Много българи, които живеят в Обединеното кралство и имат решение на ТЕЛК от България, се питат дали този документ автоматично им дава право на Personal Independence Payment (PIP). Краткият отговор е не. Българското решение на ТЕЛК обаче може да бъде важно медицинско доказателство и в определени случаи да подпомогне значително кандидатурата.
Заявленията за PIP се отнасят основно за хората, които живеят в Англия и Уелс. В Шотландия еквивалента на PIP е Adult Disability Payment (ADP), а в Северна Ирландия PIP продължава да съществува, но се администрира от Department for Communities, а не от DWP.
I. ТЕЛК не се превръща автоматично в PIP
Решението на ТЕЛК удостоверява медицинско състояние и определена степен на увреждане съгласно българската система. PIP обаче работи по различен принцип. При него няма автоматично съответствие между българския процент трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и британската система за оценяване.
Например човек с решение на ТЕЛК за 80% или 90% не получава автоматично определен брой PIP точки. По същия начин липсата на ТЕЛК сама по себе си не означава, че човек няма право на PIP. Британската система разглежда функционалните последствия от заболяването или увреждането върху конкретни дейности от ежедневието. Официалното ръководство на DWP изрично посочва, че PIP assessment не представлява медицинска оценка, чиято задача е да установи диагнозата или тежестта на заболяването. Основният въпрос е какви нужди и ограничения възникват вследствие на състоянието.
Затова може да се каже, че ТЕЛК може да служи като доказателство, но не създава самостоятелно право на PIP.
II. Какво всъщност оценява PIP
PIP има две основни части – daily living и mobility. Daily living обхваща дейности като приготвяне на храна, хранене и пиене, управление на лекарства и лечение, къпане, използване на тоалетна, обличане, четене, общуване с други хора и управление на парични средства. Mobility разглежда способността за планиране и следване на пътувания, напускане на дома и физическо придвижване.
Следователно въпросът не е просто: „Каква е диагнозата ми?“
По-важните въпроси са например дали можете сами да приготвите храна, дали можете безопасно да се изкъпете, дали се нуждаете от помощ при обличане, дали можете да следвате непознат маршрут, колко далеч можете реално да се придвижите и дали се нуждаете от наблюдение, prompting или физическа помощ.
При това не е достатъчно една дейност технически да може да бъде извършена веднъж. При PIP се разглежда дали човек може да я извърши безопасно, до приемлив стандарт, многократно и в разумен срок. Например ако човек може да приготви закуска, но след това изпитва такава умора или болка, че не може да приготви следващо хранене, това може да има значение при оценката на способността дейността да бъде извършвана repeatedly.
При променливи заболявания се разглежда и колко често ограниченията възникват. По правило съответното затруднение трябва да е налице на повече от половината дни през разглеждания 12-месечен период.
III. Каква стойност имат документите от България
Фактът, че ТЕЛК няма автоматична сила при определяне на PIP, не означава, че българските медицински документи са без значение. Напротив – те могат да бъдат част от доказателствата, върху които се изгражда цялостната картина за здравословното състояние и неговите последствия.
Полезни могат да бъдат решения на ТЕЛК, епикризи, оперативни протоколи, образни и лабораторни изследвания, документи за проведено лечение, становища на специалисти, документи за хоспитализации и други медицински доказателства. Официалните правила позволяват при оценяването да се взема предвид разнообразна медицинска и професионална информация, включително медицински доклади, планове за лечение, списъци с лекарства и информация от специалисти и други професионалисти, които познават състоянието на кандидата.
Но има едно важно практическо правило: най-полезни са документите, които не само посочват диагнозата, а помагат да се разбере как тя ограничава човека.
Документ, в който единствено пише „дискова херния“, „множествена склероза“, „онкологично заболяване“ или „80% ТЕЛК“, може да доказва наличието и сериозността на медицински проблем, но сам по себе си не установява как човек изпълнява конкретните PIP activities.
Затова силната кандидатура свързва медицинските доказателства с конкретните функционални ограничения.
IV. Нужно ли е документите да бъдат преведени
Ако българските медицински документи са само на български език, практично е към тях да бъде предоставен точен превод на английски, особено когато става дума за ключови документи като решение на ТЕЛК, епикриза, становище от специалист или оперативен протокол.
Не бих написал обаче, че за всяко доказателство задължително се изисква „официален“ или „легализиран“ превод. В публикуваните общи правила за PIP няма общо изискване всяко чуждестранно медицинско доказателство непременно да бъде придружено от сертифициран превод. Затова по-точната формулировка е, че преводът е силно препоръчителен, тъй като прави съдържанието на документа разбираемо и практически използваемо за хората, които разглеждат случая.
Не е необходимо също да се изпраща огромно количество документи само за да се покаже колко сериозно е заболяването. По-полезно е доказателствата да бъдат актуални, конкретни и пряко свързани с ограниченията, описани в заявлението. DWP насърчава кандидатите да предоставят релевантните supporting evidence, които вече притежават.
V. Не всеки кандидат задължително преминава през отделна оценка
Не е съвсем точно да се твърди, че след подаването на документите задължително следва медицинска среща или интервю. В определени случаи наличните доказателства могат да бъдат достатъчни, за да се изготви становище на базата на документите.
Официалното ръководство на DWP предвижда възможност health professional да даде становище без consultation, когато доказателствата са достатъчни. Дори вече насрочена консултация може да бъде отменена, ако междувременно постъпят достатъчно допълнителни доказателства.
Когато е необходима допълнителна оценка, тя може да бъде извършена по различен начин според конкретния случай. Самото окончателно решение за правото на PIP се взема от DWP въз основа на заявлението, доказателствата и приложимите критерии.
VI. Тежката диагноза сама по себе си не гарантира PIP
Онкологично, неврологично, сърдечно, психично или друго сериозно хронично заболяване не означава автоматично, че човек ще получи PIP. Двама души с една и съща диагноза могат да имат много различни функционални ограничения и съответно различен резултат при оценяването.
Затова човек не трябва да се отказва да кандидатства само защото българското му решение на ТЕЛК няма автоматичен еквивалент в британската система. Също така не трябва да приема, че висок процент по ТЕЛК автоматично гарантира PIP.
Има обаче важно изключение от обичайния процес. При хора с прогресиращо заболяване, при което смъртта вследствие на заболяването може разумно да се очаква в рамките на 12 месеца, действат Special Rules for End of Life. При тези правила няма обичайната функционална оценка и при изпълнение на условията се предоставя enhanced rate на daily living component; правото на mobility component се разглежда отделно. За медицинско доказателство обичайно се използва формуляр SR1.
VII. Какво става, ако състоянието се влоши
Ако човек вече получава PIP и здравословното му състояние или нуждите му се променят, промяната може да бъде съобщена на DWP. Но отново важният въпрос не е само дали е поставена нова диагноза или медицинското състояние е станало по-тежко, а дали са се променили нуждите от помощ и способността за извършване на съответните daily living или mobility activities.
След съобщаването на промяна може да бъде извършено ново разглеждане на правото. Това не означава автоматично увеличение. Официалната информация на GOV.UK предупреждава, че в зависимост от установените обстоятелства PIP може да бъде увеличен, намален, оставен без промяна или прекратен.
Затова искането за преразглеждане поради влошаване трябва да бъде направено внимателно и да бъде подкрепено с ясни доказателства за това как конкретните функционални ограничения са се променили.
Българското решение на ТЕЛК не дава автоматично право на PIP и процентът по ТЕЛК не се преобразува в PIP точки. То обаче може да бъде важно доказателство за медицинската история, продължителността и сериозността на здравословното състояние. Решаващо остава как това състояние се отразява върху конкретните ежедневни и мобилни дейности, които британската система оценява.
За българите в UK най-важният практически извод е да не разчитат единствено на диагнозата или процента по ТЕЛК, а да представят ясна връзка между медицинските доказателства и реалните ограничения в ежедневието. Същевременно трябва да се провери и териториалната схема: PIP в Англия и Уелс, ADP в Шотландия и отделната PIP система в Северна Ирландия. Освен това самият факт, че човек работи, не го лишава от PIP – GOV.UK изрично посочва, че PIP може да се получава и от работещи хора и не зависи от наличието на спестявания.
