The Rolling Stones са английска рок група, създадена в Лондон през 1962 г. Активни в продължение на шест десетилетия, те са една от най-популярните и устойчиви групи на рок ерата. В началото на 60-те години Rolling Stones са пионери в суровия, по-тежък звук, който определя хард рока. Първият им стабилен състав се състои от вокалиста Мик Джагър, мултиинструменталиста Брайън Джоунс, китариста Кийт Ричардс, басиста Бил Уайман и барабаниста Чарли Уотс. През годините на тяхното формиране Джоунс е основният лидер: той събира групата, дава и име и управлява звука и образа им. След като Andrew Loog Oldham става мениджър на групата през 1963 г., той ги насърчава да пишат свои собствени песни. Джагър и Ричардс стават основната творческа сила зад групата, отчуждавайки Джоунс, който е развил пристрастяване към наркотиците, което пречи на способността му да допринася смислено.
Вкоренени в блуса и ранния рокендрол, Ролинг Стоунс започват да свирят кавъри и са в челните редици на британската инвазия през 1964 г., като също са идентифицирани с младежката и бунтарска контракултура от 60-те години на миналия век. След това постигат по-голям успех със собствения си материал като “(I Can’t Get No) Satisfaction” (1965), “Get Off of My Cloud” (1965) и “Paint It Black” (1966) стават международни хитове номер 1.
Aftermath (1966) – техният първи изцяло оригинален албум – се смята за най-важният от формиращите им записи. През 1967 г. те имат двустранния хит “Ruby Tuesday”/”Let’s Spend the Night Together” и експериментират с психеделичен рок на Their Satanic Majesties Request.
Те се завръщат към своите ритъм енд блус корени с такива хитове като “Jumpin’ Jack Flash” (1968) и “Honky Tonk Women” (1969) и албуми като Beggars Banquet (1968), включващ “Sympathy for the Devil” и Let It Bleed (1969), включващ “You Can’t Always Get What You Want” и “Gimme Shelter”. Let It Bleed е първият от петте последователни албума номер 1 в Обединеното кралство.
Джоунс напуска групата малко преди смъртта си през 1969 г., като е заменен от китариста Мик Тейлър. През същата година те са представени за първи път на сцената като „Най-великата рокендрол група в света“. Sticky Fingers (1971), който дава “Brown Sugar” и включва първото използване на тяхното лого на езика и устните, е първият им от осем последователни студийни албума номер 1 в САЩ. Exile on Main St. (1972), включващ “Tumbling Dice” и Goats Head Soup (1973), давайки хитовата балада “Angie”, също са бестселъри.
Тейлър е заменен от Рони Ууд през 1974 г. Групата продължава да издава успешни албуми, включително двата им най-продавани: Some Girls (1978), включващ “Miss You”; и Tattoo You (1981), включващ “Start Me Up”. Steel Wheels (1989) е смятан за завръщащ се албум и е последван от Voodoo Lounge (1994), албум номер едно в света. И двете издания са популяризирани от големи обиколки на стадиони и арени, тъй като Stones продължават да са огромна концертна атракция; до 2007 г. те имат четири от петте най-печеливши концертни турнета на всички времена.
От напускането на Уаймън през 1993 г. до смъртта на Уотс през 2021 г., групата продължава като четиричленно ядро, като Дарил Джоунс свири на бас по време на турнето и в повечето студийни записи. Албумът им от 2016 г., Blue & Lonesome, става дванадесетият им албум номер едно в Обединеното кралство.
Приблизителните продажби на записи на Rolling Stones от 200 милиона ги правят едни от най-продаваните музикални изпълнители на всички времена. Групата е носител на три награди Грами и награда Грами за цялостно творчество. Те са въведени в Залата на славата на рокендрола през 1989 г. и в Музикалната зала на славата на Обединеното кралство през 2004 г. Списание Billboard и Rolling Stone класираха групата като една от най-великите на всички времена.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
