fbpx

КВАРТАЛ STRATFORD

Стратфорд лондон

Стратфорд е квартал (град) в източен Лондон в рамките на церемониалното графство Голям Лондон (Greater London) и историческото графство Есекс. Стратфорд се намира на 6 мили (10 км) източно-североизточно от Чаринг Крос и включва местностите Мериленд, Ийст Вилидж, Мил Мийдс (споделен с Уест Хем) и Стратфорд Сити.

Част от лондонското кметство Нюхам (London Borough of Newham) преди това е бил част от енорията Уест Хем. След реформа на местното управление в Лондон през 1965 г., енорията и кварталът Уест Хем са премахнати, като стават част от кметство (община) Нюхам, която е една от 33 новосформирани кметства (общини) на Голям Лондон (Greater London).

Името е записано за първи път през 1067 г. като Strætforda и означава „брод по римски път“. Образувано е от староанглийски „stræt“ (на съвременен английски „улица“) и „форд“.

През 1110 г. Матилда, съпругата на Хенри I, заповядва да бъде построен мост (bow bridge) с характерна форма на лък (сводест) над река Лия (River Lea), заедно с пътека през блатата по линията, която сега се заема от Стратфорд Хай Стрийт. В докладите се посочва, че тя (или нейната свита) е срещнала проблеми при пресичането на реката, за да стигне до абатството Баркинг.

През 1135 г. цистерцианският орден (Cistercian Order) основава абатството Стратфорд Лангторн, известно още като абатство Уест Хем (West Ham Abbey). Това се превръща в един от най-големите и най-богатите манастири в Англия, притежаващ 1500 акра (610 хектара) в непосредствена близост и 20 имения в целия Есекс.

Абатството се намирало между река Чанълси (Channelsea River) и Марш Лейн (Менър Роуд). На мястото не е останало нищо видимо, тъй като след разпадането му при Хенри VIII през 1538 г. местните собственици на земя отнемат голяма част от камъка за собствените си сгради и впоследствие земята е урбанизирана.

Стратфорд първоначално е бил земеделска общност, чиято близост до Лондон осигурява готов пазар за неговата продукция. До 18-ти век районът около Стратфорд е известен с отглеждането на картофи, бизнес, който продължава до средата на 1800-те. Стратфорд също се превръща в желано селско убежище за богати търговци и финансисти от Ситито (City of London).

Фабриката за порцелан Боу

Индустриализацията на Стратфорд започва бавно и се ускорява бързо в ранната викторианска ера. Едно ранно индустриално предприятие в Стратфорд е фабриката за порцелан Боу. Използвайки процес, който е патентован през 1744 г., Едуард Хейлин и Томас Фрай управляват фабрика близо до Боу Бридж, наречена “Нов кантон”, за да произвеждат някои от първите порцелани с мека паста, които се произвеждат в страната. Мястото на фабриката се намиралa на север от Стратфорд Хай Стрийт близо до модерния Bow Flyover.

Стратфорд се разраства бързо през 19 в. (викторианската ера) образувайки част от агломерацията на Лондон, подобно на голяма част от югозападен Есекс. Растежът се дължи на три основни фактора: Закона за строителството в Лондон (Metropolitan Building Act 1844 г.), пристигането на железницата (1839 г.) и създаването на близките Кралски докове (1855 г.). Закона за строителството ограничава опасните и вредни индустрии да работят в столичния район, чиято източна граница тогава е река Лия и много от тези дейности са преместени на бреговете на реката. В резултат на това Уест Хем се превръща в един от големите производствени центрове на Викторианска Великобритания за фармацевтични продукти, химикали и преработени храни.

В началото на 19-ти век Стратфорд е важен транспортен център, с омнибуси и автобуси, които пътуват до Лондон четири пъти на час, а автобуси от Източна Англия минават през час. Нарастващите нива на населението водят до строителството до две големи нови англикански църкви в района, църквата на Сейнт Джон (St John’s Church) през 1834 г. и църквата на Христос (Christ Church) през 1851 г.

Гара Стратфорд (Stratford station) е открита на 20 юни 1839 г. от железопътната линия на Източните окръзи (ECR). Железопътен завод и депо за двигатели и подвижен състав е създаден от Great Eastern през 1847 г. на север от Стратфорд. В своя пик в завода са работели над 2500 човека, много от които са имали домове, заедно с други железопътни работници в квартала. През целия живот на завода в Стратфорд са построени 1682 локомотива, 5500 пътнически вагона и 33 000 товарни вагона. Завода работи до 1991 г.

Стратфорд, подобно на много райони на Лондон, особено в Ийст Енд, претърпва значителна деиндустриализация през 20-ти век. Това се усложнява от затварянето на лондонските докове през 60-те години на миналия век. Приблизително по това време е построен търговският център Stratford, започвайки усилия за насочване на района към трансформация от индустриален и транспортен център на работническата класа до дестинация за търговия на дребно и развлечение от съвременната епоха. Тези усилия продължават с олимпийската кандидатура за Стратфорд и продължаващата работа по градско възстановяване, която продължава и в началото на 21 в. В краят на 20 в. е започната мащабна програма за възстановяване (regeneration), свързана с Летните олимпийски игри през 2012 г., за които Олимпийският парк Кралица Елизабет (Queen Elizabeth Olympic Park) като част от по-голямото многофункционално развитие на Стратфорд Сити е централното място.

Търговският център Westfield Stratford City, един от най-големите градски търговски центрове в Европа, отваря врати през 2011 г. Двата търговски центъра на Стратфорд: The Stratford Center и Westfield Stratford City са от двете страни на гара Стратфорд. Westfield Stratford City е дом на 350 магазина. По-старият център разполага с набор от магазини на достъпни цени в неговите вътрешни и външни пазарни сергии и мрежа от малки търговски обекти.

Днес Stratford е основен търговски, културен и развлекателен център в източен Лондон.

38-тонния парен локомотив “Робърт” е показан на площад Meridian, предния двор на гара Стратфорд от 1999 г.. Построен е през 1933 г. от Avonside Engine Company от Бристол.

114-метрова скулптура и наблюдателна кула в Олимпийския парк на кралица Елизабет. Това е най-голямото произведение на публичното изкуство във Великобритания и е предназначено да бъде постоянно наследство от Летните олимпийски игри през 2012 г.

Културният квартал на Стратфорд (Stratford’s Cultural Quarter), в непосредствена близост до търговския център, е дом на няколко места за изкуство, барове и кафенета. Като например Theatre Royal Stratford East, проектиран от архитекта Джеймс Джордж Бъкъл през 1884 г. Stratford Circus е място за съвременно сценично изкуство, проектирано от архитектите Levitt Bernstein и построено с финансиране от Националната лотария през 2001 г.

Стратфорд е дом на Олимпийския парк на кралица Елизабет (Queen Elizabeth Olympic Park), спортен комплекс, построен за Летните олимпийски игри и Параолимпийските игри през 2012 г. и е кръстен на Елизабет II в чест на нейния диамантен юбилей.

Футболният клуб от Висшата лига West Ham United се намира в Олимпийския парк. През 2016 г. Уест Хем се премести на нов многофункционален терен, Лондонския стадион, който също е дом на UK Athletics (известен като British Athletics), които споделят терена с Уест Хем. Стадионът е домакин на няколко мача от Световната купа по ръгби през 2015 г. и английския съюз по ръгби, както и както на Световното първенство на IAAF през 2017 г.

Лондонският център по водни спортове (London Aquatics Centre) също е в парка и е закрито съоръжение с два 50-метров (160-фута) плувни басейна и освен това има 25-метров (82-футов) басейн за гмуркане.

Стратфорд също се превърна и във второто най-значимо бизнес местоположение в източен Лондон след Canary Wharf.

Има много какво да се прави в Стратфорд. Само за моловете ви трябва един ден. За спортните съоръжения още един ден. И да се разходите в олимпийския парк трети ден. Но дори половин ден да имате на разположение Ви препоръчваме да посетите това кътче на Лондон.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК.

Scroll to top
Call Now Button