Дейвид Хюм (1711-1776) е шотландски философ, историк и икономист, който е широко смятан за една от най-влиятелните фигури в историята на западната философия. Роден в Единбург, Шотландия, Хюм получава образование в Университета в Единбург, където учи право, история и философия. След като завършва образованието си, той прекарва няколко години в пътуване из Европа, преди да се върне в Шотландия, за да започне кариера като писател и философ.
Хюм е най-известен с приноса си в областта на епистемологията (epistemology), метафизиката (metaphysics) и етиката (ethics). В епистемологията той е известен със своя скептицизъм относно способността на разума да достигне до определени знания. Той твърди, че нашите знания се основават единствено на сетивния опит и че разумът може само да ни помогне да организираме и осмислим този опит. Неговото известно изказване, че „Разумът е и трябва да бъде само роб на страстите“, капсулира тази гледна точка.
В метафизиката Хюм е известен с отричането на съществуването на себе си или на душата. Той твърди, че няма аз или душа, които да издържат във времето и че идеята за себе си е просто колекция от възприятия, които имаме в различни моменти от времето. Тази гледна точка, известна като “теория на снопа”, е силно влиятелна в съвременната философия.
Етичната теория на Хюм също е забележителна, особено неговият акцент върху ролята на чувствата и емоциите в моралната преценка. Той твърди, че моралните преценки не са продукт на разума, а по-скоро продукт на нашите емоционални реакции към определени действия или ситуации. Този възглед, известен като сантиментализъм, е бил силно влиятелен в областта на моралната психология.
Освен с приноса си към философията, Хюм е известен и с работата си като историк и икономист. Неговата “История на Англия” (History of England, 1754) се смята за едно от най-важните исторически произведения на 18 век, а неговите “Есета” и “Трактат за човешката природа” (A Treatise on Human Nature, 1739) се считат за класика на философската литература.
Работата на Хюм е била силно влиятелна по негово време и продължава да бъде широко изучавана и обсъждана днес. Неговият скептицизъм по отношение на разума и неговият акцент върху ролята на чувствата в моралната преценка са имали дълбоко въздействие върху областите на епистемологията, метафизиката и етиката. Работата му в областта на икономиката и историята също е силно влиятелна и той се смята за една от най-важните фигури в историята на западната философия.
Въпреки критиките на неговите теории, Дейвид Хюм остава една от най-важните фигури в историята на западната философия. Неговият принос към епистемологията, метафизиката, етиката, икономиката и историята са имали дълбоко влияние върху интелектуалната традиция на Запада. Неговите идеи продължават да се изучават и обсъждат и до днес и работата му вероятно ще продължи да бъде влиятелна в продължение на много години напред.
Философията на Хюм се възприема като предизвикателство към традиционните вярвания и институции и той не винаги е бил добре приет през живота си. Въпреки това, неговият принос в областта на епистемологията, метафизиката, етиката, икономиката и историята са широко признати и продължават да се изучават и обсъждат и до днес. Неговото наследство продължава да се усеща в съвременната философия и други дисциплини, а идеите му продължават да влияят върху начина, по който мислим за света и нашето място в него. Дейвид Хюм е признат за една от най-важните фигури в историята на западната философия.
10 основни идеи на Дейвид Хюм:
1. Скептицизъм относно способността на разума да достигне до определени знания.
2. Акцент върху сетивния опит като основа за познание.
3. Отричане на съществуването на аз или душа и идеята за себе си като колекция от възприятия.
4. Акцент върху ролята на чувствата и емоциите в моралната преценка.
5. Отхвърлянето на понятието за причинно-следствена връзка, като се твърди, че това не е връзка между събитията, а навик на ума.
6. Разликата между впечатления и идеи, където впечатленията са преките и ярки възприятия на сетивата, а идеите са по-малко ярките и по-малко преките възприятия на ума.
7. Идеята, че моралните различия не се основават на разума, а на чувствата.
8. Възгледът, че религиозните вярвания са продукт на човешкото въображение и страх от неизвестното.
9. Убеждението, че политическата власт трябва да бъде ограничена и основана на съгласието на управляваните.
10. Критиката на традиционното понятие за лична идентичност, като се твърди, че няма аз, който да издържа във времето, а само набор от възприятия, които се променят постоянно.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
