Самото кандидатстване за settled status невинаги е трудно. По-често проблемът идва от неяснотите около правото на кандидатстване: дали вече имате нужните години пребиваване, как се броят отсъствията, дали автоматичната проверка ще намери достатъчно данни и какво трябва да направите, ако системата поиска допълнителни доказателства.
Settled status е статут по EU Settlement Scheme, който дава право на постоянно пребиваване в Обединеното кралство. Обикновено той се получава след 5 години непрекъснато пребиваване, но има и специални случаи, при които човек може да има право по-рано. Статутът е дигитален и се доказва чрез онлайн системата, а не чрез физическа карта или само чрез писмото с решението.
I. Кога можете да кандидатствате
Ако вече имате pre-settled status, обикновено можете да кандидатствате за settled status, след като сте живели в Обединеното кралство 5 години поред. Кандидатстването е безплатно. Важно е обаче да не се гледат само календарните години, а дали периодът Ви отговаря на правилата за пребиваване и допустими отсъствия.
Pre-settled status вече се удължава автоматично с 5 години малко преди да изтече. След това Home Office може в някои случаи автоматично да го конвертира в settled status. Това е полезна промяна, но не трябва да се разбира като гаранция, че всеки човек ще бъде автоматично одобрен. Някои групи не могат да бъдат автоматично конвертирани и ще трябва да кандидатстват по стандартния начин.
Ако вече имате право на settled status, обикновено е по-разумно да подадете заявление, вместо да чакате системата сама да Ви конвертира. Settled status е по-стабилна основа от pre-settled status, защото дава право на постоянно пребиваване и улеснява доказването на статута пред работодатели, наемодатели, институции и гранични служби.
II. Как се брои пребиваването
Общото правило е, че за settled status трябва да имате 5 години continuous residence. В традиционния смисъл това означава, че не трябва да сте били извън Обединеното кралство повече от 6 месеца общо в който и да е 12-месечен период. Има изключения, например едно отсъствие до 12 месеца по важна причина като бременност, раждане, сериозно заболяване, обучение, професионално обучение, командировка в чужбина, домашно насилие или COVID-19.
Тук има важна актуализация. Официалните указания вече посочват, че човек с pre-settled status може да получи settled status, ако неговият период на пребиваване е започнал поне преди 60 месеца и той е бил в Обединеното кралство поне 30 месеца общо през най-скорошния 60-месечен период. Това правило може да помогне на хора, които по старото разбиране са се притеснявали, че някои отсъствия автоматично им прекъсват пътя към settled status.
Това обаче не означава, че отсъствията вече нямат значение. Home Office може да разглежда данни за данъци, помощи и пътувания, а при липса на достатъчна информация може да поиска допълнителни доказателства. Ако имате дълги отсъствия, сложна трудова история или периоди без официални записи, трябва предварително да подредите датите и документите си.
III. Кой има право да подаде
Най-често право на settled status имат граждани на ЕС и техните семейни членове, които са били обхванати от EU Settlement Scheme и са натрупали необходимото пребиваване. За българските граждани това обикновено означава, че са живели, работили, учили, били self-employed или икономически неактивни в Обединеното кралство и могат да покажат достатъчна връзка с пребиваването си.
Има и по-специфични случаи. Семейни членове, joining family members, хора с retained rights, деца, лица със смяна на име, развод, смърт на партньор или сложна имиграционна история може да попадат в различни правила. Именно затова чуждият опит е полезен като ориентир, но не е гаранция за Вашия резултат.
Ако кандидатствате за първи път след основния срок от 30 юни 2021 г., може да трябва да покажете защо подавате по-късно, освен ако Вашият случай не попада в категория, за която този срок не е бил приложим. GOV.UK изрично посочва, че при късни заявления може да се изискват evidence of reasonable grounds for delay.
IV. Какво да подготвите преди кандидатстване
Първо трябва да имате документ за самоличност. За много кандидати това е валиден паспорт или биометрична лична карта от държава от ЕС. Обикновено самоличността се потвърждава чрез приложението EU Exit: ID Document Check, когато документът и телефонът го позволяват. Ако не можете да използвате приложението, има алтернативни начини за подаване или изпращане на документ.
След това трябва да прецените как ще докажете пребиваването си. При много хора системата прави автоматична проверка чрез National Insurance number, като използва данни от HMRC и DWP. Ако проверката покаже достатъчно данни за 5 години пребиваване, обикновено няма да се изискват допълнителни документи. Ако данните не стигат, Home Office ще поиска доказателства.
Добре е предварително да подготвите документи като P60, P45, payslips, писма от работодател, документи за self-employment, банкови извлечения, tenancy agreements, Council Tax документи, писма от GP, училищни или университетски документи, писма от официални институции и други доказателства с дата и име. Официалните указания дават примери за писма от работодател, P60, P45, документи за обучение и други доказателства за пребиваване.
V. Как протича самото кандидатстване
Процесът започва с потвърждаване на самоличността. Трябва да внимавате данните да съвпадат с документа, който използвате. Разминаване в име, фамилия, дата на раждане, стара лична карта, нов паспорт, нов имейл или нов телефон може да доведе до забавяне.
След това системата проверява пребиваването. Ако имате National Insurance number, автоматичната проверка може да потърси данни от HMRC и DWP. Ако проверката не потвърди достатъчен период, не означава автоматично, че нямате право. Това означава, че трябва да предоставите документи, които покриват липсващите периоди.
Когато качвате доказателства, по-добре е те да бъдат ясни, подредени и релевантни, отколкото много на брой, но хаотични. Ако има празнина в доказателствата, мислете по месеци: къде сте живели, работили ли сте, имате ли банкови движения, посещения при GP, училищни документи за деца, договори, сметки, официални писма или документи от работодател.
VI. Най-чести грешки
Една от най-честите грешки е кандидатстването твърде рано, без човек реално да е натрупал необходимия период. Ако 5-те години още не са завършени или няма достатъчно основание по новите правила, резултатът може да не е settled status.
Втора честа грешка е неправилното броене на отсъствията. Не се гледа само колко пътувания сте имали, а колко време общо сте били извън Обединеното кралство в съответните периоди. При старото правило проблемът е повече от 6 месеца в който и да е 12-месечен период, освен ако има приложимо изключение. При новото правило за някои хора с pre-settled status важен става и прагът от поне 30 месеца пребиваване в последните 60 месеца.
Трета грешка е прекаленото разчитане на автоматичната проверка. HMRC и DWP данните помагат, но не покриват еднакво добре всички случаи. Хора, които са работили през агенции, били са self-employed, гледали са деца, не са работили, учили са, живели са при партньор или са имали документи на чуждо име, по-често трябва да предоставят допълнителни доказателства.
Четвърта грешка е загубата на достъп до UKVI акаунта. Settled status е дигитален. Писмото с решението потвърждава резултата, но не е документът, с който обикновено доказвате статута си. За доказване на право на работа, наемане, пътуване или други права се използва eVisa и share code.
VII. Ако имате сложен случай
Сложен случай не означава автоматично отказ. Дълго отсъствие, болест, раждане, семейна причина, COVID-19, развод, смяна на име, липсващи документи или периоди без работа може да бъдат обяснени, ако са подкрепени с подходящи доказателства. Официалните указания посочват, че всяка ситуация трябва да се разглежда според информацията и документите по конкретния случай.
Най-добрият подход е първо да подредите хронологията. Запишете кога сте пристигнали, кога сте работили, кога сте били извън страната, кога сте сменяли адрес, кога сте учили, кога сте били self-employed и какви документи имате за всеки период. След това ще се види къде са слабите места.
Ако имате сериозни прекъсвания, отказ, риск от загуба на статут, семейно-правен проблем или несигурност дали попадате в изключение, разумно е да потърсите специализиран имиграционен съвет. При EU Settlement Scheme малък детайл в датите или категорията може да промени резултата.
VIII. След подаването
След като подадете заявление, Home Office проверява валидността на кандидатурата, самоличността, биометрията, правото да кандидатствате от чужбина, ако е приложимо, и основанията при късно заявление, ако са нужни. Ако кандидатурата е валидна, получавате certificate of application, което може да обяснява какви права можете да доказвате, докато чакате решение.
Ако кандидатурата е успешна, получавате decision letter по имейл или по пощата, но самото писмо не се използва като доказателство за статут. Получавате и eVisa — дигитален запис на Вашия имиграционен статус.
След решението трябва да проверите дали имате достъп до UKVI акаунта си и дали данните Ви са правилни. Ако смените паспорт, име, телефон, имейл, домашен адрес или пощенски адрес, трябва да актуализирате UKVI акаунта. Ако акаунтът не е актуален, може да имате забавяния при пътуване или при доказване на статут.
IX. Има ли смисъл да чакате
Ако вече отговаряте на условията, обикновено няма силна причина да отлагате. Settled status е по-сигурен от pre-settled status и е по-ясен за доказване пред институции, работодатели и наемодатели. Освен това settled status позволява да прекарвате до 5 години поред извън Обединеното кралство, без да го загубите, докато при Swiss граждани и техните семейни членове срокът е 4 години.
Ако не сте сигурни дали отговаряте на условията, не е разумно да подавате на сляпо. Първо проверете датите на пристигане, отсъствията, данните от работа, HMRC/DWP следите и документите за адрес. Ако имате голяма празнина или отсъствие, подгответе обяснение и доказателства преди кандидатстване.
Settled status не се получава само защото са минали 5 календарни години от получаването на pre-settled status. Важни са реалното пребиваване, отсъствията, автоматичните проверки, документите и конкретната категория, по която кандидатствате. Новите правила и автоматичните удължавания помагат на много хора, но не премахват нуждата да разбирате собствената си хронология.
Най-разумният подход е подреден: проверете кога е започнало пребиваването Ви, изчислете отсъствията, проверете дали имате поне 30 месеца пребиваване в последните 60 месеца, съберете доказателства за слабите периоди и пазете достъпа до UKVI акаунта си. Така кандидатстването става много по-спокойно, а рискът от излишни забавяния и грешки е значително по-малък.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
