Все повече български граждани управляват дружества в Обединеното кралство, но живеят постоянно или през по-голямата част от годината в България. Това създава ситуации, при които човек има жилище в България, семейният му живот е съсредоточен там, но едновременно с това периодично пътува до Англия, управлява британска компания, провежда срещи, работи с клиенти или изпълнява други управленски функции на територията на Обединеното кралство. В подобни случаи не е достатъчно да се каже, че лицето е данъчен резидент на държавата, в която „живее основно“. Данъчната резидентност се определя чрез конкретни законови тестове, които се прилагат за всяка данъчна година и могат да доведат до различен резултат в различни години.
При отношения между България и Обединеното кралство анализът протича на няколко нива. Първо се определя резидентността според вътрешното законодателство на всяка държава. След това, ако и България, и Обединеното кралство считат едно и също лице за свой данъчен резидент, се прилага Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане. Отделно трябва да се установи къде се облага конкретният доход — например директорско възнаграждение, заплата или дивидент — както и в коя държава се дължат социалноосигурителните вноски.
I. Данъчната резидентност не се определя само от мястото на живеене
Физическото пребиваване е важен фактор, но не представлява единствения критерий. В Обединеното кралство данъчната резидентност на физическите лица се установява чрез Statutory Residence Test — SRT, който се прилага отделно за всяка британска данъчна година. HMRC разглежда броя на дните, прекарани в страната, характера и мястото на извършваната работа, наличието на жилище и различни лични и икономически връзки с Обединеното кралство. Затова човек може да бъде UK resident през една година и non-UK resident през следващата, без непременно да е променил гражданството или постоянния си адрес.
Британската данъчна година започва на 6 април и приключва на 5 април следващата година. По общото правило за SRT даден ден се счита за прекаран в Обединеното кралство, когато лицето се намира там в полунощ, макар законодателството да съдържа и специални изключения и правила за определени обстоятелства. Следователно броят на самолетните пътувания сам по себе си не е достатъчен — необходимо е да се установят конкретните дати на пристигане и заминаване.
II. Как работи британският Statutory Residence Test
Първата ключова граница е 183 дни. Ако човек прекара 183 или повече дни в Обединеното кралство през съответната данъчна година, той автоматично е UK tax resident и не е необходимо да се разглеждат останалите тестове.
При по-малко от 183 дни първо се проверяват automatic overseas tests. Човек, който е бил UK resident през поне една от предходните три данъчни години, може автоматично да бъде non-resident, ако прекара по-малко от 16 дни в Обединеното кралство. Ако не е бил UK resident през нито една от предходните три години, съответният праг е по-малко от 46 дни. Съществува и тест за работа на пълен работен ден извън Обединеното кралство, който при изпълнение на всички условия изисква, наред с другото, по-малко от 91 дни общ престой и по-малко от 31 дни, през които лицето работи повече от три часа в UK.
От другата страна стоят automatic UK tests. Освен правилото за 183 дни, резидентност може да възникне при определени условия, свързани с наличието и използването на жилище в Обединеното кралство или с работа на пълен работен ден там. Следователно човек не трябва да приема, че престой под 183 дни автоматично означава non-resident.
III. Кога по-малко от 183 дни са достатъчни за UK резидентност
Sufficient ties test
Когато нито автоматичните overseas tests, нито automatic UK tests дават отговор, се прилага sufficient ties test. Именно тук възниква най-голямото практическо значение за директор, който живее в България, но редовно пътува и работи в Англия. HMRC разглежда family tie, accommodation tie, work tie и 90-day tie. Ако лицето е било UK resident през поне една от предходните три данъчни години, се добавя и country tie.
Колкото повече връзки има лицето с Обединеното кралство, толкова по-малко дни могат да бъдат достатъчни за данъчна резидентност.
| Дни в UK | Ако лицето е било UK resident през предходните 3 години | Ако не е било UK resident |
|---|---|---|
| 16–45 | поне 4 ties | — |
| 46–90 | поне 3 ties | всички 4 ties |
| 91–120 | поне 2 ties | поне 3 ties |
| над 120 | поне 1 tie | поне 2 ties |
Тези прагове показват защо твърдението „прекарвам по-малко от половината година в Англия, следователно не съм британски резидент“ може да бъде неправилно.
Работата в Англия има особено значение
За work tie HMRC разглежда дните, през които човек извършва повече от три часа работа в Обединеното кралство. При sufficient ties test значение има достигането на съответните критерии за UK workdays, а наличието на бизнес срещи, работа в офис, управление на персонал, срещи с клиенти и реално изпълнение на директорски функции може да бъде релевантно за анализа. Затова е необходимо да се поддържа не само календар на пътуванията, но и достоверна информация каква дейност се извършва през отделните дни.
IV. Как България определя данъчната резидентност
България прилага собствените си правила по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. При определяне дали едно лице е местно се разглеждат фактори като постоянен адрес, пребиваване в страната повече от 183 дни и център на жизнените интереси. Центърът на жизнените интереси се определя чрез цялостна оценка на личните и икономическите отношения на лицето — семейство, собственост, място на професионална или стопанска дейност и място, от което се управлява имуществото. НАП изрично посочва и че човек с постоянен адрес в България може да бъде чуждестранно лице за данъчни цели, когато центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Следователно човек, който живее със семейството си в България, разполага там с постоянно жилище и организира основната част от личния си живот от България, може да има силни основания да се счита за български данъчен резидент. Това обаче не отменя автоматично възможността британските правила едновременно да го определят като UK resident. Именно тогава възниква въпросът за двойна резидентност.
V. Какво става при резидентност и в двете държави
Между България и Обединеното кралство действа Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, подписана през 2015 г. и приложима за британския Income Tax от 6 април 2016 г. Когато според вътрешните правила физическото лице е резидент и на двете държави, член 4 на Спогодбата въвежда последователни критерии, известни като tie-breaker rules.
Първо се установява в коя държава лицето разполага с постоянно жилище. Ако има постоянно жилище и в двете, се определя къде се намира центърът на жизнените му интереси, тоест с коя държава личните и икономическите отношения са по-тесни. Ако това не може да бъде определено, се разглежда къде се намира обичайното местопребиваване. Следва гражданството, а ако лицето е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, въпросът може да бъде решен по взаимно съгласие между компетентните данъчни органи.
Важно е да се разбере, че договорната резидентност не заличава автоматично всички данъчни права на другата държава. Спогодбата определя коя държава има право да облага конкретните видове доход и как се премахва двойното облагане.
VI. Директор на UK Ltd, който живее в България
Особено често се допуска грешката да се приема, че ако директорът е български резидент, възнаграждението му от британската компания не подлежи на британско облагане. Спогодбата съдържа специален член за директорските възнаграждения. Съгласно член 15 директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от резидент на едната държава в качеството му на член на борда на дружество, което е резидент на другата държава, могат да бъдат облагани в държавата, в която дружеството е резидент. Така британското право на облагане не изчезва само защото директорът живее в България.
Същевременно трябва да се разграничава възнаграждението за директорската функция от възнаграждението за други трудови функции. За обикновен employment income член 14 на Спогодбата съдържа различни правила, включително условия, свързани със 183-дневния период, работодателя и мястото, където се понася разходът за възнаграждението. Следователно конкретният договор и реалният характер на извършваната работа имат съществено значение.
HMRC дава показателен пример за non-resident director, който прекарва два дни месечно в Обединеното кралство, разглежда управленски отчети, разговаря с ръководители и участва в заседания на борда. В този пример възнаграждението, свързано с функциите, извършени физически в UK, попада в обхвата на британското Income Tax, докато за функциите, изпълнявани извън страната, се прави отделна преценка.
VII. Данъците и социалното осигуряване не са едно и също
Данъчната резидентност не определя автоматично къде се плащат National Insurance или българските социалноосигурителни вноски. След Brexit между Обединеното кралство и ЕС продължават да действат правила за координация на социалната сигурност. Основният принцип е, че човек по правило подлежи на социалноосигурителното законодателство само на една държава едновременно. GOV.UK посочва, че при работа в UK и една или повече държави от ЕС може да бъде необходимо издаването на certificate of coverage, включително PDA1/A1 според приложимия режим.
Затова при директор, който живее в България, работи от България и периодично изпълнява дейност в Англия, трябва да се извършат три отделни анализа: данъчната му резидентност, мястото на облагане на отделните доходи и приложимата система за социална сигурност. Те са свързани, но не са идентични въпроси.
Определянето на данъчната резидентност при човек, който живее в България, но управлява UK Ltd и редовно работи в Англия, изисква много повече от преброяване дали престоят му надхвърля 183 дни. Трябва да се установят точните дни в Обединеното кралство за всяка британска данъчна година, резидентният статус през предходните три години, броят на работните дни в UK, жилищните, семейните и икономическите връзки, както и центърът на жизнените интереси. Едва след това може правилно да се приложат Statutory Residence Test и българските правила, а при двойна резидентност — Спогодбата между България и Обединеното кралство.
Не по-малко важно е отделно да се анализира доходът на директора. Българска данъчна резидентност не означава автоматично, че директорско възнаграждение от UK Ltd остава извън британското облагане, а физическото извършване на управленска дейност в Англия може да създаде допълнителни британски данъчни последици. Паралелно трябва да се установи и приложимата система за социално осигуряване. Затова при подобни трансгранични случаи правилният подход е да се изготви годишен фактически анализ на дните, работата, жилищата, семейството, доходите и осигуряването, вместо да се разчита на общото твърдение, че човек е резидент там, където прекарва „повечето време“.
