Декларацията от Арброут е един от най-известните и значими документи в шотландската история. Написана през 1320 г., това е декларация за независимост на Шотландия, изпратена до папа Йоан XXII, за да утвърди суверенитета на Шотландия и да поиска признаването на Робърт Брус (Robert the Bruce) като законен крал на Шотландия, както и за папската подкрепа за прекратяване на продължаващите конфликти с Англия.
По това време Шотландия е въвлечена във войните за независимост на Шотландия срещу Англия, която започва през 1296 г., когато крал Edward I от Англия нахлува в Шотландия. След години на борба, Робърт Брус е коронясан за шотландски крал през 1306 г. Въпреки неговите победи, включително известната битка при Банъкбърн (the battle of Bannockburn) през 1314 г., Англия не признава формално независимостта на Шотландия и легитимността на управлението на Брус все още се оспорва от някои фракции в рамките на Шотландия и чужбина.
В този контекст Декларацията от Арброут е изготвена, вероятно от Бернард от Килуининг (Bernard of Kilwinning), абат на Арброут и канцлер на Шотландия, и изпратена до папата от шотландското благородство. Декларацията е забележителна не само с непосредствената си политическа цел, но и с принципите, които подкрепя. Най-известният пасаж подчертава ангажимента на шотландците към тяхната свобода, заявявайки, че те никога няма да се подчинят на английското управление, докато сто от тях останат живи. Той също така съдържа силната линия: “В действителност не се борим за слава, нито за богатство, нито за почести, а за свобода – само за това, от което никой честен човек не се отказва, освен със самия живот.” (It is in truth not for glory, nor riches, nor honors that we are fighting, but for freedom — for that alone, which no honest man gives up but with life itself.)
Документът твърди, че Робърт Брус е избран от шотландския народ да ги води и да защитава свободата им. Той твърди, че легитимността на кралството в Шотландия идва от волята на хората, а не от божественото право, което е смело твърдение за времето. Също така става ясно, че лидерството на Брус зависи от неговата защита на шотландската независимост; ако той се провали в това задължение, хората биха били оправдани да търсят друг лидер.
Декларацията от Арброут често се разглежда като ранен израз на принципа на народния суверенитет, идеята, че политическата власт идва от народа, а не от кралете или църквата. Тази идея по-късно ще повлияе на други важни документи, включително Декларацията за независимост (Declaration of Independence) на Съединените щати през 1776 г.
Въпреки че Декларацията от Арброут не сложи незабавен край на конфликта, тя беше част от по-широки дипломатически усилия за осигуряване на шотландска независимост. През 1328 г. е подписан Договорът от Единбург-Нортхемптън (the Treaty of Edinburgh-Northampton) и Англия най-накрая признава Робърт Брус за крал на независима Шотландия.
Декларацията от Арброут остава символ на шотландската идентичност и устойчивост. Тя се празнува със своята мощна артикулация на националния суверенитет и правото на самоопределение.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
