Английският крал Хенри IV, който управлява от 1399 до 1413 г., е първият английски монарх от рода Ланкастър (the House of Lancaster). Роден на 15 април 1367 г. като Хенри Болингброк (Henry Bolingbroke), той е син на Джон Гонт (John of Gaunt), херцог на Ланкастър, и внук на крал Edward III. Управлението му е белязано от политически предизвикателства, бунтове и сложността на осигуряването на задържането на трона за неговата династия.
Хенри е роден сред благородници и израства в политическите тънкости на английския двор, спечелвайки рано репутация на умел рицар и военачалник. Неговият братовчед, крал Richard II, се възкачва на престола в млада възраст и Хенри става част от кръг от благородници, близки до него. Въпреки това, напрежението нараства между Ричард и различни фракции, включително Хенри, поради противоречивата политика на Ричард и предполагаемото му фаворизиране към определени благородници, което отчуждава други членове на аристокрацията.
Конфликтът на Хенри с Ричард ескалира, когато Ричард завладява владенията на Ланкастър след смъртта на бащата на Хенри през 1399 г. Принуден да отиде в изгнание, Хенри събира подкрепа във Франция и се завръща в Англия с малка сила. Много благородници се обединяват за неговата кауза, разочаровани от управлението на Ричард. Хенри завзема властта, твърдейки, че е негов дълг да поправи провалите на Ричард. Впоследствие Ричард е свален и хвърлен в затвора, а Хенри е коронясан като Хенри IV на 13 октомври 1399 г., отбелязвайки началото на династията Ланкастър.
Управлението на Хенри е обезпокоено от бунтове и съпротива, главно поради спорното му изкачване на власт и въпроси относно легитимността на неговото управление. Едно от основните въстания е водено от семейство Пърси (the Percy family), негови бивши съюзници, които подкрепят бунта му срещу Ричард II. Семейство Пърси, водено от Хенри „Хотспър“ Пърси (Henry “Hotspur” Percy), първоначално подкрепя Хенри, но скоро се разочарова от управлението му, особено по отношение на неизпълнените обещания и териториалните спорове. Този раздор достига кулминацията си в битката при Шрусбъри (the Battle of Shrewsbury) през 1403 г., в която силите на Хенри побеждават Хотспър, който е убит в битката. Размириците обаче продължават, тъй като други фракции се опитват да оспорят управлението му.
Хенри също се сблъсква с поредица от въстания, водени от уелския благородник Оуайн Глиндор (Owain Glyndŵr), който се самообявява за принц на Уелс и ръководи значителен бунт от 1400 г. нататък. Кампанията на Glyndŵr спечелва значителна подкрепа в Уелс и той успява да запази контрола над големи области от региона в продължение на няколко години. Въпреки многократните военни кампании, Хенри се бори да потисне този бунт, който остава заплаха през цялото му управление.
В допълнение към вътрешните вълнения, управлението на Хенри е белязано от дипломатически предизвикателства. Той се стреми да укрепи съюзите на Англия в Европа, особено чрез бракове и договори. За целта урежда дъщерите си да се омъжат за различни европейски кралски семейства, опитвайки се да създаде връзки, които да възпират чуждестранната намеса в английските дела. Заплахата от Франция обаче продължава и външната политика на Хенри е до голяма степен отбранителна, предвид нестабилността у дома.
Здравето на Хенри започва да се влошава през последната част от управлението му, страдайки от поредица от мистериозни заболявания, за които се смята, че са форма на тежко кожно заболяване, вероятно проказа или друго хронично заболяване. Здравословните му проблеми възпрепятстват способността му да управлява ефективно и той делегира повече отговорности на най-големия си син Хенри, принц на Уелс (бъдещият Henry V), който на практика действа като регент вместо баща си.
Въпреки здравословните си проблеми, Хенри прави опити да стабилизира царството, особено чрез правни реформи и усилия за подобряване на управлението. Той се съсредоточи върху създаването на по-централизирана система на администрация, ограничаване на властта на свръхмогъщи поданици и разглеждане на оплакванията от местните общности. Усилията му обаче често са засенчвани от продължаващите бунтове и обтегнатите му отношения с парламента, който понякога се съпротивлява на усилията му да налага данъци за финансиране на военни кампании.
Крал Хенри IV умира на 20 март 1413 г. в Уестминстърското абатство (Westminster Abbey). Той е погребан в катедралата в Кентърбъри (Canterbury Cathedral), която е избрал за последното си място за почивка, вероятно за да свърже наследството си със Свети Томас Бекет (St. Thomas Becket), архиепископът мъченик и фигура на религиозна преданост. Управлението на Хенри IV е ключов период в английската история, отбелязвайки преход в отношенията на монархията с парламента и подготвяйки сцената за Войните на розите (the Wars of the Roses), поредица от династични конфликти между родовете Ланкастър и Йорк през следващия век.
Въпреки че управлението му е изпълнено с предизвикателства, Хенри IV полага основите на династията Ланкастър, която синът му Хенри V ще укрепи. Възкачването на Хенри IV на трона повдига въпроси относно кралството и легитимността, теми, които ще отекнат в цялата английска история.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
