Футболът е най-популярният спорт в Англия, където през 1863 г. е създаден първият модерен набор от правила на играта. С над 4000 футболни клубове, Англия има повече клубове отколкото всяка друга страна. Първият клуб в света е Шефилд Ф.К (Sheffield FC). Най-старата професионална футболна асоциация е английската; Най-стария национален отбор също; Днес най-голямата вътрешна лига на Англия, Висшата лига (the Premier League), е една от най-популярните и най-богатите спортни лиги в света, с шест от десетте най-богати футболни клуба в света към 2023 г.
През 1314 г. Едуард II, тогавашният крал на Англия, казва за футболния спорт и използването на футболна топка следното:
“Наблюдават се известни вълнения, произтичащи от страховитите футболни игри на публичните игрища, от които могат да възникнат много злини.”
До 16-ти век се появяват свидетелства за организирани отбори и цели. Има доказателства за съдийски, отборни футболни игри, които се играят в английските училища най-малко от 1581 г. Гимнастическото общество на Лондон от осемнадесети век е може би първият футболен клуб в света.
Англия единодушно е призната за родина на футбола. На Острова са основани най-старите клубове (1857 г.), най-стария турнир – ФА Къп (1871 г.) и най-старата лига (1888 г.). Най-старият археологически документ, в който се споменава думата „футбол“, също е открит в Англия през 1409 г., така че спор може да има само около датата, но не и около произхода на играта.
През 19-ти век правилата на футбола са кодифицирани в няколко държавни училища, като тези на Rugby School (1845 г.) и Eton College (1847 г.) са особено влиятелни, в допълнение към тези на Хароу, Уинчестър и Шрусбъри. Необходимостта възпитаниците на различни държавни училища да могат да играят един срещу друг довежда до „компромисни закони“, често известни като правила на Кеймбридж, изготвени в университета в Кеймбридж между 1830-те и 1860-те години.
През втората половина на 19 век културата на независими “футболни клубове” започва да процъфтява, особено в Лондон и Шефилд, с Шефилдския футболен клуб (Sheffield Football Club), основан през 1857 г., който днес е признат за най-стария оцелял независим футболен клуб в света. Примерът на ФК Шефилд, който публикува първия си набор от правила на играта през 1859 г., скоро довежда до разпространението на клубове в и около града, които играят „Правилата на Шефилд“. Шефилд е домакин на първия в света многоотборен футболен турнир, Youdan Cup, през 1867 г.
За официална година на „откриването на футбола“ се приема 1863 г., когато в Лондон се формира първото управително тяло – Футболната асоциация (The Football Association). Тогава на бял свят се появяват и първите официални писани правила на играта.
Първият международен футболен мач също се състои в Лондон. На 5 март 1870 г. Англия и Шотландия завършват 1:1 на стадиона за крикет „The Oval” в Кенингтън. Това съоръжение всъщност дълго време се е ползвало и за футбол, преди първите чисто футболни стадиони да се появят.
Първият официален международен мач, Шотландия срещу Англия, се играе на 30 ноември 1872 г. в Hamilton Crescent, игрището на West of Scotland Cricket Club в Глазгоу. Завършва с равенство 0-0, наблюдавано от 4000 зрители. На 8 март 1873 г. победата на Англия с 4-2 над Шотландия в Кенингтън Овал е първата победа на Англия в международния футбол.
Наричат английският национален отбор “Трите лъва”. Прякорът идва от емблемата на Футболната асоциация, на която са изобразени три лъва. А те пък идват от периода 1100 – 1200 г. Тогава първо крал Хенри I се жени за Аделиза и двете фамилии (с по един лъв на гербовете си до този момент) обединяват емблемите си, а след това Хенри II се жени за Елинор и, познайте… в герба на нейното семейство също има лъв, който се „присъединява“ към предишните два. По-късно същия век и Ричард Лъвското сърце използва тройния символ, а през 1872 г. футболната асоциация на Англия го възприема за свое лого и го поставя на екипите за споменатия първи мач с Шотландия.
Късният 19 век е доминиран от нарастващото разделение между аматьорските и професионалните отбори, което е грубо определено по линията север-юг. Северните клубове се стремят да възприемат професионализма, тъй като работниците не могат да си позволят да играят на аматьорска основа, докато южните клубове в по-голямата си част се придържат към традиционните “олимпийски” ценности на аматьорството. В крайна сметка през 1885 г. ФА легализира професионализма и когато директорът на Астън Вила Уилям Макгрегър организира среща на представители на водещите клубове в Англия, това довежда до формирането на Футболната лига (Football League) през 1888 г. Престън Норт Енд (Preston North End) са първите победители през 1888–89 г. и са и първият клуб, успял да дублира спечелването на лигата и Купата на Англия. Астън Вила (Aston Villa) повтаря това през 1896-97.
Лигата се разширява през следващите 25 години, когато футболът процъфтява в Англия, от една дивизия от дванадесет клуба през 1888 г. до две дивизии през сезон 1892–93, с общо 28 клуба и с постепенното добавяне на повече клубове, общо до 40 до 1905–06.
Годините между двете световни войни (192 – 1939) са доминирани от Хъдърсфийлд Таун, Евертън и Арсенал (Arsenal), които спечелват единадесет от осемнадесетте шампионски титли, спорени между тях, като Хъдърсфийлд и Арсенал грабват по три последователни титли, а Арсенал взема общо пет, както и две ФА купи. Хъдърсфийлд, а след това и Арсенал, са управлявани от Хърбърт Чапман, който се премества от Хъдърсфийлд в Арсенал след втората поредна титла на клуба от Йоркшир и почива точно преди Арсенал да спечели третата си поредна титла.
Английският национален отбор претърпява две шокиращи поражения в началото на 50-те години: загуба с 1:0 от Съединените щати на Световното първенство през 1950 г. и загуба с 6:3 от Унгария на Уембли през 1953 г. Въпреки това Уулвърхямптън Уондърърс (Wolverhampton Wanderers) побеждава унгарския клуб Будапеща Хонвед, мач, който вдъхновява създаването на Европейската купа. Челси (Chelsea) е разубеден да участва в първия сезон на Европейската купа през 1955-56, но Манчестър Юнайтед (Manchester United) пренебрегна този съвет и стига до полуфинал в изданието от 1956-57, губейки от крайния победител Реал Мадрид. През следващия сезон за Купата на европейските шампиони Манчестър Юнайтед е замесен във въздушната катастрофа над Мюнхен: това засяга и националния отбор, тъй като трима от играчите, които губят живота си – Роджър Бърн, Томи Тейлър и Дънкан Едуардс – са утвърдени национали на Англия. Техният мениджър Мат Бъзби е сериозно ранен, но оцелява; той вече е довел Юнайтед до славата на ФА Къп през 1948 г. и още един триумф за титлата в лигата през 1952 г.
Най-забележителният успех на епохата обаче е отборът на Англия на Алф Рамзи, който печели Световното първенство по футбол през 1966 г. на родна земя, след като спорно побеждава Западна Германия с 4–2 след продължения, единственият път, когато националният отбор печели трофея. Националният отбор по футбол на Англия е един от само осемте отбора, спечелили Световната купа на ФИФА.
В края на 60-те години на 20 век английските клубове доминират Купата на междуградските панаири, с победи за Лийдс Юнайтед, Нюкасъл Юнайтед и Арсенал. Манчестър Юнайтед става първият английски клуб, спечелил Европейската купа през 1967-68 г., когато побеждава Бенфика с 4-1 на Уембли на финала. Ливърпул (четири), Нотингам Форест (два) и Астън Вила (един) спечелват Европейската купа в успешен период между 1977 и 1984 г. Общо пет английски клубни отбора са печелили Шампионската лига на УЕФА (Европейската купа).
Манчестър Юнайтед също се сблъсква с конкуренция от местните си съперници Манчестър Сити, който преодоля мрачната първа половина на десетилетието. Уест Хем Юнайтед също играе важна роля в английския футбол през 60-те години. Те спечелват първата си сребърна купа през 1964 г., когато печелят ФА Къп, и спечелват Купата на носителите на европейски купи година по-късно. През 1966 г. те осигуряват трима ключови играчи за страната, спечелила Световната купа – голмайсторите Джеф Хърст и Мартин Питърс, както и капитана Боби Мур.
Ливърпул (Liverpool) се радва на още по-голям успех през 70-те години. Те спечелват още една титла в лигата, Купата на ФА и Купата на УЕФА преди пенсионирането на Бил Шенкли като мениджър през 1974 г. Неговият наследник Боб Пейсли извежда Ливърпул до още по-големи висоти; до края на десетилетието той ги извежда до три титли в лигата, още един триумф в Купата на УЕФА и първите две европейски купи на клуба.
Местните съперници на Ливърпул Евертън, които са шампиони на лигата през 1963 г. и носители на Купата на Англия през 1966 г., започват 70-те години на миналия век, като спечелват още една титла в лигата. Арсенал започва 1970-те с победа, като вдига предпоследната Купа на Междуградските панаири, а след това става вторият отбор на 20-ти век, който печели дубъла, когато печели титлата в лигата и ФА Къп през 1971 г. Следващият им голям трофей идва през 1979 г., когато се преборват с Манчестър Юнайтед на Уембли, за да спечелят финала за ФА Къп с 3–2.
Възходът на футболното хулиганство помрачава играта през 70-те и 80-те години на миналия век, което допринася за спад в посещаемостта на мачовете. Други фактори за намаляването на посещаемостта са лошите икономически условия и нарастващата безработица, които измъчват британската икономика през по-голямата част от 70-те и до 80-те години на миналия век, като много клубове в северната част на Англия са особено силно засегнати.
Манчестър Юнайтед преживя трудни времена през 70-те години след пенсионирането на Мат Бъзби като мениджър. Те претърпяват изпадане във Втора дивизия през 1974 г., но постигат моментална промоция и спечелват ФА Къп през 1977 г. 1980-те донасят повече успехи за клуба, който печели ФА Къп през 1983 г. и отново през 1985 г. под ръководството на Рон Аткинсън. Капитан е Брайън Робсън, който също е капитан и на английския национален отбор през по-голямата част от десетилетието и е най-скъпият футболист на Великобритания при пристигането си в клуба за £1,5 милиона през октомври 1981 г. Аткинсън е наследен от Алекс Фъргюсън като мениджър през ноември 1986 г. , но до края на десетилетието Юнайтед имат повече от 20 години без да спечелят титлата в лигата, въпреки че завършват в челната четворка не по-малко от седем пъти през десетилетието.
Тотнъм Хотспър (Tottenham Hotspur) също се радва на успехи през 70-те и 80-те години на миналия век. Те спечелват два пъти Купата на лигата в началото на 1970-те години, както и първата Купа на УЕФА през 1972 г., но претърпяват изпадане във Втора дивизия през 1977 г., но постигат незабавна промоция при наскоро назначения мениджър Кийт Бъркиншоу, който след това насочва Спърс към връщане обратно като носител на Купата на Англия и след това още един триумф в Купата на УЕФА, преди да се оттегли като мениджър през 1984 г. Техният съперник от Северен Лондон Арсенал спечелва Купата на лигата през 1987 г. и слага край на 18-годишното си чакане за титлата в лигата през 1989 г., когато побеждават Ливърпул на Анфийлд в последната минута от последния мач за сезона, за да спечели шампионския трофей по брой отбелязани голове.
През лятото на 1988 г. британските клубове плащат първите трансферни суми от над £2 милиона. Тотнъм Хотспър подписа с 21-годишния Млад играч на годината в PFA Пол Гаскойн (Paul Gascoigne) от Нюкасъл Юнайтед, преди Евертън да закупи голмайсторския нападател Тони Коти от Уест Хем Юнайтед. След като прекарва неуспешен сезон в Италия с Ювентус, Иън Ръш (Ian Rush) се завръща в Ливърпул за втори престой в клуба, за който е отбелязал повече от 200 гола по време на първия си престой там.
Отборът на Англия постига значителен напредък през 80-те години на миналия век след безплодните представяния от предходното десетилетие, класирайки се за всеки голям турнир между 1980 и 1990 г., с изключение на Европейското първенство през 1984 г., като най-доброто им представяне в което и да е от тези състезания е четвърт- финално участие на Световното първенство през 1986 г., в което отпада срещу Аржентина на Диего Марадона и неговия спорен гол с ръка.
През сезон 1991–92, след две години на широко разпространени спекулации за това, че водещите клубове на английския футбол са формирали отделна лига от Футболната лига, 22-та клуба, състезаващи се в Първа дивизия, масово се оттеглят от Футболната лига, образувайки ново топ- състезание: Висшата лига на ФА (The FA Premier League), контролирана от ФА, до голяма степен, за да се възползват от статута си на най-големите и най-богатите клубове в страната и да договорят по-печеливши телевизионни права.
Английските клубове отново печелят европейски турнири, откакто им е разрешено да се състезават след катастрофата в Хейзел, като първият английски отбор, спечелил Шампионската лига на УЕФА, е Манчестър Юнайтед през 1999 г.
Финалът през 2008 г. за първи път се играе между два английски отбора, Манчестър Юнайтед и Челси. Манчестър Юнайтед печели финала в Москва с дузпи след равенство 1:1.
В ранните години на Висшата лига рекордните трансферни суми в английския футбол са счупени многократно за сравнително кратък период от време и се повишават със скорост, едва сравнима дори с тази от края на 70-те години. Най-голямата трансферна сума, платена от английски клуб по време на ерата на Футболната лига, е £2,9 милиона, платени от Ливърпул за Дийн Сондърс през юли 1991 г. Националният рекорд е счупен следващото лято, когато Блекбърн Роувърс плаща £3,3 милиона за Алън Шиърър. Националният рекорд е счупен отново през юни 1993 г., когато Манчестър Юнайтед подписва с Рой Кийн за £3,75 милиона. След това Блекбърн като привлича 21-годишния нападател на Норич Сити Крис Сътън за £5 милиона. През 1995 г. Анди Коул пристига в Манчестър Юнайтед със сделка на стойност £7 милиона. След края на сезона Арсенал плаща £7,5 милиона на Интер Милано за холандския нападател Денис Бергкамп, Ливърпул плащи £8,5 милиона за нападателя на Нотингам Форест Стан Колимор. Година по-късно Алън Шиърър става най-скъпият играч не само в Англия, но и в света, когато напуска Блекбърн Роувърс, за да подпише с Нюкасъл Юнайтед в сделка за £15 милиона.
Клубовете от Висшата лига постигат все по-голям успех в привличането на чуждестранни играчи, особено след премахването на ограничението за играчи от ЕС в средата на 90-те години.
Въпреки доминацията на Манчестър Юнайтед през по-голямата част от ерата на Висшата лига, редица други клубове се радват на значителен успех от 1992 г. до 2022. Въпреки че Ливърпул не е печелил титла от 1990 -те спечелват още две Купи на Англия, четири Купи на Лигата, Купа на УЕФА и Европейска купа.
Редица клубове се преместват на нови стадиони, за да получат по-голям капацитет от началото на 21-ви век, особено водещите клубове в лигата и така привличат по-голямо търсене за билети от началото на 90-те години. Саутхемптън се премества на стадион “Сейнт Мери” през 2001 г. след повече от 100 години в The Dell, като техният нов стадион с 32 000 места побира повече от два пъти повече фенове. Лестър Сити се премести на стадион Уокърс (сега известен като стадион King Power) през 2002 г. след 111 години на Филбърт Стрийт. Манчестър Сити се премести на стадион Сити ъв Манчестър (построен за мачовете на Британската общност от предходната година) в началото на сезон 2003–04. Арсенал реши да построи стадион Емирейтс, който е завършен навреме за сезон 2006-07, като побира повече от 60 000 зрители. Уест Хем Юнайтед се премести от Болейн Граунд в Олимпийския стадион с капацитет 60 000 в края на сезон 2015–16.
Стадион Уембли (Wembley Stadium) – до средата на 90-те години на миналия век се планира обновяването или цялостна реконструкция на стадиона. Планът е стария стадион да бъде съборен и на негово място да се построен изцяло нов стадион с 90 000 места. Старият стадион е затворен през 2000 г., а новият стадион е открит 2007 г. с малко закъснение от планираното.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
