Самюел Джонсън (1709–1784), често наричан „д-р Джонсън“, е английски писател, поет, есеист, моралист, литературен критик, биограф, редактор и лексикограф. Смятан е за една от най-влиятелните фигури в английската литература и извисяващ се интелектуалец на 18 век.
Джонсън е роден на 18 септември 1709 г. в Личфийлд, Стафордшир, Англия. Баща му, Майкъл Джонсън, е продавач на книги, което излага Самуел на богатство от литература от ранна възраст. Ранният живот на Джонсън обаче е белязан от бедност и болести. Той страда от скрофула, форма на туберкулоза, която му оставя физически белези и частична слепота на едното око. Въпреки тези предизвикателства, Джонсън е ненаситен читател и демонстрира ранна способност за учене.
Той посещава Pembroke College, Оксфорд, но финансовите затруднения го принуждават да напусне, преди да завърши дипломата си. Въпреки това, краткото време на Джонсън в Оксфорд оказва влияние върху оформянето на неговите интелектуални занимания.
След като напуска Оксфорд, Джонсън се бори да изкарва прехраната си като писател и учител. Той се премества в Лондон през 1737 г., където започва да се налага в литературния свят. Ранните му творби включват есета, поезия и преводи, но поемата му от 1749 г. „Суетата на човешките желания“ (The Vanity of Human Wishes) и пиесата му „Ирен“ (Irene) му донасят известно признание.
Най-значимият принос на Джонсън към английската литература е „Речник на английския език“ (A Dictionary of the English Language), публикуван през 1755 г. Речникът е монументално постижение и първият изчерпателен лексикон от този вид. Той съдържа над 40 000 записа и определя стандарта за английските речници в продължение на много години. Завършването на проекта отнема на Джонсън девет години и затвърждава репутацията му на един от най-изтъкнатите учени на своето време.
В допълнение към своя речник, Джонсън пише много в различни жанрове. Неговите есета, публикувани в “The Rambler”, “The Idler” и “The Adventurer”, се славят със своята морална дълбочина, остроумие и изследване на човешката природа. Неговата новела от 1759 г. „Rasselas“ е философска приказка, която отразява възгледите му за търсенето на щастие. Джонсън беше и завършен биограф. Неговият „Живот на най-изтъкнатите английски поети“ (Lives of the Most Eminent English Poets), публикуван между 1779 и 1781 г., предлага критични оценки на водещите поети от 17-ти и 18-ти век и остава значимо произведение в литературната критика.
Джонсън е известен със своя остър ум, умение да води разговор и понякога сприхав темперамент. Той е централна фигура в лондонското литературно общество и е приятел с много видни личности от онова време, включително художника Джошуа Рейнолдс (Joshua Reynolds) и писателя Оливър Голдсмит (Oliver Goldsmith). Но най-известно е приятелството му с Джеймс Босуел (James Boswell), шотландски адвокат и писател. „Животът на Самюел Джонсън“ (Life of Samuel Johnson) на Босуел, публикуван през 1791 г., се смята за една от най-великите биографии на английски език и предоставя интимен портрет на живота, личността и мислите на Джонсън.
Влиянието на Джонсън се простира отвъд неговите писания. Той е набожен англиканец и поддържа традиционни морални и религиозни възгледи, които често оказват влияние върху работата му. Той също е социален коментатор, изразявайки мислите си по въпроси като бедността, образованието и управлението с морален авторитет, който резонира сред съвременниците му.
Самюъл Джонсън умира на 13 декември 1784 г. и е погребан в Уестминстърското абатство (Westminster Abbey). Приносът му към английската литература, особено неговият речник и есета, му спечелват трайно наследство като една от най-великите литературни фигури в историята. Произведенията му продължават да се изучават и харесват заради вникването им в човешката природа, език и общество.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
