Плантацията на Ълстър, започнала в началото на 17 век, е значимо събитие в ирландската история, което коренно променя демографския, политическия и културния пейзаж на Ирландия, особено в северната провинция Ълстър. Това усилие за колонизация е до голяма степен движено от английската и шотландската корона и има трайни последици за отношенията между ирландците и британците.
След Деветгодишната война (the Nine Years’ War, 1594–1603) в Ирландия, в която галските ирландски вождове се бунтуват срещу английското управление, поражението на ирландците в битката при Кинсейл (the Battle of Kinsale) през 1601 г. бележи повратна точка. През 1607 г. се случва така нареченото „бягство на графовете“ (Flight of the Earls), при което Хю О’Нийл (Hugh O’Neill) и Рори О’Донъл (Rory O’Donnell), видни галски лордове, бягат от Ирландия за континентална Европа. Това събитие оставя големи участъци от земя на Ълстър, държани преди това от галското благородство, достъпни за конфискация от Короната.
През 1609 г. крал Джеймс I от Англия и VI от Шотландия, стремейки се да консолидира английския контрол над Ирландия и да противодейства на бъдещи бунтове, инициира формалната плантация на Ълстър. Короната разпредели конфискуваните земи на британски заселници, главно от Англия и Шотландия, като част от по-широко усилие за колонизация.
Плантацията е предназначена да насели Ълстър с лоялни протестантски заселници, предимно презвитерианци от Шотландия и англиканци от Англия, които ще подкрепят английската корона и протестантството в Ирландия. Това също е част от стратегия за „цивилизиране“ на Ирландия според английските обичаи и за подкопаване на властта на местното ирландско католическо население.
Земите са разделени на имоти с различни размери, дадени на предприемачи (английски и шотландски наемодатели), слуги (бивши войници и администратори) и „заслужили“ местни ирландци, въпреки че последната група получава много по-малко земя. Заселниците са били задължени да строят укрепени къщи (известни като bawns) и им е било забранено да наемат ирландски работници.
Няколко окръга в Ълстър, като Tyrone, Derry, Donegal и Fermanagh, са силно засегнати от плантационната схема. Короната също така създава нови градове, като Лондондери (Londonderry), които да служат като административни и военни центрове за заселниците.
Плантацията на Ълстър има широкообхватни и дълготрайни ефекти:
- Демографска промяна: Притокът на протестантски заселници от Великобритания, особено шотландци, значително променя баланса на населението в Ълстър. Това довежда до развитието на отделна протестантска общност, особено в градовете и плодородните низини, докато много местни ирландски католици са изселени в по-бедни земи или стават наематели.
- Културно и религиозно разделение: Плантацията изостря религиозното напрежение между протестантските заселници и ирландците католици, които ще продължат да играят решаваща роля в ирландската история, допринасяйки за вековни сектантски конфликти. Това разделение става особено ясно изразено през 20-ти век по време на събития като разделянето на Ирландия (the partition of Ireland) и Размириците (the Troubles).
- Икономическа трансформация: Въвеждането на нови селскостопански техники и създаването на градове помага за модернизирането на икономиката на Ълстър. Заселниците въвеждат английски и шотландски земеделски практики и търговията с Великобритания нараства. Въпреки това, разселването на местното ирландско население също довежда до икономически затруднения за мнозина.
- Политически контрол: Плантацията помага за циментирането на английския политически контрол над Ирландия. Заселниците, лоялни към Короната и протестанти по религия, се възприемат като надеждна база за подкрепа на английското управление в провинция, която преди това е била крепост на келтската ирландска съпротива.
Плантацията на Ълстър поставя началото на много от политическите и религиозни напрежения, които са определили историята на Северна Ирландия. Наследството на плантацията може да се види в продължаващото протестантско-католическо разделение в Северна Ирландия, което допринесе за разделянето на Ирландия през 1920 г. и създаването на Северна Ирландия като отделна единица от Република Ирландия. Конфликтът между юнионистите (предимно протестанти и лоялни към британската корона) и националистите (предимно католици и подкрепящи независимостта на Ирландия) има своите корени в тези ранни колониални политики.
По същество Плантацията на Ълстър е трансформиращо събитие, което променя хода на ирландската история, създавайки разделения, които се усещат и днес.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
