Обединеното кралство е унитарна държава с децентрализираност, която се управлява в рамките на парламентарна демокрация при конституционна монархия, в която монархът, понастоящем Крал Чарлз III, е държавен глава, докато министър-председателят на Обединеното кралство, в момента Риши Сунак е глава на правителството.
Конституцията на Обединеното кралство е некодифицирана, съставена от конституционни конвенции, статути и други елементи. Тази система на управление, известна като Уестминстърската система, е приета от други страни, особено тези, които преди са били част от Британската империя.
Като държавен глава краля трябва да остане строго неутрален по отношение на политическите въпроси. По конвенция монарха не гласува и не се кандидатира за избори, но Негово Величество има важни церемониални и официални роли във връзка с правителството на Обединеното кралство.
Формалната фраза „крал в парламента“ се използва за описание на британския законодателен орган, който се състои от суверена, Камарата на лордовете и Камарата на общините. Задълженията на краля включват откриване на всяка нова сесия на парламента, даване на кралско съгласие на законодателството и одобряване на заповеди и прокламации чрез Тайния съвет.
Кралят също има специални отношения с министър-председателя, като си запазва правото да го назначава и също така да се среща с него/нея редовно.
Изпълнителната власт се упражнява от британското правителство, от името и със съгласието на монарха, и децентрализираните (devolved) правителства на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.
Днес Шотландия, Уелс и Северна Ирландия притежават законодателна и изпълнителна власт, като прехвърлянето на пълномощия в Северна Ирландия зависи от участие в определени общоирландски институции. Британското правителство остава отговорно за неделегираните въпроси и в случая на Северна Ирландия, си сътрудничи с правителството на Република Ирландия.
Законодателната власт е предоставена на двете камари на парламента на Обединеното кралство, Камарата на общините и Камарата на лордовете, както и на шотландския и уелския парламенти.
Британската политическа система е двупартийна система. От 20-те години на миналия век двете доминиращи партии са Консервативната и Лейбъристката партия. Тези две партии обикновено получават 80-90% от гласовете на парламентарните избори и съответно местата в Камарата на общините (House of Commons), което е долната камара на британския парламент. Камарата на лордовете е горната камара на парламента.Преди Лейбъристката партия да се издигне в британската политика, Либералната партия е другата голяма политическа партия, заедно с консерваторите.
Интересна особеност е, че опозиционния лидер прави т.нар кабинет в сянка и това е един символ, че управляващите всеки момент могат да бъдат заменени ако народа не е доволен от управлението им.
| Консерватори | Лейбъристи | Либерал-демократи |
|---|---|---|
| 1. В политическия спектър е в дясно от центъра. | В ляво от центъра | Центристка |
| 2. Обявява се за минимална намеса на държавата в икономиката (в този смисъл защитава интересите на бизнеса. | за защита на социално слабите хора и за по-голяма намеса на държавата в икономиката | За закрила на малкия и средния бизнес |
| 3. За Брегзит | Против Брегзит | Против Брегзит |
| 4. За намаляване на имиграцията и особено нелегалната. | за имиграцията като важна част от британската икономика | за по-голяма интеграция с ЕС и екология от другите партии |
| 5. За намаляване на имиграцията и особено нелегалната. | за имиграцията като важна част от британската икономика | за свободно движение и работа на гражданите в ЕС |
| 6. За намаляване на данъците, включително на богатите. За силна отбрана и полиция | повече социални услуги и по-високи данъци за богатите | за повече местната власт, реформи в образованието, лична свобода и социална справедливост |
| 7. Подкрепяна от по-богатите, но и много от бедните британци | Подкрепа от работническата класа и част от средната класа | Подкрепа от всички класи, но най-вече средната класа |
| 8. Финансирана най-вече бизнеса | Финансирана до 90 години най-вече от профсъюзите, сега и от бизнеса | С ограничено финансиране и доста по-бедна от другите две партии |
Британските MPs се избират като представители на своето constituency (избирателен район) на основата на обикновеното мнозинство (“first-past-the-post”).
Всяка парламентарна група в Камарата на Общините има отговорник, който следи народните избранници да присъстват на гласуванията и да подкрепят своята партия. Отговорниците се наричат “whips” (“whip” – от камшик). Те не би следвало да казват на народните представители как да гласуват, но тъй като стоят на входовете на местата за гласуване, могат да следят кой как гласува.
По принципни въпроси, като гей браковете, абортите или така нареченото “асистирано самоубийство” (assisted dying) депутатите имат възможност да гласуват свободно по съвест.
Всеки човек може да си уговори среща с народен представител в приемното му време в местната му приемна (constituency surgery). Единственото изискване е адресът на човека да попада в избирателния район на народния представител. Всеки човек може да разбере кой е неговият народен представител от сайта на британския парламент. Всеки народен представител има своя страница, включваща информация как може да се свържете с него или нея, както и адресите на техните местни приемни. В селските райони, където населението живее в отдалечени едно от друго села и градове, народният представител сам посещава редовно лично своите избиратели. Обикновено местните приемни на депутатите се помещават в църкви, обществени центрове или подобни, за да може всеки да има достъп до тях. Понякога офисите на народните представители се използват като техни приемни. Хората се обръщат редовно за съдействие към местните си представители. Те съдействат като пишат писма в подкрепа до съответните институции. Последните се задействат когато имат писмо от депутат.
Гласуването във Великобритания е доброволно, но регистрацията за вписване в изборния регистър е задължителна. Тя се прави с Национален осигурителен номер (National Insurance Number) на този сайт: www.registertovote.service.gov.uk. Тези, които не са се вписали в изборния регистър, могат да бъдат глобени.
За парламент на общи избори могат да гласуват само британски граждани, а на местни избори и резидентите, каквито са българските граждани със статути на уседналост. Всеки може да научи как неговият народен представител гласува по даден въпрос на сайта TheyWorkforYou.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
