Английският крал Хенри I, известен като Хенри Боклерк (което от френски означава „Good Scholar“), управлява от 1100 г. до смъртта си през 1135 г. Той е четвъртият син на Уилям Завоевателя (William the Conqueror) и Матилда Фландърска (Matilda of Flanders), роден около 1068 г. в Селби, Йоркшир. Образованието му го отличава, тъй като той е много грамотен и притежава остър интелект, рядкост сред нормандското благородство по това време.
Първоначално не се очаква Хенри да управлява; неговите по-големи братя, Уилям Руфъс (William Rufus) и Робърт Къртоз (Robert Curthose), имат предимство. Уилям Руфъс обаче умира при мистериозни обстоятелства през 1100 г., за който се твърди, че е убит от стрела по време на лов в Ню Форест. Хенри, присъстващ на сцената, се възползва от възможността. Той бързо язди до Уинчестър, където си осигурява кралската хазна и се обявява за крал. Този бърз ход е противоречив, тъй като по-големият му брат Робърт, херцог на Нормандия, има законни претенции към английския трон. Въпреки това Хенри е коронясан в Уестминстърското абатство (Westminster Abbey) на 5 август 1100 г.
Хенри затвърждава управлението си, като издава Хартата на свободите (the Charter of Liberties), документ, насочен към ограничаване на злоупотребите с власт от страна на кралските служители и успокояване на благородството и духовенството. Той обещава справедливо отношение и реформира суровите практики, характеризиращи управлението на Уилям Руфъс. Той се жени за Едит (която по-късно приема името Матилда) от Шотландия, ход, който укрепва легитимността му, тъй като нейното потекло е проследено до Алфред Велики (Alfred the Great), циментирайки връзките между норманското и англосаксонското благородство.
Основният съперник на Хенри остава брат му Робърт, който се завръща от Първия кръстоносен поход (the First Crusade) като уважаван герой и изисква правото си на английския трон. През 1101 г. Робърт нахлува в Англия, дебаркирайки в Портсмут с норманска армия. Въпреки това, вместо да участва в битка, Хенри договаря Договора от Алтън (the Treaty of Alton), при който Робърт се съгласи да се откаже от иска си в замяна на пенсия. Този неспокоен мир не продължава; до 1106 г. Хенри води военна кампания срещу Робърт, кулминираща в решителната битка при Тинчебрей (Battle of Tinchebray), в която той побеждава и пленява брат си. Робърт прекарва остатъка от живота си в затвора, което позволява на Хенри да управлява както Англия, така и Нормандия.
Управлението на Хенри е белязано от административни и съдебни реформи, които полагат основите на английското общо право. Той създава хазната, финансова институция, която формализира събирането на кралски приходи и въвежда система от кралски писма, което подобрява централизираното управление. Неговите правни реформи имат за цел да създадат еднаквост и да укрепят кралската власт, създавайки прецеденти за бъдещи правни структури в Англия.
Хенри е известен със своя прагматизъм и можел да бъде безмилостен, когато е необходимо, като консолидира властта, като елиминира онези, които му се противопоставят. Той поддържа мрежа от лоялни администратори, много от които са обучени духовници, и тези съветници му помагат да осъществи реформи, които допринасят за стабилно и проспериращо царство.
Хенри се жени за Едит (Матилда) от Шотландия през 1100 г. и те имат две деца: Матилда (Matilda) и Уилям Аделин (William Adeline). Неговият законен мъжки наследник, Уилям, загива при трагичната катастрофа на Белия кораб (The White Ship) през 1120 г. Белият кораб потъва в Ламанша, убивайки много млади благородници, включително Уилям Аделин, съкрушителен удар, който оставя Хенри без законен мъжки наследник. Това събитие предизвиква криза в наследяването, която ще преследва Англия в продължение на десетилетия.
За да осигури безпроблемно наследяване, Хенри посочва дъщеря си Матилда за свой наследник. Той настоява неговите благородници да й се закълнат във вярност, безпрецедентен ход в общество, което не е свикнало с жени владетели. Това решение обаче среща съпротива и по-късно подклажда гражданска война, известна като Анархията (Anarchy), тъй като много благородници отказват да приемат управлението на Матилда.
Хенри има множество извънбрачни деца, които се оценяват на около 20, от различни връзки, което го прави един от най-плодотворните нормандски крале в това отношение. Той предоставя на много от своите незаконни деца земи и бракове, интегрирайки ги в благородството, за да укрепи политическите си съюзи.
Хенри I умира на 1 декември 1135 г., според сведенията, след като е ял „излишък от миноги“ (surfeit of lampreys), вид риба. Смъртта му бележи края на едно до голяма степен стабилно и проспериращо управление, но усилията му да осигури трона за Матилда в крайна сметка се провалят. Кризата при наследяването, последвала смъртта му, хвърля Англия в Анархията, брутална гражданска война между Матилда и нейния братовчед Стефан от Блоа (Stephen of Blois), който завзема трона. Този период на борби продължава, докато синът на Матилда, Henry II, не се възкачва на трона през 1154 г., отбелязвайки началото на династията Плантагенет (the Plantagenet dynasty).
Наследството на Хенри I е интелектуална проницателност и административно новаторство. Неговите реформи в управлението и законодателството допринасят значително за развитието на по-централизирана и ефективна държава. Неговият ангажимент към образованието и научните занимания му спечели прозвището „Beauclerc“, а действията му полагат основите на много правни и финансови практики, които ще продължат да оформят английското управление в продължение на векове. Неуспехът му да си осигури стабилно наследство обаче хвърля сянка върху постиженията му, тъй като Англия потъва в смут след смъртта му.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
