляко с електрически камиони, притежават някаква собствена магия и са нещо много британско. Те говорят за по-просто време, по-бавен ритъм на живот и ниво на внимателност и грижа за общността, което често се губи в бързината на съвременния живот.
И така, докато историите за грандиозни исторически забележителности винаги ще доминират в пътеводителите и туристическите брошури, разказите за млекари, тихо доставящи стоките си в ранните зори, гарантирайки, че жителите на града могат да се насладят на чая и закуската си на спокойствие, са много по-редки – и по свой начин, много по-очарователни. Това е напомняне, че понякога най-обикновените аспекти на живота разказват най-необикновените истории.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
