1. Robert Walpole (1721-1742) – Първият министър-председател на Великобритания, Уолпол е със заслуга за установяването на длъжността министър-председател и развитието на системата на кабинетно управление.
2. Earl of Wilmington (1742-1743) – Последовател на Уолпол, Уилмингтън служи за кратък мандат като министър-председател.
3. Henry Pelham (1743-1754) – Пелам води Великобритания през войната за австрийското наследство и е ключова фигура в развитието на партията на вигите (либералите).
4. Duke of Newcastle (1754-1756, 1757-1762) – Политик от вигите, Нюкасъл служи два непоследователни мандата като министър-председател и играе важна роля в Седемгодишната война.
5. Earl of Bute (1762-1763) – Тори (член на консервативната партия) политик, Бют е дълбоко непопулярен и подава оставка само след една година на поста.
6. George Grenville (1763-1765) – мандатът на Гренвил като министър-председател е белязан от приемането на противоречивия Закон за печатите (събиране на такси за всеки печат положен на официален документ от представител на британската администрация), който предизвика възмущение в американските колонии.
7. Marquess of Rockingham (1765-1766, 1782) – Политик от вигите, Рокингам служил два мандата като министър-председател и е привърженик на колониалните права. Рокингам служи за кратък втори мандат като министър-председател преди смъртта си по-късно същата година.
8. William Pitt the Elder (1766-1768) – Пит, известен също като граф Чатъм, е популярен и харизматичен министър-председател, който работи за укрепване на позицията на Великобритания в света.
9. Duke of Grafton (1768-1770) – Графтън е член на партията на вигите и е министър-председател по време на период на започващите вълнения в американските колонии.
10. Lord North (1770-1782) – Норт е може би най-известен с ролята си в Американската революция, по време на която е министър-председател.
11. Earl of Shelburne (1782-1783) – Шелбърн води Великобритания през края на Американската революция и договарянето на Парижкия мирен договор.
12. Duke of Portland (1783, 1807-1809) – Портланд служи като министър-председател само няколко месеца, преди да подаде оставка. Портланд се завръща в кабинета на министър-председател за втори мандат, преди здравето му да го принуди да подаде оставка.
13. William Pitt the Younger (1783-1801, 1804-1806) – Пит е най-младият човек, който някога е бил министър-председател и е ключова фигура в Наполеоновите войни.
14. Henry Addington (1801-1804) – Адингтън служи като министър-председател по време на период на мир след Договора от Амиен.
15. William Grenville (1806-1807) – Гренвил е политик от вигите, който води Великобритания през ранните етапи на Наполеоновите войни.
16. Spencer Perceval (1809-1812) – Пърсевал е убит в Камарата на общините, което го прави единственият британски министър-председател, който някога е бил убит.
17. Earl of Liverpool (1812-1827) – Ливърпул води Великобритания през последните етапи на Наполеоновите войни и ръководи значителни икономически и политически реформи.
18. George Canning (1827) – Канинг е министър-председател само четири месеца преди смъртта си.
19. Viscount Goderich (1827-1828) – Мандатът на Годерих като министър-председател е белязан от политически сътресения и собствените му борби с психичното здраве.
20. Duke of Wellington (1828-1830) – Уелингтън, известен военен командир, служи като министър-председател по време на период на значителни социални и политически промени във Великобритания.
21. Earl Grey (1830-1834) – Грей ръководи приемането на Акта за реформа от 1832 г., който разширява правото на глас във Великобритания.
22. Viscount Melbourne (1834-1841, 1841-1846) – Мелбърн е министър-председател по време на икономически и социални вълнения, включително чартисткото движение.
23. Sir Robert Peel (1834-1835, 1841-1846) – консервативен политик, Пийл е известен с отмяната на законите за царевицата (високите протекционистични мита за вноса на житни култури) и с усилията си да модернизира британското правителство.
24. Lord John Russell (1846-1852, 1865-1866) – Ръсел служи като министър-председател по време на значителни социални и икономически промени, включително ирландския глад (Irish famine). Ръсел служи за кратък втори мандат като министър-председател, преди да подаде оставка поради политическата опозиция.
25. Earl of Derby (1852, 1858-1859, 1866-1868) – Дарби е консервативен политик, който е министър-председател три непоследователни мандата.
26. Viscount Palmerston (1855-1858, 1859-1865) – Палмерстън е либерален политик, който е министър-председател по време на период на британски експанзионизъм.
27. Benjamin Disraeli (1868, 1874-1880) – Дизраели е консервативен политик, който е министър-председател по време на значителни социални и икономически промени във Великобритания.
28. William Ewart Gladstone (1868-1874, 1880-1885, 1886, 1892-1894) – Гладстон е либерален политик, който служи четири непоследователни мандата като министър-председател и е ключова фигура в развитието на британската демокрация.
29. Marquess of Salisbury (1885-1886, 1886-1892, 1895-1902) – Солсбъри е консервативен политик, който служи три непоследователни мандата като министър-председател и ръководи значително имперско разширяване.
30. Arthur Balfour (1902-1905) – Балфур е консервативен политик, който е министър-председател по време на период на икономически и социални промени във Великобритания.
31. Sir Henry Campbell-Bannerman (1905-1908) – Кембъл-Банерман е либерален политик, който ръководи значителни социални и политически реформи във Великобритания. Той също така служи два пъти като държавен секретар по военните въпроси, в кабинетите на Гладстон и Розбери. Той е първият първият финансов министър (lord of exchequer), официално наречен „министър-председател“, като терминът влиза в официална употреба едва пет дни след като встъпва в длъжност. Той остава единственият човек до момента, който заема позициите на министър-председател и председател на Камарата едновременно и последният лидер на либералите, спечелил мнозинство в парламента на Обединеното кралство.
32. H. H. Asquith (1908-1916) – Аскуит е либерален политик, който служи като министър-председател по време на Първата световна война и ръководи значителни правителствени реформи.
33. David Lloyd George (1916-1922) – Лойд Джордж е либерален политик, който води Великобритания през края на Първата световна война и играе важна роля за Версайския мирен договор.
34. Bonar Law (1922-1923) – консервативен политик, Ло служи за кратък мандат като министър-председател, преди да подаде оставка поради лошо здраве.
35. Stanley Baldwin (1923-1924, 1924-1929, 1935-1937) – Болдуин е консервативен политик, който е министър-председател три непоследователни мандата и ръководи значителни икономически и социални реформи.
36. Ramsay MacDonald (1924, 1929-1935) – Макдоналд е политик от лейбъристката партия, който служи два непоследователни мандата като министър-председател и ръководи значителни социални и икономически реформи.
37. Neville Chamberlain (1937-1940) – Чембърлейн служи като министър-председател по време на ранните етапи на Втората световна война и е най-известен с политиката си на умиротворяване с нацистка Германия.
38. Winston Churchill (1940-1945, 1951-1955) – Чърчил води Великобритания през трудните години на Втората световна война и играе ключова роля в победата на съюзниците. Той също така служи като министър-председател за втори мандат по време на следвоенното възстановяване.
39. Clement Attlee (1945-1951) – Атли е лейбъристки политик, който е министър-председател по време на значителни социални и икономически реформи във Великобритания, включително създаването на Националната здравна служба (NHS) и социалната държава.
40. Sir Anthony Eden (1955-1957) – Идън е министър-председател по време на период на напрежение от Студената война и Суецката криза, което в крайна сметка води до оставката му.
41. Harold Macmillan (1957-1963) – Макмилън ръководи значителни икономически и социални реформи във Великобритания и е министър-председател по време на Кубинската ракетна криза.
42. Sir Alec Douglas-Home (1963-1964) – Дъглас-Хоум служи за кратък мандат като министър-председател, преди да загуби общи избори от Лейбъристката партия.
43. Harold Wilson (1964-1970, 1974-1976) – Уилсън беше политик от лейбъристката партия, който служи два непоследователни мандата като министър-председател и ръководи значителни социални и икономически реформи, включително създаването на Отворения университет (Open University). Уилсън се връща на поста за втори път, но подава оставка поради здравословни проблеми.
44. Edward Heath (1970-1974) – Хийт е консервативен политик, който ръководи влизането на Великобритания в Европейската икономическа общност (ЕС) и беше изправен пред значителни икономически и политически предизвикателства по време на мандата си като министър-председател.
46. James Callaghan (1976-1979) – Калахан е политик от лейбъристката партия, който е министър-председател по време на период на икономически и социални сътресения, включително Зимата на недоволството.
47. Margaret Thatcher (1979-1990) – Тачър е консервативен политик, който ръководи значителни икономически и социални реформи във Великобритания, включително приватизация и дерегулация. Тя е първата жена министър-председател в британската история.
48 John Major (1990-1997) – Мейджър наследява Тачър като министър-председател и ръководи значителни политически и социални промени във Великобритания, включително Договора от Маастрихт и мирния процес в Северна Ирландия.
49. Tony Blair (1997-2007) – Блеър е лейбъристки политик, който ръководи значителни социални и икономически реформи във Великобритания, включително прехвърляне на правомощия към Шотландия и Уелс и Споразумението от Разпети петък в Северна Ирландия.
50. Gordon Brown (2007-2010) – Браун наследява Блеър като министър-председател по време на период на икономически сътресения свързани със световната финансово-икономическа криза и ръководи значителна правителствена намеса във финансовия сектор.
51. David Cameron (2010-2016) – Камерън е консервативен политик, който ръководи значителни икономически и социални реформи във Великобритания, включително мерки за икономии и легализирането на еднополовите бракове и инициира референдума за напускането на ЕС.
52. Theresa May (2016-2019) – Мей е консервативен политик, който се изправя пред значителни предизвикателства по време на мандата си като министър-председател, включително преговорите за Брекзит и предсрочни общи избори.
53. Boris Johnson (2019 – 2022) – Джонсън е консервативен политик, който наследява Мей като министър-председател и ръководи значителни политически и социални промени във Великобритания, включително излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз и справянето с пандемията от COVID-19.
54. Liz Truss (09.2022) – Мери Елизабет Тръс е министър-председател на Обединеното кралство и лидер на Консервативната партия от септември до октомври 2022 г.
55. RIshi Sunak (2022 – ) – Риши Сунак е британски политик, който е министър-председател на Обединеното кралство и лидер на Консервативната партия от октомври 2022 г. Преди това е заемал две длъжности в кабинета при Борис Джонсън, последно като министър на финансите от 2020 г. до 2022 г.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
