Арнолд Джоузеф Тойнби (1889–1975) е британски историк, философ на историята и експерт по международни отношения, най-известен с монументалния си труд Изследване на историята (A Study of History). Неговият подход към историята е амбициозен, опитвайки се да анализира възхода и падението на цивилизациите чрез широка сравнителна рамка. Той също има влияние в международните отношения, особено в средата на 20-ти век, когато неговите идеи за цивилизациите и глобалното единство са широко обсъждани.
I. Ранен живот и образование
Арнолд Тойнби е роден на 14 април 1889 г. в Лондон в интелектуално семейство. Чичо му, също на име Арнолд Тойнби, е икономически историк и социален реформатор. Баща му, Хари Валпи Тойнби, е държавен служител, а майка му, Сара Едит Маршал, е с литературен и академичен произход.
Образование
Тойнби получава ранното си образование в Winchester College, едно от най-престижните училища в Англия. По-късно посещава Balliol College, Оксфорд, където изучава класика и древна история. Обучението му по гръцки и римски изследвания оказва дълбоко влияние върху по-късната му работа върху цивилизациите.
Академична кариера
Академичната кариера на Тойнби е свързана главно с:
- Oxford University – Преподава там за кратък период.
- London School of Economics (LSE) – Заемал е длъжност като професор по международна история.
- Royal Institute of International Affairs (Chatham House) – Работил е като директор на проучванията, допринасяйки за дипломатически и политически ориентирани изследвания.
По време на Първата световна война Тойнби служи във външното министерство на британското правителство, а по-късно, по време на Втората световна война, участва в разузнавателна работа. Тези преживявания оформят разбирането му за съвременните международни отношения.
II. Изучаване на историята
Великият опус (magnum opus) на Тойнби, Изследване на историята (A Study of History), е публикуван в дванадесет тома между 1934 и 1961. В тази работа той се опитва да анализира възхода и падението на цивилизациите като разграничава 26 цивилизации в човешката история, използвайки сравнителен метод. Той отхвърли европоцентричния възглед за историята и вместо това предлага глобален подход.
Ключови идеи в Изучаване на историята:
- Challenge and Response (Предизвикателство и отговор) – Цивилизациите се издигат, когато успешно отговорят на предизвикателства (напр. екологични, социални или военни). Ако не успеят да се справят с предизвикателствата, те западат.
- The Role of Creative Minorities (Ролята на творческите малцинства) – Напредъкът се движи от малцинство далновидни личности, които правят иновации и водят обществата напред.
- Civilizational Cycles (Цивилизационни цикли) – Тойнби твърди, че цивилизациите преминават през растеж (growth), западане (breakdown), разпадане (disintegration) и заместване (replacement), вместо да следват линейна прогресия.
- Rejection of Racial Determinism (Отхвърляне на расовия детерминизъм) – Той категорично се противопостави на идеята, че расата определя историята, наблягайки вместо това на културните фактори и фактори на околната среда.
- The Importance of Religion (Значението на религията) – В по-късните томове Тойнби поставя нарастващ акцент върху религията като ключов фактор за издръжливостта или колапса на една цивилизация.
Макар и широко четено, Изследване на историята също е критикувано, че е спекулативно и че му липсва емпирична строгост. Някои учени твърдят, че широкообхватните обобщения на Тойнби затрудняват прилагането на неговите теории към конкретни исторически случаи.
III. Други произведения и приноси
Книги
Отвъд Изследване на историята, Тойнби пише много по история, международни отношения и съвременни проблеми. Някои от ключовите му книги включват:
- Civilization on Trial (Цивилизацията на изпитание, 1948) – Колекция от есета, обсъждащи предизвикателствата след Втората световна война.
- War and Civilization (Война и цивилизация, 1950) – Анализиране на ефектите от войната върху обществата.
- The World and the West (Светът и Западът, 1953) – Изследване на взаимодействието между западната цивилизация и други култури.
- Mankind and Mother Earth (Човечеството и Майката Земя, 1976) – Последната му основна работа, фокусирана върху връзката между човечеството и околната среда.
Възгледи за международните отношения
Тойнби е силен защитник на глобалното единство (global unity) и сътрудничеството, особено след опустошенията от Втората световна война. Той вярва, че цивилизациите трябва да преминат отвъд национализма и да работят за световно правителство (world government), за да избегнат бъдещи конфликти.
Той също така е гласовит за деколонизацията, предсказвайки, че колониалните империи, особено Британската империя (the British Empire), ще рухнат поради неспособността им да се адаптират към променящия се глобален ред.
IV. Критика и наследство
Критика
Въпреки че работата на Тойнби е широко уважавана, тя също е изправена пред значителна критика:
- Свръхобобщаване – Много историци смятат, че неговите общи сравнения нямат дълбочина и пренебрегват конкретни исторически контексти.
- Религиозни пристрастия – Неговите по-късни творби подчертават религиозните фактори в историята, които някои критици смятат за субективни.
- Слаба емпирична основа – За разлика от по-строгите исторически методологии, Тойнби разчита на абстрактни теории, а не на подробен анализ на първичните източници.
Наследство
Въпреки тези критики идеите на Тойнби имат трайно въздействие:
- Повлиява от изследванията на световната история – Неговият сравнителен подход вдъхновява по-късните историци да приемат по-широки, глобални перспективи.
- Популяризира цивилизационния анализ – Мислители като Samuel P. Huntington (автор на The Clash of Civilizations) са повлияни от фокуса на Тойнби върху цивилизациите, а не върху националните държави.
- Насърчава интердисциплинарни изследвания – Неговата работа комбинира история, социология и политически науки, насърчавайки бъдещите учени да възприемат мултидисциплинарен подход.
V. Личен живот и смърт
Тойнби е женен за Розалинд Мъри (Rosalind Murray), от която има три деца. По-късно той се жени за Вероника М. Боултър (Veronica M. Boulter). Той продължава да пише и изнася лекции и в по-късните си години. Арнолд Тойнби почива на 22 октомври 1975 г. на 86-годишна възраст.
Арнолд Тойнби е един от най-амбициозните историци на 20 век. Работата му се опитва да обясни големите модели на историята, като се фокусира върху възхода и падението на цивилизациите (the rise and fall of civilizations), а не върху историята на отделните нации. Макар и противоречиви, неговите прозрения за културната адаптивност, историческите цикли и ролята на лидерството остават влиятелни. Неговото наследство продължава да формира световната история и международните отношения и днес.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
