Лорънс Кер Оливие, барон Оливие (1907 – 1989) е английски актьор и режисьор, който, заедно със своите съвременници Ралф Ричардсън и Джон Гилгуд, е един от триото актьори, които доминира на британската сцена от средата на 20 век. През цялата си кариера той също работи във филми, изигравайки повече от петдесет роли в киното. В края на кариерата си той има значителен успех и в телевизионни роли.
Семейството му нямаше театрални връзки, но бащата на Оливие, свещеник, реши, че синът му трябва да стане актьор. След като посещава драматично училище в Лондон, Оливие учи занаята си в поредица от актьорски работи в края на 20-те години. През 1930 г. той постига първия си важен успех в Уест Енд в „Частен живот“ на Ноел Кауърд и се появява в първия си филм. През 1935 г. той играе в известна продукция на Ромео и Жулиета заедно с Гилгуд и Пеги Ашкрофт и до края на десетилетието той е утвърдена звезда. През 40-те години на миналия век, заедно с Ричардсън и Джон Бърел, Оливие е съдиректор на Old Vic, изграждайки я във високо уважавана компания. Там най-прочутите му роли включват Ричард III от Шекспир и Едип от Софокъл. През 50-те години на миналия век Оливие е независим актьор-мениджър, но сценичната му кариера е в застой, докато не се присъединява към авангардната Английска сценична компания през 1957 г., за да изиграе главната роля в The Entertainer, роля, която по-късно играе във филм. От 1963 г. до 1973 г. той е директор-основател на Британския национален театър, ръководейки местна компания, която отглежда много бъдещи звезди. Неговите собствени роли там включват главната роля в Отело (1965) и Шайлок във Венецианския търговец (1970).
Сред филмите на Оливие са Wuthering Heights (1939), Rebecca (1940) и трилогия от филми на Шекспир като актьор/режисьор: Хенри V (1944), Хамлет (1948) и Ричард III (1955). По-късните му филми включват Спартак (1960), Обувките на рибаря (1968), Слейт (1972), Маратонец (1976) и Момчетата от Бразилия (1978). Неговите телевизионни изяви включват адаптация на The Moon and Sixpence (1960), Long Day’s Journey into Night (1973), Love Among the Ruins (1975), Cat on a Hot Tin Roof (1976), Brideshead Revisited (1981) и King Lear (1983).
Отличията на Оливие включват рицарско звание (1947 г.), доживотно звание на първенство (1970 г.) и Орден за заслуги (1981 г.). За работата си на екрана той получава четири награди “Оскар”, две филмови награди на Британската академия, пет награди “Еми” и три награди “Златен глобус”. Най-голямата аудитория на Националния театър е кръстена в негова чест и той е отбелязан в наградите “Лорънс Оливие”, които се дават ежегодно от Обществото на Лондонския театър. Той е бил женен три пъти, за актрисите Джил Езмънд от 1930 до 1940 г., Вивиен Лий от 1940 до 1960 г. и Джоан Плоурайт от 1961 г. до смъртта си.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
