Magna Carta Libertatum (средновековен латински за „Велика харта на свободите“), обикновено наричана Магна Харта (също Магна Харта; „Велика харта“), е кралска харта на правата, договорени от крал Джон на Англия в Рънимид, близо до Уиндзор, на 15 юни 1215 г. Първоначално съставена от архиепископа на Кентърбъри, кардинал Стивън Лангтън, за сключване на мир между непопулярния крал и група бунтовнически барони, той обещава защита на църковните права, защита за бароните от незаконно лишаване от свобода, достъп до бързо правосъдие и ограничения върху феодалните плащания към Короната, които да се прилагат чрез съвет от 25 барони. Нито една от страните не застана зад ангажиментите си и хартата е анулирана от папа Инокентий III, което довежда до Първата баронска война.
След смъртта на Джон, регентското правителство на малкия му син, Хенри III, преиздава документа през 1216 г., лишен от част от по-радикалното му съдържание, в неуспешен опит да изгради политическа подкрепа за своята кауза. В края на войната през 1217 г. той е част от мирния договор, договорен в Ламбет, където документът получава името „Магна Харта“, за да се разграничи от по-малката Харта на гората, която е издадена по същото време. Поради липса на средства в хазната, Хенри преиздал хартата отново през 1225 г. в замяна на отпускане на нови данъци.
Синът му, Едуард I, повтаря упражнението през 1297 г., като този път го потвърждава като част от законите на Англия. Хартата става част от английския политически живот и обикновено се подновява от всеки монарх на свой ред, въпреки че с течение на времето новосъздаденият парламент на Англия приема нови закони и тя губи все по-голяма част от практическото си значение.
В края на 16 век интересът към Магна Харта нараства. Юристи и историци по онова време вярват, че има древна английска конституция, датираща от дните на англосаксонците, която защитава индивидуалните английски свободи. Те твърдяли, че норманското нашествие от 1066 г. е отхвърлило тези права и че Магна Харта е била популярен опит за възстановяването им, превръщайки хартата в основа за съвременните правомощия на парламента и правни принципи като habeas corpus. Въпреки че този исторически разказ е силно погрешен, юристи като сър Едуард Коук използват широко Магна Харта в началото на 17 век, аргументирайки се срещу божественото право на кралете. Както Джеймс I, така и неговият син Чарлз I се опитват да потиснат дискусията за Магна Харта. Политическият мит за Магна Харта и нейната защита на древните лични свободи се запазва и след Славната революция от 1688 г. до 19 век. Това повлиява ранните американски колонисти в Тринадесетте колонии и формирането на конституцията на Съединените щати.
Изследванията на викториански историци показват, че оригиналната харта от 1215 г. се отнася по-скоро до средновековните отношения между монарха и бароните, отколкото до правата на обикновените хора, но хартата остава мощен, емблематичен документ, дори след като почти цялото й съдържание е отменено от законодателните актове през 19-ти и 20-ти век. Три клаузи (1, 9 и 29) остават в сила в Англия и Уелс.
Магна Харта все още представлява важен символ на свободата днес, често цитиран от политици и активисти и се ползва с голямо уважение от британските и американските юридически общности, като лорд Денинг я описва като „най-великия конституционен документ на всички времена – основата на свобода на личността срещу произволната власт на деспота“.
През 21 век продължават да съществуват четири примера на оригиналната харта от 1215 г., две в Британската библиотека (British Library), една в замъка Линкълн и една в катедралата в Солсбъри (Salisbury Cathedral). Има и няколко последващи харти в публична и частна собственост, включително копия на хартата от 1297 г. както в Съединените щати, така и в Австралия. Въпреки че учените се позовават на 63-те номерирани „клаузи“ на Магна Харта, това е модерна система за номериране, въведена от сър Уилям Блекстоун през 1759 г. Оригиналната харта образува единен, дълго непрекъснат текст. Четирите оригинални харти от 1215 г. бяха изложени заедно в Британската библиотека за един ден, 3 февруари 2015 г., за да отбележат 800-годишнината й.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
