Крал Хартаканут (също изписван като Harthacnut или Hardicanute) е краткотраен, но забележителен владетел, който държи троновете както на Дания, така и на Англия в началото на 11 век. Неговото управление често се помни със своето бурно начало, кратка продължителност и значителни исторически последици за англосаксонските и викингските линии във Великобритания.
Хартаканут е роден около 1018 г. като син на крал Кнут Велики (King Cnut the Great) и Ема от Нормандия (Emma of Normandy). Неговото потекло е както англосаксонско, така и норвежко, което го маркира като значима фигура в скандинавските и английските политически пейзажи. Кнут е един от най-могъщите владетели на своето време, управляващ Англия, Дания, Норвегия и части от Швеция. Ема е дъщеря на херцог Ричард I от Нормандия (Duke Richard I of Normandy), което дава силни връзки на Хартаканут с нормандската линия. Тази смесица от английско и скандинавско наследство поставя Хартакануте в позиция на двойна лоялност и го превръща в символ на съюза между двата региона.
След смъртта на Кнут през 1035 г., Хартаканут е законният наследник на трона както в Дания, така и в Англия. Неговото наследяване обаче е изпълнено с усложнения. По време на смъртта на Кнут, Хартакануте е окупиран в Дания, защитавайки интересите си от потенциални заплахи. Междувременно в Англия тронът е претендиран от Харолд Харефут (Harold Harefoot), неговият полубрат, роден от Кнут и Елфгифу от Нортхемптън. Харолд завзема властта в Англия, оставяйки Хартаканут първоначално неспособен да претендира за английския трон на баща си поради политически предизвикателства и изискванията за управление на Дания.
Хартакануте е признат за крал на Дания след смъртта на Кнут, която той управлява през своето малолетие и ранна зряла възраст. Той работи за стабилизиране на управлението си, особено срещу заплахите от Норвегия при крал Магнус I, който се опитва да си върне норвежката територия от датския контрол. Фокусът на Harthacanute върху Дания забавя участието му в английските дела, където Harold Harefoot продължава да консолидира властта си, управлявайки Англия като де факто крал.
Майката на Хартаканут, кралица Ема, подкрепя претенциите му за английския трон и се противопоставя на управлението на Харолд. Тя събира поддръжници в Англия, но контролът на Харолд е твърд като е спечелил достатъчно влияние, за да бъде приет за крал в Англия до 1037 г. Хартаканут и Ема се опитват да укрепят позицията си от Дания, но това отделяне и съревноваващите се амбиции както в Дания, така и в Англия оставят английския трон извън обсега на Хартаканут за известно време.
Харолд Харефут управлява Англия до смъртта си през 1040 г. Неговата смърт отваря пътя на Хартакануте да претендира за трона без пряко предизвикателство. Хартаканут пристигна в Англия със силна военна сила и неговото наследство е общоприето без съпротива, което бележи началото на управлението му в Англия.
Управлението на Хартаканут над Англия е кратко и белязано от тежки данъци и суров стил на управление. Той се опитва да установи твърд контрол и да осигури позицията си чрез набиране на средства, отчасти чрез Danegeld – данък, който в миналото се използва за защита срещу викингски нападатели, но сега се използва за подкрепа на неговата администрация. Този данък и други налози са непопулярни както сред английските благородници, така и сред обикновените хора, което предизвиква значително недоволство.
Едно забележително събитие от неговото управление е ексхумацията и оскверняването на тялото на Харолд Харефут. Хартакануте нарежда останките на Харолд да бъдат изровени, обезглавени и хвърлени в блато, вероятно като политически акт, за да демонстрира пренебрежението си към неговия полубрат и да подчертае легитимността си като истински наследник на Кнут.
Управлението на Хартаканут внезапно е прекъснато, когато той умира през 1042 г., според сведенията по време на пиянство в Ламбет, Англия. Някои сведения предполагат, че той е починал от внезапен припадък, който може да е бил предизвикан от прекомерно пиене или основно здравословно състояние. Смъртта му на около 24-годишна възраст не оставя пряк наследник и смъртта му бележи края на линията на Кнут на английския трон.
След смъртта на Хартаканут тронът е предаден на Едуард Изповедника (Edward the Confessor), син на Ема от Нормандия и Етелред Неготовия (Æthelred the Unready). Наследяването от Едуард бележи завръщане към англосаксонската линия и поставя началото на значителни промени в английската история, което в крайна сметка води до Норманското завоевание (the Norman Conquest) през 1066 г.
Управлението на Хартаканут, макар и кратко, е забележително по няколко причини. Той представлява последната пряка връзка между датското и английското управление, завършвайки периода на влияние на викингите, който оформя английската политика от края на 10 век. Усилията му да стабилизира контрола над Дания и Англия подчертават трудностите при поддържането на двойна монархия разделяна от Северно море. Неговото управление също косвено поставя началото на евентуалния възход на норманите в Англия, тъй като Едуард Изповедникът, със своите нормански връзки благоприятства различна форма на континентално влияние в английската монархия.
Животът и царуването на Хартаканут илюстрират сложните взаимодействия между Скандинавия и Англия по време на променяща се динамика на властта. Смъртта му довежда до края на една ера и отваря пътя за англосаксонското възраждане при Едуард Изповедника, поставяйки Англия в нов курс, който ще завърши с последвалото норманско нашествие и дълбоките промени, които това донася в историята на страната.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
