Замъкът Уиндзор е кралска резиденция в Уиндзор в английското графство Бъркшир (Berkshire). Той е силно свързан с английското и последвалото британско кралско семейство и въплъщава почти хилядолетие архитектурна история. Това е най-дълго обитаваният дворец в Европа. През времето от 11 век до днес британският монарх винаги е обитавал 1000-та стаи в най-големия кралски дворец.
Оригиналният замък е построен през 11 век след норманското нашествие в Англия от Уилям Завоевателя (William the Conqueror). От времето на Henry I (управлявал 1100–1135 г.) той е използван от управляващия монарх. Разкошните държавни апартаменти на замъка от началото на 19-ти век са описани от историка на изкуството от началото на 20-ти век Хю Робъртс като „превъзходна и ненадмината поредица от стаи, широко смятани за най-финия и най-пълен израз на по-късния джорджиански вкус“.
Вътре обграден в стените на замъка се намира параклисът “Св. Георги” от 15-ти век, считан от историка Джон Мартин Робинсън за “едно от върховните постижения на английския перпендикулярен готически” дизайн. След 18 век всички английски монарси са погребвани в параклиса. Преди това погребенията сe извършвали в Уестминстърското абатство (Westminster Abbey). В параклиса се провеждат и церемониите, свързани с обявяването на посветените в рицарство, носители на Ордена на жартиерата.
Първоначално проектиран да защитава нормандското господство около покрайнините на Лондон и да наблюдава стратегически важна част от река Темза, замъкът Уиндзор е построен с три отделения, обграждащи централна могила. Постепенно заменен с каменни укрепления, замъкът издържа на продължителна обсада по време на Първата война на бароните в началото на 13-ти век. Henry III построява луксозен кралски дворец в замъка през средата на века, а Edward III отива по-далеч, преустройвайки двореца, за да направи още по-величествен набор от сгради в това, което ще стане „най-скъпият светски строителен проект на цялото Средновековие в Англия”. Основният дизайн на Едуард продължава през периода на Тюдорите (The Tudors), през който Henry VIII и Elizabeth I все повече използват замъка като кралски двор и център за дипломатически забавления.
Замъкът Уиндзор оцелява в бурния период на Гражданската война в Англия (The Civil War in England), когато е използван като военен щаб от парламентарните сили и затвор за Charles I. При възстановяването на монархията през 1660 г. Charles II възстановява голяма част от замъка Уиндзор с помощта на архитектът Хю Мей, създавайки набор от екстравагантен бароков интериор. През 18-ти век, George III и George IV реновират и преустройват двореца на Чарлз II на цената на колосални разходи, създавайки сегашния дизайн на държавните апартаменти, пълни с рококо, готически и барокови мебели.
Кралица Виктория (Queen Victoria) прави няколко незначителни промени в замъка, които го превръщат в център за кралски забавления през по-голямата част от нейното управление. Замъкът Уиндзор е използван като убежище от кралското семейство по време на бомбардировките на Луфтвафе през Втората световна война и оцелява след пожар през 1992 г. Той е популярна туристическа атракция, място за държавни посещения и е основната резиденция на кралицата Елизабет II от 2011 г. до смъртта й през 2022 г.
Замъкът Уиндзор стои като живо свидетелство за британската история, съчетавайки средновековни укрепления с модерен блясък. Продължаващата му роля на кралска резиденция и статута му на глобална туристическа дестинация гарантират неговото значение през 21 век, което го прави не само исторически паметник, но и символ на традиция, устойчивост и национална идентичност.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
