Крал Етелред II, често известен като „Етелред Неготовия“ (Æthelred the Unready), управлява Англия от 978 до 1013 г. и след това отново от 1014 г. до смъртта си през 1016 г. Управлението му е белязано от смесица от политически борби, нашествия на викингите и опити за реформи. Прякорът му „Неготовият“ (the Unready) произлиза от староанглийското unræd, което означава „лош съвет“ или „зле посъветван“, а не от съвременните понятия за неготовност или липса на подготовка. Той отразява както проблематичния съвет, който е получил, така и борбите му да се справи с постоянните викингски заплахи, пред които е изправено неговото кралство.
Етелред се възкачва на трона при противоречиви и трагични обстоятелства. Баща му, крал Едгар, обединява Англия и поддържа сравнително мирно управление, но смъртта му през 975 г. води до борба за власт между Етелред и неговия по-голям полубрат, Едуард Мъченика (Edward the Martyr). Когато Едуард е убит през 978 г., вероятно от поддръжници на Етелред, Етелред наследява трона на около 10-годишна възраст. Този ранен скандал хвърля сянка върху управлението му, посявайки семена на недоверие и задавайки тревожен тон на неговото управление.
Управлението на Етелред често се помни с продължаващия конфликт с датските викинги, които увеличават набезите си в английските територии. Първоначално той се опитва да купи мир чрез плащания, известни като Danegeld, значителна данък, плащан на викингските нашественици в замяна на временно прекратяване на атаките. Този подход, макар и временно ефективен, става финансово изтощаващ и в крайна сметка неуспешен в дългосрочен план, тъй като викингите многократно се завръщат, след като парите им свършват.
През 1002 г. Етелред заповядва прословутото клане в деня на Свети Брис (St. Brice’s Day Massacre), което има за цел да убие всички датчани в Англия, отговор на постоянната заплаха от викингите. Този опит да се ограничи влиянието на викингите вероятно разгневява датския крал Суейн Вилобрадия (Sweyn Forkbeard), който скоро увеличава кампаниите си срещу Англия. До 1013 г. Суейн завладява голяма част от Англия, принуждавайки Етелред да избяга в Нормандия.
През 1014 г. Sweyn Forkbeard умира неочаквано, което води до вакуум на властта. Етелред се завръща на трона за кратко, подкрепен от английските благородници и в съюз с Нормандия. Въпреки това влиянието му върху кралството остава слабо поради продължаващия натиск на викингите и вътрешното несъгласие. Последните му години са белязани от борбата срещу сина на Суейн, Кнут Велики (Cnut the Great), който в крайна сметка успява да заеме трона през 1016 г. след смъртта на Етелред.
Управлението на Етелред е белязано от административни реформи, като промени в сеченето на монети и усилия за централизиране на властта чрез закони и реорганизация на армията. Въпреки тези опити, неспособността му да спре нахлуванията на викингите и тежките данъци от плащанията на Данегелд правят управлението му непопулярно. Освен това страда от неефективни и разделени съветници, като някои от тях са обвинени в предателство и корупция, което допълнително усложнява управлението му.
Неговото наследство остава сложно; макар и често запомнен като слаб и неефективен крал, той се сблъсква с изключителни предизвикателства по време на управлението си. Нашествията на викингите достигат безпрецедентна интензивност и стратегиите на Етелред, макар и погрешни, демонстрират отчаяна борба за защита на кралството му.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
