Социално-икономическите различия в Англия са толкова дълбоки, че често разделят не само градове и региони, но и отделни улици в рамките на един и същ квартал. На няколкостотин метра разстояние могат да съществуват два напълно различни свята – в единия децата растат с достъп до добри училища, зелени площи и сигурна среда, а в другия семействата се борят ежедневно с ниски доходи, пренаселени жилища и хронична несигурност. Именно тези фини, но тежки граници правят измерването на лишенията ключово условие за всяка смислена социална политика.
През 2025 г. британското правителство публикува най-новата версия на English indices of deprivation – Indices of Deprivation 2025 (IoD25), в чиято сърцевина стои Index of Multiple Deprivation 2025 (IMD25). Това е официалният инструмент, с който държавата класира 33 755 малки териториални единици в Англия според степента на лишеност, като комбинира данни за доходи, заетост, образование, здраве, престъпност, достъп до жилища и услуги и жизнена среда. Актуализацията от 2025 г. обновява предходния индекс от 2019 г. и вече се превръща в референтна рамка за разпределяне на ресурси, за планиране на политики и за оценка на това доколко обещанията за „levelling up“ реално достигат до най-уязвимите общности.
Новото издание на индексите идва в момент, в който общественото напрежение около неравенствата се засилва. Данните за 2025 г. показват, че райони като крайбрежното селище Jaywick в Есекс отново попадат на дъното на класацията, докато редица части на Лондон отбелязват драматично задълбочаване на детската бедност въпреки външния образ на „богата столица“. В същото време новата методология, която по-силно отчита цената на жилищата, пренарежда картата на лишенията и извежда напред и привидно „проспериращи“ райони в южна Англия, където високите наеми и разходи за живот подкопават реалното благосъстояние на домакинствата.
Благодарение на онлайн инструменти като Local Deprivation Explorer, всеки жител на Англия вече може да въведе своя пощенски код и да види къде точно се нарежда неговият квартал в националната картина на лишенията, да сравнява различни райони и да проследява промените във времето. Това превръща иначе сложната статистика в жив, конкретен ресурс: вместо абстрактни проценти, човек вижда собствената си улица върху картата. В следващите раздели статията разглежда в дълбочина какво измерват индексите, как възникват, как работят на териториално ниво и защо IMD25 се превръща в ключ към разбирането на съвременна Англия.
I. Какво измерват индексите на лишенията и защо това има значение
Социалната неравнопоставеност като скрита инфраструктура
Социалната неравнопоставеност в Англия функционира като вид скрита инфраструктура, която не се вижда на пръв поглед, но определя почти всичко – от това колко е вероятно човек да завърши университет, до това с каква вероятност ще развие хронично заболяване или ще стане жертва на престъпление. Индексите на лишенията целят да уловят именно тази невидима структура, като измерват не отделни индивидуални съдби, а концентрацията на неблагоприятни условия в малки географски райони. В основата стои разбирането, че бедността не е само липса на пари, а комбинация от по-широки лишения: недостатъчен достъп до качествено образование, ограничени възможности за работа, лошо здраве, несигурни жилища, опасна среда и отсъствие на услуги. Когато тези фактори се наслагват пространствено, те образуват „джобове“ на многомерна лишеност, в които за поколения напред възможностите за социална мобилност са силно стеснени. Именно тук индексите играят ролята на диагностичен инструмент: те показват къде се концентрира тази невидима инфраструктура на неблагоприятност и как тя се променя във времето. По този начин статистиката престава да бъде суха таблица с числа и се превръща в карта на рисковете и потенциалите, която може да насочва политики, обществени дебати и индивидуални избори. Без подобен инструмент държавата действа почти на сляпо: инвестициите, социалните програми и инфраструктурните проекти често се насочват по политически или традиционни линии, а не там, където нуждата е обективно най-голяма.
Индексите като мост между статистика и реален живот
Индексите на лишенията изграждат мост между света на статистиката и ежедневния опит на хората, защото превеждат сложни, многопосочни данни на езика на конкретни места. Вместо абстрактно да се говори за „бедност“, IMD25 позволява да се каже, че даден малък квартал в Blackpool или Jaywick е в най-бедните един, пет или десет процента от всички 33 755 райони в Англия, и да се види точно по кои измерения ситуацията е най-тежка. За жителите това знание дава контекст: когато човек се сблъсква с липса на местни услуги, пренаселени училища или дълги списъци за чакане в болници, индексът показва, че проблемът не е лична вина или „лош късмет“, а част от структурна картина. За местните власти индексът се превръща в аргумент пред централното правителство при кандидатстване за допълнителни средства и програми. За изследователи и журналисти той е отправна точка за разкриване на дълбоки тенденции – например как съчетанието от скъпи жилища и замразени доходи изтласква цели групи в невидима бедност, дори в иначе „престижни“ райони. А за отделните граждани индексът често се превръща в инструмент при избор на място за живеене, училище за децата или дори при оценка на дългосрочните перспективи за семейството. Така IMD25 постепенно излиза от рамките на експертната употреба и заживява като част от публичния разговор за това що е справедливост в съвременното британско общество.
II. Историческо развитие на индексите на лишенията в Англия
Раждане на концепцията за многомерна лишеност
В края на XX век британската държава започва постепенно да осъзнава, че традиционните икономически показатели, като безработица или средни доходи, не улавят напълно реалността на бедността. През 2000 г. тя публикува първата национална версия на English indices of deprivation, която въвежда идеята за многомерна лишеност: вместо да се гледа само дали хората имат работа или не, се комбинират десетки индикатори, свързани със здраве, образование, жилища, престъпност и достъп до услуги. Така се създава нов език за описване на неравенствата, в който географията се слива със социалната структура. Концепцията се оказва изключително продуктивна и бързо започва да се използва в градоустройство, здравна политика, образование и социални услуги. Всяка следваща версия на индексите – през 2004, 2007, 2010, 2015 и 2019 г. – надгражда предходната, добавя по-прецизни данни, усъвършенствани индикатори и по-съвършени методи за комбиниране на информацията. В този процес Англия постепенно се превръща в един от глобалните референтни примери за това как една държава систематично измерва и картографира лишенията, за да насочва политики. Историческият контекст е важен: индексите възникват не в празно пространство, а като отговор на нарастващата критика, че общите икономически успехи маскират дълбоки локални неравенства, особено в бивши индустриални центрове и крайбрежни градове, изпаднали в дългосрочен упадък след затваряне на фабрики, мини и пристанища.
От първите индекси до IMD25
През 2019 г. се публикува версията на English indices of deprivation, която се използва широко в началото на 20-те години, докато подготовката за следващата актуализация върви в сянка. Периодът между 2019 и 2025 г. обаче е белязан от дълбоки шокове – пандемия, енергийна криза, скок в разходите за живот и значителни промени на пазара на труда. Когато през октомври 2025 г. правителството публикува English indices of deprivation 2025, новата версия не просто актуализира цифри, а отразява трансформиран социален пейзаж. В IoD25 се запазва рамката на седемте домейна, но се прецизират индикаторите и тежестите, особено по отношение на жилищните разходи и достъпа до услуги, което води до видимо пренареждане на класацията. В същото време държавата се стреми да осигури приемственост, за да може да се сравняват тенденции във времето: методологията продължава да стъпва на същата концептуална основа като индексите от 2000, 2004, 2007, 2010, 2015 и 2019 г., за да позволи анализ на дългосрочни процеси. IMD25 така се превръща едновременно в огледало на настоящия момент и в поредна снимка от дълъг филм, в който се вижда как определени райони почти постоянно остават в най-бедните проценти, а други постепенно излизат от хронична лишеност. Именно тази историческа перспектива позволява да се говори за „заклещени“ общности, в които структурните бариери се възпроизвеждат поколение след поколение, и за „движещи се“ райони, които успяват да се възползват от инвестиции, регенерация и нови икономически модели.
III. Териториалната единица LSOA: как държавата „нарязва“ пространството
Защо улицата е по-важна от града
Ключова особеност на английските индекси на лишенията е, че те не работят на ниво град, област или регион, а на ниво малки териториални единици, наречени Lower Layer Super Output Areas (LSOA). Всяка LSOA обхваща обикновено между 1000 и 3000 жители, със средно около 1500 души, което означава, че често става дума за няколко улици, малък жилищен комплекс или компактна група от къщи. Този подход е решаващ, защото позволява да се видят контрасти, които изчезват, когато се работи на по-едро ниво. Един град може да изглежда „средно добре“, но в него да съществуват LSOA, които са в най-бедните 1% за Англия, редом с LSOA в най-богатите 10%. Когато държавата измерва лишенията на това фино ниво, тя признава, че социалната реалност не следва административните граници. Това има и политически последствия: местните власти и депутати вече не могат да се скриват зад средни стойности, защото индексите поставят в центъра конкретните „горещи точки“ на бедност и лишеност. За жителите това означава, че собствената им улица не се разтваря в статистиката на цялата община, а се вижда като отделна единица на картата. Така понятието „лош квартал“ престава да бъде стереотип и се превръща в измерим факт, подкрепен с данни за доходи, здраве, престъпност и образование. За изследователите тази финна „нарезка“ на пространството позволява да се анализират процеси като джентрификация, деградация на жилищни зони, миграционни потоци и промяна в социалния профил на градовете с много по-голяма точност, отколкото ако се гледа само общото ниво на лишения за цял град или област.
Как 33 755 квартала се превръщат в карта на риска
Когато всички 33 755 LSOA в Англия се подредят по степен на лишеност, се получава своеобразна „стълбица“ от най-лишения до най-привилегирования район. IMD25 присвоява ранг на всяка LSOA – ранг 1 означава най-лишен район в страната, а последният ранг посочва най-малко лишената зона. Въвеждането на Local Deprivation Explorer превръща тази стълбица в интерактивна карта, в която всеки може да приближи до нивото на отделен квартал, да въведе пощенски код и да види позицията на своя район в националното разпределение. От гледна точка на държавната политика тази карта функционира като инструмент за управление на риска: тя показва къде е по-вероятно да се концентрират здравни кризи, училищни провали, престъпност или жилищни проблеми. За местните власти картата служи като основа за планиране на услуги – от разполагане на здравни центрове и социални служби, до проектиране на транспортни връзки и културни пространства. На национално ниво пък тя позволява да се види дали политиката на „levelling up“ реално приближава показателите на най-бедните райони към националната средна стойност или разривът остава непроменен. Не на последно място, карта на риска в този вид има и морално измерение: тя прави невъзможно да се игнорират териториите, които от десетилетия стоят в дъното на класацията, защото техните рангове стават публично видими и лесно цитируеми, както в медиите, така и в политическите дебати.
IV. Индексът на множествената лишеност IMD25: седем домейна, една обща картина
Седемте измерения на лишеността (deprivation)
IMD25 комбинира седем основни домейна, за да създаде една обща оценка за многомерна лишеност в дадена LSOA, като всяко измерение улавя различен аспект на социалната реалност. Домейнът за доходи обхваща дела на хората с ниски доходи и на тези, които разчитат на социални помощи, и показва до каква степен домакинствата могат да покриват базови нужди. Домейнът за заетост измерва колко хора са извън пазара на труда поради безработица или дългосрочна неработоспособност и показва доколко районът предлага реални възможности за работа. Образованието, уменията и обучението включват индикатори за успеваемост на учениците, ниво на квалификация сред възрастните и участие в по-нататъшно обучение, което показва доколко даден район подготвя своите жители за икономиката на бъдещето. Домейнът за здраве и увреждания включва показатели за смъртност, хронични заболявания и психично здраве и така отразява натрупаните ефекти от бедността върху телата и умовете на хората. Престъпността се измерва чрез регистрирани престъпления срещу личността и собствеността и показва доколко средата е безопасна за живеене. Домейнът за бариери пред жилищата и услугите улавя трудността да се осигури адекватно жилище и да се стигне до ключови услуги, като здравни центрове, магазини и училища. Накрая, жизнената среда включва фактори като качеството на въздуха, условията на жилищния фонд и външната среда, които оформят ежедневното качество на живот. Заедно тези домейни конструират сложен, многопластов образ: един район може да се представя относително добре по отношение на престъпност, но изключително зле по отношение на доходи и здраве, или обратно, което позволява много по-нюансиран анализ от простото етикетиране „богат“ или „беден“.
Защо IMD25 измерва относителна, а не абсолютна бедност
IMD25 не измерва колко бедни са хората в абсолютен смисъл, а колко лишен е един район спрямо другите райони в Англия. Това означава, че индексът работи с относителни рангове: винаги ще има LSOA, които попадат в най-бедните 10%, и други в най-богатите 10%, дори ако общото ниво на жизнен стандарт в страната се подобрява или влошава. Този подход има своите силни страни и ограничения. От една страна, той позволява ясно да се посочат „най-засегнатите“ райони, в които ресурсите трябва да се концентрират приоритетно, и да се проследи дали дадено място излиза от дъното на класацията в дългосрочен план. От друга страна, относителният характер на индекса означава, че той не казва директно дали бедността в страната като цяло намалява или се увеличава, а само как е разпределена в пространството. Затова IMD25 винаги се използва в комбинация с други показатели – например данни за доходите на домакинствата, цените на жилищата, инфлацията и нивото на социалните трансфери. В контекста на 2025 г. това разграничение става особено важно, защото голяма част от дебата около новите индекси се концентрира върху факта, че по-силното отчитане на жилищните разходи „избутва“ нагоре по стълбицата на лишеността редица райони в югоизточна Англия и Лондон, които традиционно не се възприемат като бедни, докато някои северни и индустриални общности, макар и все още много лишени, относително „изгубват“ позиции. Така IMD25 се оказва не просто технически инструмент, а арена на политически и морален спор за това как изглежда справедливото разпределение на ресурсите в една силно поляризирана страна.
V. География на лишенията: регионални модели и техните исторически корени
Северът и индустриалното наследство
В северните части на Англия географията на лишенията често следва следите на индустриалната революция. Райони, които някога се издигат като сърце на британската тежка индустрия — въгледобив, стоманодобив, корабостроене, машиностроене — през втората половина на XX век преминават през катастрофално бърза деиндустриализация. Градове като Middlesbrough, Hartlepool, Sunderland и части от Greater Manchester се сблъскват със затварянето на заводи, масови съкращения, срив на заплатите и миграция на младото население към южната част на страната. Когато индустрията рухва, тя оставя след себе си не само празни фабрики, но и разкъсана социална тъкан: цели квартали, строени за работници, се превръщат в изолирани територии, където безработицата се превръща в междупоколенска норма. В такива райони IMD25 улавя натрупаната структурна уязвимост: ниски нива на продължително образование, високи нива на хронични заболявания, ограничени възможности за работа и ниска продължителност на живота. В сегашното историческо време тези процеси не изглеждат като завършена глава от миналото, а като продължаваща реалност, в която икономическият преход така и не създава достатъчно нови и качествени работни места, за да замести загубените индустриални центрове. Така индустриалното наследство продължава да определя социалната карта на северна Англия, дори поколения след края на фабричната епоха.
Крайбрежните градове и „забравените“ туристически икономики
Лишенията по английското крайбрежие представляват особен феномен в IMD25. Градове като Blackpool, Hastings, Great Yarmouth и Skegness се раждат като процъфтяващи туристически центрове през XIX и началото на XX век. Но с навлизането на евтините въздушни пътувания и масовия туризъм към Южна Европа техният икономически модел започва да се разпада. Хотели и boarding houses, които някога приемат хиляди посетители, постепенно се превръщат в нискобюджетни жилища, често настаняващи уязвими групи, хора с ниски доходи и семейства, настанявани от местните власти поради липса на алтернативи. Така в крайбрежните градове възниква специфична форма на пространствена концентрация на бедност, в която старата курортна инфраструктура се превръща в жилищен фонд за най-уязвимите. В този контекст IMD25 улавя изключително високите нива на хронична безработица, слабите образователни резултати и тежките здравни проблеми, характерни за райони като Blackpool, който последователно присъства в най-ниските рангове на индекса. Крайбрежните райони често страдат и от географска изолация — инфраструктурата е по-слаба, достъпът до големи градски центрове е затруднен, а зависимостта от сезонен труд създава нестабилност, която IMD25 улавя особено ясно в домейна за заетост. В съвременната перспектива крайбрежието на Англия се превръща в огледало на социалната криза: то показва как икономическият модел на един минал век продължава да се разпада пред очите ни, оставяйки цели общности в състояние на хронична уязвимост.
Югът между привидния просперитет и скритата лишеност
Южна Англия традиционно се възприема като по-просперираща част от страната, но IMD25 разкрива една по-сложна картина. В райони като Kent, Essex, Sussex и дори части от Hampshire се наблюдава феноменът на „скритата бедност“, при която високите доходи на регионално ниво маскират огромни вътрешни контрасти. Прекомерно високите разходи за жилища, съчетани с ниско увеличение на реалните доходи, поставят много домакинства в положение, в което статистически не са бедни, но практически живеят в лишение. Тези тенденции водят до това, че IMD25 позиционира редица LSOA от южното крайбрежие и вътрешността на югоизточна Англия в групата на най-засегнатите райони в домейните „Жилища и услуги“ и „Доходи“. По този начин индексът показва, че просперитетът в юга е неравномерно разпределен и че зад фасадата на спокойни, зелени градчета често стоят дълбоко вкоренени трудности, свързани с достъпността на жилища, транспорт и местни услуги.
VI. Примери от IMD25: райони, които оформят дебата за неравенствата
Jaywick – символът на английската лишеност
Jaywick се превръща в емблематичен пример за многомерна лишеност. Селището, първоначално проектирано като курорт с евтини ваканционни домове през 30-те години на XX век, постепенно се превръща в постоянно населено място, лишено от модерна инфраструктура. Улиците му често са без тротоари, канализацията е недостатъчна, наводненията са редовни, а голяма част от жилищата са остарели и енергийно неефективни. В IMD25 Jaywick последователно попада в най-бедните 1% по почти всички домейни – доходи, заетост, здраве и жилищни условия. Жителите живеят в условия на социална изолация, ограничен достъп до работа и висока зависимост от социални помощи. В сегашното историческо време селището не просто „остава“ бедно, а функционира като концентрирана зона на структурна маргинализация. Jaywick става част от политическия дебат, защото повдига въпроса за това как една страна с голямо богатство допуска съществуването на райони, които видимо не отговарят на минимален стандарт на жизнена среда. Индексът не просто документира това състояние — той го поставя в рамка, която не може да бъде игнорирана.
Blackpool – крайбрежният град, който се превръща в огледало на националните проблеми
Blackpool е едно от най-проблемните места в Англия според IMD25. В него се концентрират най-голям брой LSOA в най-ниските 10%, като специфичната комбинация от жилищни, икономически и здравни фактори го превръща в хронично лишен град. Някога символ на работническия отдих и евтиния туризъм, Blackpool днес се характеризира с масово пренаселени boarding houses, които се използват като социални жилища, високи нива на зависимост от помощи, сериозни здравни неравенства и висока степен на престъпност. В IMD25 Blackpool е пример за това как един цял град може да се задържи в най-ниските рангове поради липса на стабилен икономически модел. В съвременния контекст Blackpool функционира като лаборатория на провала на британската политика за „levelling up“, защото остава в същите позиции въпреки десетилетия обещания за инвестиции и регионално възраждане. Географията на лишенията тук е толкова ясно очертана, че всяка политика, която не включва радикално преструктуриране на жилищната база и работните възможности, изглежда обречена на неуспех.
Лондон – град на крайности, улавяни от най-прецизната статистика
Лондон е уникален случай в IMD25, защото представлява едновременно най-богатият и един от най-неравните райони в Европа. Докато части от Kensington или Westminster попадат в най-богатите 1% според различни домейни, квартали в Tower Hamlets, Newham и Barking & Dagenham са в най-бедните 5% по доходи, жилищни условия и здраве. Метростанция до метростанция може да означава разлика от 10–15 години в очакваната продължителност на живота. IMD25 улавя и ефекта от жилищната криза: за много лондончани дори среден доход не е достатъчен, за да не попаднат в показателя за жилищна лишеност. В сегашното историческо време Лондон се превръща в образец за това как неравенството може да се разгръща в рамките на един и същ град; IMD25 показва тези контрасти с такава яснота, че те са неразделна част от политическия дебат за бъдещето на столицата. Столицата демонстрира и сложното взаимодействие между миграция, трудов пазар, растящи разходи за живот и социални политики, което превръща IMD25 в инструмент за анализ на динамична, постоянно променяща се социална среда.
VII. Политики, финансиране и ролята на IMD25 в решенията на държавата
Индексът като основа за разпределяне на ресурси
IMD25 не е просто статистика — той служи като директно основание за разпределяне на значителни финансови ресурси. Държавни програми в областта на здравеопазването, образованието, социалната подкрепа, инфраструктурното обновяване и престъпността често използват ранговете на LSOA, за да определят кои райони са с най-голяма нужда от инвестиции. Много общини получават допълнително финансиране за училища или здравни центрове единствено защото са класирани в определен процент от най-лишените райони. В съвременната икономическа реалност, в която публичните бюджети са под натиск, IMD25 се превръща в инструмент за приоритизация: той дава обективна основа да се каже къде всеки паунд може да има най-голямо въздействие. Това е особено важно в контекста на следкризисните политики след пандемията, когато много общини се сблъскват с увеличени разходи и намалени приходи. Индексът позволява ресурсите да се насочат към най-уязвимите, като същевременно предоставя прозрачност – обществото може да види защо даден район получава по-голяма подкрепа от друг.
IMD25 и политиката на „levelling up“
Политиката на „levelling up“, обявена като национален проект за намаляване на регионалните различия, по дефиниция се опира на индексите на лишенията. IMD25 се използва, за да се идентифицират най-нуждаещите се райони, да се определят целеви инвестиции и да се оценява напредъкът. Но тук възниква парадокс: докато правителството заявява, че иска да „изравни“ страната, данните от IMD25 показват, че в редица ключови райони — най-вече в северна Англия и по крайбрежието — лишенията остават дълбоки и устойчиви. Така индексите се превръщат не само в инструмент за планиране, но и в мярка за провал или успех на политиката. В сегашното историческо време IMD25 очертава напрежението между политически обещания и реални резултати. Той прави видима пропастта между регионите, като показва, че напредъкът е неравномерен и че много райони остават „заклещени“ в същите рангове въпреки усилия за трансформация. Така индексът придобива и политическо значение: той се цитира в парламентарни дебати, в медийни анализи и в научната литература като обективно доказателство за дълбоки структурни проблеми, които не могат да бъдат решени само с краткосрочни субсидии или единични проекти.
VIII. Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия: четири системи, една територия
Защо IMD25 се отнася само за Англия
IMD25 е инструмент, създаден от правителството на Англия и отразява административната и статистическата структура на страната. Въпреки че Англия е част от Обединеното кралство, всяка от четирите национални единици има собствен модел за измерване на лишенията. Причината е, че децентрализираните правителства на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия сами определят своите политики в областта на здравеопазването, образованието, социалните услуги и местното развитие. Затова IMD25 отразява специфичните особености на английската система: LSOA, домейни, индикатори и методология, които нямат директни еквиваленти в останалите части на UK.
Сравнение със системите на останалите страни
Шотландия използва SIMD (Scottish Index of Multiple Deprivation), който работи с „Data Zones“, различни по мащаб и характеристика от английските LSOA. Уелс използва WIMD (Welsh Index of Multiple Deprivation), който поставя различни акценти върху жилищните и селските лишения, тъй като Уелс има по-големи селски райони. Северна Ирландия прилага NIMDM (Northern Ireland Multiple Deprivation Measure), съобразена с особеностите на местните общини и демографската структура. Макар тези индекси да са концептуално сходни, те не са взаимнозаменяеми и не позволяват директни сравнения между държавите в UK. Това създава една особеност: когато се говори за „най-бедните райони в UK“, обикновено се има предвид Англия, тъй като нейният IMD е най-цитиран. На практика обаче картината на лишенията е по-богата и по-разнородна, а реалното сравнение между отделните държави изисква внимателна интерпретация на методологиите.
Индексите на лишенията в Англия се утвърждават като един от най-важните инструменти за разбиране на съвременните неравенства, защото превеждат абстрактните понятия „бедност“, „уязвимост“ и „липса на възможности“ на езика на конкретни места, улици и квартали. В сегашното историческо време IMD25 показва, че географията на лишенията не е просто случайна мозайка, а резултат от дълги исторически процеси – деиндустриализация, разпад на традиционни икономики, пренебрегване на цели региони и силно неравномерни инвестиции. Северните индустриални градове, крайбрежните курорти в упадък и поляризираният Лондон се превръщат в образи на една страна, в която пространството разпределя шансовете за достоен живот толкова силно, колкото и индивидуалните усилия. Индексите правят видимо това, което иначе остава скрито: че две деца, родени на няколко автобусни спирки разстояние, имат коренно различни перспективи по отношение на образование, здраве, доходи и продължителност на живота, и че тези различия се възпроизвеждат поколение след поколение, ако не бъдат съзнателно адресирани.
В същото време IMD25 не остава затворен в света на експертите, а излиза в публичното пространство чрез инструменти като Local Deprivation Explorer, които позволяват на всеки жител да провери „колко богата или бедна е неговата улица“. Така статистиката се превръща в ресурс за гражданско самоосъзнаване и за местен активизъм: общности използват данните, за да изискват по-справедливо финансиране, да аргументират нуждата от нови услуги, да планират кампании и да изграждат коалиции за промяна. Индексите сами по себе си не решават нищо – те не строят болници, не отварят работни места и не повишават заплати, – но осигуряват картата, без която всяка политика се лута между обещания и импровизации. В сегашния момент именно това знание за пространствените неравенства се превръща в изпитание за политическата воля: дали IMD25 ще остане просто огледало на една дълбоко разделена страна, или ще се използва като отправна точка за последователни, дългосрочни усилия за реално „изравняване“ на възможностите между различните части на Англия.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
