Каменната ера във Великобритания бележи значителен период от праисторията, обхващащ от около 700 000 г. пр. н. е. до 2000 г. пр. н. е. Тази ера е общо взето разделена на три фази: палеолит, мезолит и неолит, всеки от които се характеризира с различни развития в човешката технология, начин на живот и адаптация към околната среда.
Период на палеолита (ок. 700 000 – около 12 000 пр.н.е.) – Палеолитът или старокаменната епоха е най-ранната фаза, датираща от времето, когато Великобритания за първи път е била обитавана от хора. През това време ранните хора, като Homo heidelbergensis и по-късно неандерталците, пристигат във Великобритания, живеейки предимно като ловци-събирачи. Те разчитат на каменни инструменти, които се развиват от прости люспи до по-сложни ръчни брадви и стъргала. Доказателства от места като Boxgrove и Swanscombe разкриват присъствието на тези ранни хора, които са се адаптирали към студения климат на плейстоценските ледникови епохи.
Мезолит (ок. 12 000 – ок. 4 000 пр. н. е.) – Мезолитът или средната каменна епоха започва в края на последната ледникова епоха, отбелязвайки значителни промени в околната среда със затоплянето на климата. Този период е свидетел на пристигането на анатомично модерни хора (Homo sapiens) и развитието на по-напреднали микролитни инструменти, включително малки кремъчни остриета, които могат да бъдат поставени в дървени или костни дръжки. Хората от мезолита са били силно приспособими, участвайки в номадски начин на живот, включващ лов, риболов и събирачество. Археологически обекти като Star Carr в Северен Йоркшир дават представа за техните сложни социални структури и усъвършенствано използване на природните ресурси.
Неолитен период (ок. 4000 – около 2000 пр. н. е.) – Неолитът, или новата каменна ера, представлява голяма трансформация в британската праистория, белязана от появата на земеделие и трайно уседнали общности. Около 4000 г. пр. н. е. земеделските практики започват да пускат корени с опитомяването на растения и животни. Тази промяна довежда до изграждането на постоянни жилища и развитието на сложни общества.
По време на неолита се появява монументална архитектура, илюстрирана от структури като Стоунхендж (Stonehenge) и каменните кръгове в Ейвбъри. Тези места показват задълбочаваща се духовна и социална сложност, както и напредък в инженерството и обществената организация. Неолитните хора също изработват керамика, тъкат текстил и полирани каменни инструменти, което допълнително показва техния технологичен и културен напредък.
През цялата каменна ера пейзажът на Великобритания претърпява значителни промени поради климатичните промени и човешката дейност. В края на ледниковия период нивото на морето се покачва, което постепенно отделя Великобритания от европейския континент. Тази географска изолация повлиява на отчетливото развитие на британските праисторически култури.
Социалните структури се развиват от малки, подвижни групи от ловци-събирачи до по-големи, по-сложни земеделски общности. Преминаването към земеделие позволява растеж на населението и натрупване на ресурси, което довежда до увеличена търговия и взаимодействие между различните групи.
Каменната ера във Великобритания полага основата за последващи исторически развития, демонстрирайки адаптивността и изобретателността на ранните човешки общества. От рудиментарните инструменти на палеолита до монументалните конструкции на неолита, този период отразява дълбока трансформация в човешкия начин на живот, технология и социална организация, поставяйки началото на бронзовата епоха.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
