Британската национална идентичност е термин, отнасящ се до чувството за национална идентичност, въплътено в споделената и характерна култура, езици и традиции на британския народ. Той включва претендираните качества, които обвързват и отличават британския народ и формират основата на тяхното единство и идентичност, както и изразите на британската култура – като навици, поведение или символи – които имат общо, познато или емблематично качество да са лесно идентифицирани с Обединеното кралство. Диалогът относно легитимността и автентичността на британството е неразривно свързан с властовите отношения и политиката; по отношение на националността и принадлежността, изразяването или признаването на нечие британство провокира набор от реакции и нагласи, като застъпничество, безразличие или отхвърляне.
Въпреки че терминът „британство“ се появява в “политическа и академична употреба“ едва в края на 20-ти век, неговият произход е с образуването на Кралство Великобритания през 1707 г. Използван е по отношение на британците колективно като историкът Линда Коли твърди, че след актовете на Съединението от 1707 г. етническите групи на Великобритания започват да приемат „пластова“ идентичност – да мислят за себе си едновременно като за британци, но и за шотландци, англичани , и/или уелсци. В този период на формиране британството е “тясно свързано с протестантството”. Oxford English Dictionary Online датира първото известно използване на термина Britishness за обозначаване на състоянието на британец в брой от юни 1857 г. на Putnam’s Monthly Magazine.
Национални символи: Символи като флага на Union Jack, кралското семейство и забележителности като Биг Бен и Бъкингамския дворец играят решаваща роля в представянето на британската идентичност както в страната, така и в международен план. Тези символи са емблематични за историята, суверенитета и глобалното влияние на нацията.
Етническа идентичност: На преброяванията на населението и при обществени допитвания в Обединеното кралство хората имат възможност да се идентифицират като англичани, уелсци, шотландци, ирландци и британци. Някои отбелязват, че са англичани, а други, че са британци. Повечето млади хора в Англия се определят като британци, а не като англичани.
За уелсците и шотландците е по-важна етническата принадлежност, отколкото за англичаните. Любопитно е, че езикът не е разделителна черта, защото само около 20% от тези, които се определят като уелсци, говорят уелски, а шотландски (Scots) се говори само в определени части на Шотландия. Също в допитванията хората могат да се определят като британци и да допълнят друга етническа принадлежност, например, българи, поляци, румънци, французи и т.н.
Семейната идентичност: Семейната идентичност през 21 в. не е силна, така както е била в миналото, особено за белите британци. Във Великобритания роднините се събират главно на важни събития като сватби и погребения; когато пътуват те отсядат на хотел и нямат очаквания, че братовчеди, лели или деца ще ги настанят у дома си. Много британци използват думата “partner” за редовните си интимни партньори, вместо “husband/wife” (съпруг/a”) или “boyfriend/girlfriend” (гадже). Като кажеш partner, не даваш обяснение дали имате брак или не, както и дали партньорът е мъж или жена.
Географската идентичност: британците не отделят голямо значение на географската идентичност, т.е. от коя част на страната са родени. Има изключения, което произтича от наложилото се през 20 век социално-икономическо различие между Севера и Юга в Англия.
Класова идентичност: разделението на класите във Великобритания не зависи от финансовото състояние на хората. Макар че за чужденците разбирането на британските класи е трудно, британците правят разграничението помежду си много бързо. Хубавото за имигрантите е, че не е нужно да се правят, че са от определена класа, защото британците поставят чужденците като самостоятелна категория, тоест извън класови разграничения.
Групова идентичност: британците членуват в клубове и обществени организации. Например, те се идентифицират с голф клуб, с квартален пъб и църква, които посещават, с организация, в която са доброволци. Британците членуват в клубове и организации, за да общуват помежду си. Затова най-добрият начин за контакти между имигранти и британци са кварталните пъбове и доброволчеството в квартални организации.
Британците нямат британски национален ден и не изразяват своя патриотизъм на определена дата и групово. Британският патриотизмът се изразява по-открито при спортни успехи.
Идентичността се променя непрестанно и е любопитно как съвременните жители на Великобритания възприемат себе си. Самоиронията, която е в основата на британското чувство за хумор, помага на британците да са толерантни към своите идентичности, тоест да приемат различията в обществото. От края на 20-ти век изследването и разпространението на британството стават пряко свързани с желанието да се дефинира, поддържа или възстанови хомогенна британска идентичност или вярност към Великобритания, което предизвиква дебат. Например, тестът „Животът в Обединеното кралство“ (Life in the Uk test) — необходим за получаване на британско гражданство е противоречив. Партията на независимостта на Обединеното кралство твърди, че британството е свързано с приобщаващ граждански национализъм, докато Комисията за расово равенство съобщава, че шотландците, уелсците, ирландците и етническите малцинства може да се чувстват доста отделени от британството поради етническата английска доминация. Гуинфор Евънс, уелски националистичен политик, каза, че „британството е политически синоним на английщината, която разширява английската култура върху шотландците, уелсците и ирландците.“ Историците Греъм Макфи и Прем Поддар заявяват, че британството и английщината неизменно се смесват тъй като и двете са свързани с идентичността на Британската империя и Обединеното кралство; приплъзването между двете думи е често срещано. Историкът Дейвид Старки е краен и твърди, че е невъзможно да се преподава британство, защото „британска нация не съществува“. Освен това дискусиите около имиграцията, мултикултурализма и националните ценности са централни за развиващия се наратив за британската идентичност.
Британската идентичност е богато и сложно понятие, което не подлежи на просто определение. Тое изтъкано от исторически, културни и социални фактори, които са оформяли Обединеното кралство през вековете. Тъй като Великобритания продължава да се справя с предизвикателствата на 21-ви век, нейната идентичност несъмнено ще продължи да се развива, отразявайки променящата се динамика на нейното общество и мястото му в света.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
